3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 371
гр.София, 31.07.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 2553 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Ш. С. М. обжалва определение № 358/ 07.05.2019 г. по гр.д. № 157/ 2019 г. в частта, с която Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение е оставил без разглеждане касационната жалба срещу решение № 5940/ 19.09.2018 г. по гр.д. № 371/ 2018 г. на Софийски градски съд, подадена от жалбоподателя. Частната му жалба е обоснована с довода, че неправилно предходният състав на Върховния касационен съд е приел, че касационната жалба на жалбоподателя е с допустим предмет. Жалбоподателят счита, че когато частичният иск е изцяло уважен с въззивното решение, но в мотивите е установен по-нисък (пълен) размер на вземането от действително дължимия, за ищеца се поражда право на касационна жалба.
От Прокуратурата на Република България, ответник по иска и ответник по частната жалба не е постъпил отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с допустим предмет. Обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на производството по касационната жалба на жалбоподателя. Осъществени са изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Налице е надлежна процесуална легитимация. Жалбоподателят е лицето, чието право на касационно обжалване определението отрича. Постановено е от „друг състав на Върховния касационен съд“ по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, а частната жалба е в компетентност на настоящия състав. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но частната жалба е неоснователна. Съображенията са следните:
С въззивното решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати като представител на Българската държава на Ш. С. М. на основание чл. 2б ЗОДОВ сумата 5 001.00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от нарушеното негово право по чл. 6, § 1 КЗПЧ на разглеждане и решаване в разумен срок на следствено дело № 1/ 1991 г., преобразувано в ДП № II-048/ 1999 г. на Военно-окръжна прокуратура – София. Въззивният съд е приел предявения по делото частичен иск изцяло основателен, доколкото в мотивите на решението е определил справедливия размер на обезщетението да възлиза на сумата 30 000 лв. (чл. 52 ЗЗД).
С т. 2 от ТР № 3/ 22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/ 2019 г. ОСГТК на ВКС прие, че влязлото в сила решение по уважения частичен иск се ползва със сила на пресъдено нещо за фактите, които пораждат субективното материално право. Фактите, които са породили вземането по уважения частичен иск, са: 1) нарушение на правото на ищеца по чл. 6, § 1 КЗПЧ, допуснато по наказателното дело от органите на наказателното производство (следствие, а след преобразуването на делото – дознание и Прокуратура), 2) засягане на неимуществената сфера на ищеца и 3) понесени неимуществени вреди по причина на незаконните действия на органите на досъдебното производство. Това означава, че силата на пресъдено нещо, което решението ще породи, обхваща правопораждащите факти (основанието, източника на вземането) и това, че жалбоподателят-ищец по частичния иск е кредитор на българската държава за сума в размер, не по-нисък от 5 001 лв. Това е предявеният размер на частичния иск, до който искът е и уважен, а изводът следва от чл. 6, ал. 2 ГПК. Установеният от въззивния съд (пълен) размер на вземането – за сумата 30 000 лв. – надхвърля предмета на делото по частичния иск, а не стои и в правното основание (във фактите, които са породили вземането, предявено с него). И след влизане на въззивното решение в сила ще е допустимо страните да повдигат въпрос за действителния размер на обезщетението (за това, което Българската държава дължи над сумата 5 001 лв.), включително и пред съда. Следователно решение удовлетворява като резултат жалбоподателя (ищецът по частичния иск), а подадената от него касационна жалба касае мотивите на съдебния акт. В т. 18 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/ 2000 г. ОСГК на ВКС се прие, че страната не може да обжалва мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат.
Достигайки до същите изводи, предходният състав на Върховния касационен съд е приложил правилно закона. Настоящият състав е длъжен да потвърди определението, с което касационната жалба на ищеца е оставена без разглеждане по същество.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 358/ 07.05.2019 г. по гр.д. № 157/ 2019 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.