О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 631
гр.София, 18.09.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4732 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 254/ 26.02.2018 г. по гр.д. № 2408/ 2017 г. в частта, с която Пловдивски окръжен съд е отменил решение № 1105/ 11.04.2017 г. по гр.д. № 8434/ 2016 г. на Пловдивски районен съд и на основание чл. 55, ал. 1, вр. чл. 57, ал. 2, изр. 2, пр. 1 ЗЗД е осъдил М. Г. Г. да заплати на Н. С. К. сумата 6 100 лв. – стойност на описаните движими вещи, ведно със законната лихва от 26.09.2014 г.
Решението се обжалва от М. Г. Г. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуално-правния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да даде указания до страните за възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства, които страните са пропуснали да извършат в първата инстанция? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновава с довода, че въззивният съд го е разрешил в противоречие с т. 2 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС. Оплакванията по същество са, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение – на чл. 273, вр. чл. 146, ал. 2 ГПК, – поради което делото е останало непопълнено с относими доказателства. Претендира разноски.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационната жалба с допустим предмет. Въззивното решение е по гражданско дело, а исковете за стойност на движимите вещи са с цена над 5 000 лв. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е осъденият ответник. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, но повдигнатият въпрос не обуславя решението. Съображенията са следните:
Ищецът е извел легитимацията си на кредитор по предявените искове за стойност на движимите вещи със следните твърдения: 1) сключен със С. Г. и Л. М. договор за заем за послужване на един апартамент в [населено място], в който ищецът е внесъл собствени движими вещи (процесните); 2) покана, с която ответникът е поискал връщането на апартамента в срок до 07.08.2011 г. и 3) погиване на процесните вещи, които ответникът е изнесъл от апартамента.
Ответникът е заявил, че оспорва исковете със следните твърдения: 1) собственик е на апартамента по наследствено правоприемство от Т. Г. и дарение от В. и Г. Генчеви; 2) С. Г. и Л. М. са били носители на вещно право на ползване върху имота, погасено със смъртта им; 3) там ответникът е намерил непригодни за ползване движими вещи, 4) преценяйки, да са собственост на Л. М., е поканил неговите наследници да ги приберат; 5) след като никой не се е позаинтересувал, ответникът ги е изхвърлил.
С първоинстанционното решение исковете за стойност на движимите вещи са квалифицирани по чл. 45 ЗЗД и са отхвърлени с мотиви, че по делото не е установено да са собственост на ищеца.
Решението е обжалвано от ищеца.
В писмения отговор на жалбата ответника, а сега – касатор, не се е оплакал, че докладът на първата инстанция е погрешен (отсъства, непълен е или е неточен).
С въззивното решение е дадена различна квалификация на тези искове – по чл. 55, ал. 1, вр. чл. 57, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ЗЗД. Въззивният съд е намерил за установени материално-правните предпоставки на приложените от него по спора материално-правни норми и е уважил исковете частично до размера на сумата 6 100 лв. – действителната (пазарна) стойност на вещите, установена чрез заключението на съдебно-оценителна експертиза.
Константна е практиката на Върховния касационен съд, че правото да се оплаче от грешките на първата инстанция принадлежи не само на въззивника, но и на въззиваемия. Правото на участие (на защита) на страните във всички стадии на процеса е с конституционно основание (чл. 122, ал. 1 КРБ). След като касаторът не се е оплакал за погрешен доклад пред втората инстанция (с писмения отговор на въззивната жалба), той не може да въведе оплакването за пръв път пред касационната инстанция. От това касационно оплакване произтича и повдигнатият процесуално-правен въпрос, а той не обуславя въззивното решение. Изложеното изключва общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото и по аргумент от обратното на чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора-ответник остават направените пред настоящата инстанция разноски.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на осъдителното решение № 254/ 26.02.2018 г. по гр.д. № 2408/ 2017 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.