О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 871
гр.София, 04.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2314 по описа за 2017 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК и се разглежда по реда до влизане в сила на З. (ДВ бр. 86/2017 г.) – арг. от § 74 ПЗР.
Обжалвано е решение № 221/13.01.2017 г. по гр.д № 11426/2016 г., с което Софийски градски съд е потвърдил решение от 07.01.2016 г. по гр.д № 45113/2012 г. на Софийски районен съд, с което Столична община е осъдена да заплати на Т. Й. Т., заместена на основание чл. 227 ГПК от своите наследници: А. И. Г., М. И. С. и С. И. С. при равни стойности за всеки един:
· на основание чл. 49 ЗЗД сумата 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат от ухапване от безстопанствено куче на 15.08.2012 г. на територията на Столична община;
· на основание чл. 49 ЗЗД сумата 102, 35 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същия инцидент;
· и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е присъдил сумата 350 лв. – разноски във въззивно производство.
Решението се обжалва от Столична община с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата допустимост и правилност по въпросите: 1. Води ли до недопустимост на постановеното въззивно решение промяната на възприетата от първата инстанция правна квалификация на заявените претенции? Допустимо ли е да се потвърди първоинстанционно съдебно решение в случай, че бъде изменена правната квалификация на исковете?; 2. Фактите за нападение над физическо лице от безстопанствено куче и наличието на предприети мерки за овладяване на популацията на безстопанствените кучета могат ли да обосноват извод за установено неизпълнение на задълженията на Столична община и ангажирането на отговорността ??; 3. Какво по съдържание доказване следва да бъде проведено досежно безстопанствения характер на кучето и от коя страна? Касаторът счита, че въпросите са включени в предмета на делото и в обжалваното въззивно решение, а допълнителните основания за допускане се извеждат с доводите, че първият въпрос касае допустимостта на въззивното решение и следва да бъде допусната служебна проверка – арг. от т. 1 на ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, вторият е разрешен в противоречие с решение № 488/07.02.2012 г. по гр.д № 899/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по отношение на третия е налице противоречива практика на съдилищата, обективирана в решение по гр.д № 3117/2011 г. по описа на СГС, решение № I-25/61 от 05.04.2013 г. по гр.д № 51227/2012 г. на СРС, 25 с-в, решение № 136/10.07.2007 г. по гр.д № 3323/2006 г. по описа на СГС, IV-г с-в, решение по гр.д № 3140/2008 г. по описа на СГС, IV-а с-в, решение от 31.10.2011 г. по гр.д № 6305/2011 г. по описа на СГС, III-б с-в, решение № I -50-37/15.02.2013 г. по гр.д № 18743/2011 г. по описа на СРС, 50 с-в, решение по гр.д № 26894/2012 г. по описа на СРС, 38 с-в, решение по гр.д. № 62506/2012 г. по описа на СРС, 118 с-в, решение № 9510/27.06.2016 г. по гр.д № 23287/2015 г. по описа на СРС, 120 с-в, която обосновава приложението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Касационните оплаквания са за недопустимост, евентуално – неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на чл. 49 ЗЗД вр. чл. 41, чл. 47 и чл. 50 Закона за защита на животните и неправилно разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – А. И. Г., М. И. С. и С. И. С. не са изразили писмено становище.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира с допустим предмет касационната жалба срещу решението, с което е потвърдено първоинстанционното решение за неимуществени вреди. Обратното е по иска за имуществени вреди. Той е с цена 162, 35 лв. (арг. от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК). Жалбата е подадана при надлежна процесуална легитимация. Касатор е ответникът по уважения иск. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но по повдигнатите въпроси липсват сочените основания за допускане на касационния контрол. Съображенията са следните:
Въззивният съд е възприел за осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане от чл. 49 ЗЗД. В резултат от несправянето със законово вменените на СО задължения да реши проблема с безстопанствените кучета на нейна територия (чл. 5 ЗЗЖ) на 15.08.2012 г. Т. Й. Т. е ухапана от такова куче, в резултат на което претърпява болки и страдания. Изводът, че кучето е безстопанствено е изведен след анализ на обстоятелствата по нападението – в ранен час (8,30 ч.), на обществено място – пред блока на ищцата, при липса на свидетели, за които да е възможно да се предположи да са неговите стопани. В тежест на ответника е било да докаже положителния факт, че кучето е със стопанин, а тежестта не е проведена. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 и ал. 3 ЗЗЖ, която възлага в задължение на общинските власти да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето им, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането срещу бяс, както и чрез настаняване в изградени и стопанисвани приюти. Връщането на животните на местата, които са обитавали, законът допуска по (недоказано) изключение. Законът изисква взетите мерки от общинските органи да гарантират безопасното поведение на кучетата спрямо хората. Отговорността на СО е гаранционно-обезпечителна и произтича от бездействието натоварените с тази работа лица, като тяхната вина се предполага. Доказана е причинноследствената връзка между липсата на взети ефективни мерки, уврежданията на Т. Т. и търпените от нея болки и страдания. Възприет е като справедлив размера на обезщетението по първоинстанционното решение и то е потвърдено.
