О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 496
гр.София, 21.06.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4709 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК и се разглежда по реда до влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 86/ 2017 г.q – аргумент от § 74 ПЗР на това изменение на ГПК.
Обжалвано е решение № 166/ 07.09.2017 г. по гр.д. № 200/ 2017 г., с което Окръжен съд – Търговище, като потвърждава решение № 60/ 04.07.2017 г. по гр.д. № 106/ 2017 г., отхвърля исковете на Е. Н. К. срещу ЦДГ № 1 „Радост“, [населено място], както следва:
· да се признае за незаконна и да се отмени заповед № 163/ 06.02.2017 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);
· да се възстанови Е. Н. К. на длъжността „главен счетоводител“ в ЦДГ № 1 „Радост“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и
· за присъждане на обезщетение за сумата 3 210.30 лв. за периода 06.02.2017 – 20.06.2017 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ).
Решението се обжалва от Е. Н. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси (материалноправен и процесуалноправен): 1. Законно ли работодателят е упражнил правото на уволнение при основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, когато е съкратил единствена длъжност, натоварена с функции, които специален закон изисква да бъдат осъществявани в предприятието (чл. 13, ал. 3, т. т. 2 и 3 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор) и такъв случай представлява ли злоупотреба с упражненото от работодателя право на уволнение (чл. 8, ал. 1 КТ)? и 2. Правилно ли е съдебното решение, с което е отхвърлен искът за признаване за незаконно на уволнението при основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, ако по делото не е прието последното щатно разписание, действало към момента на прекратяване на трудовото правоотношение? Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи обжалваното решение, а допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ извежда с довода, че въззивният съд ги е решил в противоречие със следните решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК: решение № 126/ 02.05.2011 г. по гр.д. № 1227/ 2010 г., 3-то ГО, решение № 334/ 19.12.2013 г. по гр.д. № 1241/ 2012 г., 4-то ГО и решение № 137/ 23.06.2016 г. по гр.д. № 5734/ 2015 г. на 3-то ГО. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради противоречие с чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 и чл. 8, ал. 1 КТ и чл. 13, ал. 3, т. т. 2 и 3 ЗФУКПС и е необосновано. Претендира разноски.
Ответникът, ЦДГ № 1 „Радост“, ответник и по касация възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. С въззивното решение са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, а това осъществява изключението от чл. 280, ал. 2, т. 4 ГПК. Жалбата е подадена от надлежна страна. Касатор е ищецът. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите изисквания за нейната редовност и допустимост, но макар повдигнатите въпроси да са включени в предмета на делото, за тях е изключено всяко допълнително основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Съображенията са следните:
Касаторът Е. К. е обосновала предявените искове с твърдения, че ЦДГ № 1 „Радост“ – [населено място] на 21.06.2016 г. е придобило статут на второстепенен разпоредител на бюджетни кредити, а от тогава работодателят имал нормативно изискване като ръководител на такава организация да създава и прилага контролни дейности, които да включват разделяне на отговорностите по начин, не позволяващ един служител едновременно да има отговорност по одобряване, изпълнение, осчетоводяване и контрол и да въведе система за двоен подпис, която да не разрешава поемането на финансово задължение или извършване на плащане без подписите на ръководителя на организацията и лицето, отговорно за счетоводните записвания (чл. 13, ал. 3, т. т. 2 и 3 ЗФУКПС). Ищцата е твърдяла, че за да удовлетвори тези законови изисквания, работодателят е следвало да ги възложи на длъжността „главен счетоводител“, която тя е заемала, а вместо това той е прекратил трудовото правоотношение с нея на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. Счела е това за достатъчно за извода, че уволнението е незаконно, а работодателят е злоупотребил с правото да прекрати трудовото правоотношение поради съкращаване в щата (чл. 8, ал. 1 КТ).
В своята въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 – 3 КТ са били отхвърлени, касаторът Е. К. се е оплакала, че неправилно първата инстанция не е споделила тези нейни доводи. Оплакала се е също, че е в тежест на работодателя е да докаже законността на уволнението, а след като по делото не е представил последното щатно разписание от 01.01.2017 г., в сила към 06.02.2017 г. – датата на прекратяване на трудовото правоотношение – първата инстанция необосновано е приела за съкратена длъжността „главен счетоводител“.
