О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 640
гр.София, 25.09.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1703 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 15/ 26.01.2018 г. по гр.д. № 230/ 2017 г. в частта, с която Окръжен съд – Кърджали, изменяйки решение № 66/ 12.10.2017 г. по гр.д. № 49/ 2017 г. на Районен съд – Ардино по исковете на М. М. Х. срещу [фирма]:
· признава за незаконна и отменя заповед № 43/ 23.02.2017 г. на управителя на дружеството за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);
· възстановява незаконно уволнения на длъжността „машинен оператор – банцинг“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ);
· присъжда обезщетение за периода 23.02.2017 – 23.08.2017 г. поради незаконно уволнение за сумата 3 096.72 лв., ведно със законната лихва от 23.02.2017 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ) и
· присъжда трудово възнаграждение за месец ноември и декември 2016 г. за сумата 1 032. 24 лв. (чл. 128, т. 2 КТ).
Решението се обжалва от [фирма] с искане да бъде допуснато до касационен контрол при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд служебно да допусне изслушването на експертиза, когато в жалбата е въведено оплакване за необоснованост на решението поради недоказаност на релевантен факт и при разглеждането на делото съдът установи, че фактът не е изследван от първата инстанция? 2. Има ли законово изискване за форма и ред за подбора, когато работодателят е бил длъжен да го извърши преди да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ и 3. Може ли съдът да елиминира преценката на работодателя за качеството на работа и за нивото на изпълнение на задълженията на уволнения работник или служител, когато по делото липсват данни задължението за подбор да е недобросъвестно упражнено от работодателя? Касаторът счита трите въпроса включени в предмета на делото и обуславящи решението и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с решение № 234/ 30.07.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5251/ 2014 г., IV-то ГО и ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС и (процесуалноправния) и с решение № 263/ 14.09.2011 г. по гр.д. № 1466/ 2010 г. на ВКС, IV-то ГО и ТР № 3/ 16.01.2013 г. по тълк.д. № 3/ 2011 г. ОСГК на ВКС (материалноправните). Оплакванията по същество са, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 269, изр. 2, вр. чл. 266, ал. 3 ГПК) и противоречие с материалния закон (чл. 329 КТ). Претендира разноски.
От ответника по касационната жалба, М. М. Х., не постъпва писмен отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет в частта по исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 – 3 КТ. В тази част въззивното решение попада в изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, но не и по уважените от въззивния съд искове по чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ. Всеки от тях е с цена под 5 000 лв., а касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане по същество. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ответникът, а исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ са уважени. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба в допустимата част, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:
Въззивната инстанция е изключила материално-правните предпоставки по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – основанието, при които работодателят е прекратил трудовото правоотношение с М. Х., – базирайки се на доказателствата, събрани чрез заключение на съдебно-икономическата експертиза. Тя е била допуснатата от първата инстанция, а релевантният факт за намалял обем на работата в предприятието на ответника към връчването на заповедта за уволнение, установим чрез експертизата, е обсъждан и от двете инстанции по същество. Разликата в решаващата тяхна дейност, в т.ч. от към крайния резултат по трудовия спор се изразява в това, че първата инстанция го е възприела за доказан, респ. осъществен, а втората – за недоказан, респ. – неосъществен. Споделила е оплакването във въззивната жалба от ищеца, че първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е бил отхвърлен, е необосновано. При неблагоприятни последици на доказателствената тежест за ответника-работодател въззивната инстанция го е уважила (чл. 154 ГПК). Следователно повдигнатият процесуално-правен въпрос не обосновава решението.
Въззивната инстанция е изложила и допълнителни (алтернативни) мотиви за незаконност на уволнението. Тя е приела, че ако основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ се е осъществило, то за работодателя следва да е възникнало задължение за подбор като част от изискванията за законосъобразност на упражненото право на прекратяване на трудовото правоотношение. Добавил е, че ангажираните от работодателя гласни доказателства не установяват кога, при какви критерии и измежду кои лица е извършен подбор. Въззивният съд не е приемал, че за тази група релевантни факти законът предвижда специална форма и ред, нито е елиминирал преценката на работодателя за критериите по чл. 329 КТ. Следователно и материално-правните въпроси не обосновават обжалваното решение.
Настоящият състав не следва да допуска касационното обжалване на решението в частта, с която исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ са уважени.
При този изход на делото в негова тежест остават разноските пред ВКС.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. М. Х. срещу решение № 15/ 26.01.2018 г. по гр.д. № 230/ 2017 г. на Окръжен съд – Кърджали в частта по уважения иск по чл. 128, т. 2 КТ.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 15/ 26.01.2018 г. по гр.д. № 230/ 2017 г. на Окръжен съд – Кърджали в частта по уважените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.
Определението в първата си част може да се обжалва от касатора с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа, а във втората си част е необжалваемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.