2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 641
гр.София, 18.09.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 547 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2427/ 19.10.2018 г. по гр.д. № 4060/ 2018 г., с което Софийски апелативен съд, потвърждавайки решението от 04.06.2018 г. по гр.д. № 8277/2015 г. на Софийски градски съд в обжалваната част, на основание чл. 59 ЗЗД е осъдил „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да заплати на „Слънчева есен“ ЕООД сумата 31 300.72 лв. – това, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил, като е ползвал без основание сградата на един трафопост в [населено място] „Външно ел.захранване МКТБ250КВА и кабели Ср.Н“ от 5.2 кв. м. и прилежащата към нея площ от 5.6 кв.м.
Решението се обжалва от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по въпросите: 1. Дължи ли се обезщетение за „цена достъп“ за ползването на помещение на сграда – трафопост съгласно методиката на ДКЕВР или само за уредбите и съоръженията, представляващи трансформатор и кабелни линии? и 2. Може ли ищецът да се легитимира като собственик на трафопост тип МКТП (Метален комплектен трансформаторен пост) по силата на приращението, а при положителен отговор – за каква част от съоръжението е приложим способът на приращението, след като се съобрази, че менталната конструкция е монтирана върху бетонов фундамент и може да се демонтира, без да се наруши нейната цялост? Касаторът счита въпросите обуславящи решението, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол извежда с довода, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Претендира разноските по делото.
Ответникът по касация „Слънчева есен“ ЕООД възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
Настоящият състав приема, че касационната жалба има допустим предмет. Въззивното решение е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е осъденият ответник. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:
В решение № 291/ 27.02.2015 г. по гр.д. № 4016/ 2014 г. на ВКС, ГК, I-во, решение № 179/ 18.05.2011 г. по т.д. № 13/ 2010 г. на ВКС, ТК, II-ро ТО и в много други се приема, че: 1) когато трафопост е разположен в чужд имот, собственикът на имота придобива по приращение сградата на трафопоста, а собственик на техническите съоръжения е лицензираното енергийно предприятие; 2) с разположените технически съоръжения в чуждата сграда и с присъединяването към електроразпределителната мрежа на други потребители енергийното предприятие ползва чуждата сграда; 3) до изкупуването й в изпълнение на нормативно установеното задължение за това лицензираното енергийно предприятие на основание чл. 59 ЗЗД дължи обезщетение за това, с което собственикът е обеднял, а то се е обогатило, като е ползвало без основание чуждата сграда и прилежащата й площ и 4) размерът на вземането се определя по Методиката за определяне цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители чрез собствените им уредби и/ или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на преносен газ.
Точно такова е и въззивното решение. То съответства на обсъдената практика на Върховния касационен съд, а настоящият състав я споделя. Изложеното изключва всяко допълнително основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора-ответник по иска следва да се възложат разноските, които ответникът по касация-ищец е сторил и пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2427/ 19.10.2018 г. по гр.д. № 4060/ 2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да заплати на „Слънчева есен“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 500 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.