При постановяване на своето решение, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение с ищцата на длъжността „главен счетоводител“ е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, а за извода, дали правото е възникнало и е било надлежно упражнено от работодателя имат значение единствено изискванията на Кодекса на труда. Установил е, че те са спазени и съкращаването е реално (материално-правна предпоставка по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ), доколкото в щатното разписание от 01.09.2016 г. не съществуват длъжности „главен счетоводител“ или „счетоводител“. Приел е, че такива длъжности, респективно трудови функции в предприятието на детската градина не предвижда и следващото щатното разписание от 01.11.2016 г. Въззивният съд е съобразил, че след като тези разписания са били приети от първата инстанция, утвърдени са на дати, които предхождат датата на уволнението и доказват отпадането на трудовите функции за длъжността „главен счетоводител“, ищцата е следвало да твърди към момента на представянето им по делото, а след това и да докаже, че след тях и преди да прекрати трудовото правоотношение с ищцата работодателят е утвърдил ново щатно разписание, което да предвижда длъжността „главен счетоводител“ в ЦДГ № 1 „Радост“. Съобразил е, че след като по делото такива твърдения няма, за решаването на правния спор е ненужно да обсъжда последиците от непредставеното разписание от 01.01.2017 г., на което ищцата се е позовала във въззивната жалба, а е било обсъдено в заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Въззивният съд е намерил за уместно да посочи, че работодателят е спазил и изискванията на чл. 13, ал. 3, т. 2 и 3 ЗФУКПС, възлагайки контрола, който този закон му вменява като ръководител на организация, второстепенен разпоредител на бюджетни кредити, на лице, което обаче е част от състава на [община], а не от числения състав на ЦДГ № 1 „Радост“, а тези установени по делото факти не обосновават извод за фиктивно съкращаване на длъжността „главен счетоводител“.
В никое от решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК, на които касаторът се позовава, предвиденото в чл. 13, ал. 3, т. 2 и 3 ЗФУКПС не се възприема като част от изискванията за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение при основанието на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ за длъжност в предприятие със статут на второстепенен разпоредител на бюджетни кредити. В своята практика Върховния касационен съд константно приема, че изводът за законност на уволнението при това основание произтича от материалните и процесуални изисквания на Кодекса на труда, а не от други закони. В никое от решенията, на които касаторът се позовава, ВКС не е приемал, че изходът на правния спор по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за незаконност на уволнението поради съкращаване в щата е в пряка връзка от това, дали сред доказателствата по делото е прието последното щатно разписание, което работодателят е утвърдил преди да прекрати трудовото правоотношение при основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. В своята практика ВКС приема, че щатът на предприятието представлява общият брой наети работници и служители, но и тяхното вътрешно разпределение съобразно организацията на труда по трудови функции и длъжности. Съкращаването в щата е обективен факт, в резултат на който дейността на предприятието се оптимизира чрез осъществяването й занапред от по-малък брой на заетите лица по трудово правоотношение. Този обективен факт е предмет на установяване по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В случая, релевантният факт въззивният съд е приел за осъществен, като е обсъдил доказателственото значение на щатните разписания от 01.09.2016 г. и 01.11.2016 г., съобразил е процесуалното поведение на ищцата при представянето на тези документи откъм липсата на твърдения и събрани доказателства, че след тях и преди да прекрати трудовото правоотношение с ищцата работодателят отново е предвидил длъжност с функции, характерни за съкратената длъжност „главен счетоводител“. Практиката на ВКС не поставя осъществяването на обективния факт на съкращаване в щата в пряка зависимост от представянето на последното щатно разписание, което работодателят е утвърдил преди да прекрати трудовото правоотношение при основанието от чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. Това е така, защото взетото решение за съкращаване на конкретната длъжност може и да предхожда последното щатно разписание, което работодателят е утвърдил непосредствено преди да настъпи ефекта на упражненото от него право по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, а случаят е именно такъв. Константната практика на ВКС настоящият състав споделя, а изложеното изключва всяко допълнително основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото и по аргумент от обратното на чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора, който е ищец по исковете, остават и разноските, които е направил пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 166/ 07.09.2017 г. по гр.д. № 200/ 2017 г. на Окръжен съд – Търговище.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.