Няма обстоятелства, от които да произтича съмнение за недопустимост на въззивното решение (касационно оплакване от СО). Константна е практиката на ВКС, а настоящият състав я споделя, че основанието на всеки положителен иск (установителен, осъдителен или конститутивен) задават твърденията в обстоятелствената част на исковата молба за конкретни факти, осъществяването на които материалният закон свързва с определено субективно право. Правната квалификация на иска, която ищецът задава, не обвързва съда. Негово е задължението да я установи. Предложената от ищеца квалификация на предявените искове (чл. 50 ЗЗД) не е възприета и от двете инстанции, разгледали спора по същество. Исковете са квалифицирани по чл. 49 ЗЗД съответно на твърденията, с които Т. Т. е обосновала качеството си на кредитор. Следователно по първия повдигнат въпрос е изключено общото, а и всяко допълнително основание от чл. 280, 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационния контрол.
Общото основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице и по втория въпрос. Според решение № 488/ 07.02.2012 г. по гр. д. № 899/2010 г. на ВКС, IV г.о. с договор едно лице може да се задължи да постигне определен (възможен) резултат. Не постигне ли резултата (напр. изработването на една вещ), каквито и действия да е предприело, лицето отговаря за вредите от неизпълнението. Предмет на договорното задължение може да бъде и извършването на определени действия (напр. провеждане на лечение), ако те бъдат извършени надлежно, длъжникът не отговаря, в случай че не бъде постигнат целеният резултат. При деликта когато едно лице действа и от това действие последват вреди, то дължи обезщетение, ако действието му е противоправно, като вината се предполага. Когато едно лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да извърши. Предприело ли е с дължимата грижа предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания резултат. Държавните органи, в т.ч. общините, са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона – добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение. В настоящия случай не е доказано да е положена дължимата грижа за справяне с безстопанствените кучета, напротив установено е, че мерките не са постигнали ефективност, тъй като не е гарантирана безопасността на гражданите на територията на СО. Този извод е направен обосновано при преценка на събраните доказателства и твърденията на страните, в реузлтат на което не може да се приеме, че липсата на резултат от предприетите мерки е единственият мотив, обосновал отговорността на Столична община, напротив – възложената работа е била недобре свършена, без да е положена дължимата грижа за изпълнение на законоустановените задължения и поради това се разкрива основание за ангажиране на отговорността.
По втория въпрос не е осъществено допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Цитираните съдебни актове сочат разрешения на съдилищата във връзка с разпределянето на доказателствената тежест при доказване на безстопанствеността на кучето. За да се произнесе с обжалваното решение въззивният съд е съобразил даденото разрешение по реда на чл. 290 ГПК в решение № 262/11.05.2010 г. по гр.д. № 1155/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о., според което съдът е длъжен да съобрази естеството на факта, подлежащ на доказване и да се ръководи не само от буквалното възпроизвеждане на конкретни обстоятелства, но така също и от житейската логика и опитните правила. Наличието на решение на касационната инстанция по повдигнатия въпрос, постановено по реда на чл. 290 ГПК, изключва възможността по отношение на него да се реализира специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба срещу решение № 221/13.01.2017 г. по гр. д. № 11426/ 2016 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 07.01.2016 г. по гр.д № 45113/2012 г. на Софийски районен съд – по иска за имуществени вреди.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 221/13.01.2017 г. по гр. д. № 11426/ 2016 г. на Софийски градски съд в частта по иска за неимуществени вреди.
Определението може да се обжалва от Столична община с частна жалба пред друг състав на ВКС в 1-седмичен срок от връчването на преписа, а във втората част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.