О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 256/20.06.2019
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2019 по описа за 2019 г.
Производство е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба от Т. И. Н. за отмяна на следните влезли в сила актове по гр.д. № 427/ 2014 г. на Районен съд – Плевен:
· определение № 921/ 28.02.2014 г. в частта, с която В. Н. Н. е осъден да заплати на Ц. Н. Н. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 360.00 лв. – разноски и
· разпореждане от 20.02.2015 г. за издаване на изпълнителен лист на основание влязлото в сила определение по разноските.
Молбата е обоснована с твърдения, че молителят е съпруг на ищеца по приключилото дело, а принудителното изпълнение на вземането за разноски било насочено върху имот, който е лична на молителя собственост. С тази група твърдения се обосновава основанието по чл. 304 ГПК. В молбата са изложени и друга група твърдения за престъпни действия на съда във връзка с постановените актове. С тях се обосновава основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Молбата съдържа доводи, че определението е неправилно. Не било доказано ответникът да е заплатил адвокатски хонорар по приключилото дело. Освен това разпореждането за издаване на изпълнителен лист нямало съдържанието, което законът изисква.
Ответникът по молбата В. Н. Н. я намира за основателна.
От другия ответник по молбата Ц. Н. Н. не е постъпил писмен отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че следва да я остави без разглеждане по същество, дори да приеме, че има допустим предмет: влязлото в сила определение, – като разрешаващо със сила на пресъдено нещо въпроса за отговорността на ищеца за разноските при прекратяване на делото (чл. 78, ал. 4 ГПК), а разпореждането за издаване на изпълнителен лист, – като свързано с основния предмет на искането за издаване на изпълнителен лист (за правото на принудително изпълнение). Съображенията са следните:
Чл. 304 ГПК признава право на молба на отмяна в полза на задължителният другар (факултативен или необходим) – лице, което влезлият в сила акт обвързва със задължителна сила, въпреки че не е било страна по делото. Това право за молителя обективно не може да произтече, само защото е съпруг на ищеца по приключилото дело. Възможен длъжник по вземането за разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК, пресъдено с влязлото в сила определение, е единствено ищецът; не и неговият съпруг.
Разпореждането за издаване на изпълнителен лист е акт на съда в изпълнителното производство (аргумент от систематиката на чл. 406 ГПК). Институтът на необходимото другарство е неприложим в изпълнителното производство. Чл. 216 ГПК, който предвижда другарството, е част от исковото производство, а за всяко друго, предвидено в ГПК, не се прилага.
Основанието за отмяна по чл. 304 ГПК обективно е необосновимо и чрез твърдения за насочване на принудителното изпълнение за паричното притезание върху имот, който е чужда (на молителя), а не на длъжника по изпълнението собственост. Основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл. 304 ГПК, а и всяко друго по чл. 303, ал. 1 ГПК, обективно не са по съображения, свързани с материалната и/ или процесуална законосъобразност на принудителното изпълнение. Следователно твърденията по молбата за отмяна за незаконосъобразност на провежданото принудително изпълнение са негодни да ги обосноват.
Молителят не е страна по делото, по което са постановени определението за разноските и разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Само заинтересованата страна (тази, която е участвала по приключилото дело и има правен интерес) разполага с надлежна процесуална легитимация да се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, а и на всяко друго, предвидено в чл. 303, ал. 1 ГПК, – аргумент от буквалния прочит на разпоредбата.
Обективно негодни да покрият такова основание са и релевираните в молбата доводи за неправилност на определението за разноските и по съдържанието на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. На второ място, те обективно надхвърлят правния интерес, а с това – и надлежната легитимация на молителят да ги изтъква. Както бе обяснено, действието (последиците) на никой от двата влезли в сила акта не рефлектира в правната му сфера.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата от Т. И. Н. ЕГН [ЕГН] за отмяна на следните влезли в сила определение № 921/ 28.02.2014 г. в частта по разноските и на разпореждане от 20.02.2015 г. за издаване на изпълнителен лист по гр.д. № 427/ 2014 г. на Районен съд – Плевен.
Определението може да се обжалва от Н. с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.