О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 48
гр.София, 29.01.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и шести януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 4877 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
К. И. Б. обжалва определение № 3745/ 15.11.2017 г. по ч. гр. д. № 5493/ 2016 г. на Софийски апелативен съд за отхвърляне на молбата на К. И. Б. за освобождаване от държавна такса.
Частна жалба вх. № 20331/ 3.11.2017 г., по която е образувано настоящото производство, не съдържа конкретни оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд. Следователно е бланкетна.
К. състав е длъжен да я разгледа по същество. Производството по глава Х. ГПК е контролно-отменително. Частната жалба е с допустим предмет. Разглеждането й е в компетентност на Върховния касационен съд (чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК). Подадена е от процесуално легитимирана страна. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но е неоснователна.
Въззивният съд е отхвърлил молбата да освободи жалбоподателя от внасяне на държавна такса в размер на 15.00 лв. по частна жалба вх. № 17203/ 18.10.2017 г. срещу разпореждане от 19.09.2017 г. за връщане на предходна частна жалба вх. № 12062/ 07.07.2017 г. срещу определение № 2033/ 19.06.2017 г. по ч. гр. д. № 5493/ 2016 г. на Софийски апелативен съд. Молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК е била неоснователна, но не по съображенията в обжалваното определение.
Жалбоподателят е бил освободен от внасяне на държавна такса с определение в закрито заседание от 07.06.2016 г. по гр. д. № 65/ 2016 г. на Софийски окръжен съд. Това разрешение важи до приключване на съдебното производство пред всички инстанции до промяна в обстоятелствата, които са от значение за признатото право, че имущественото състояние на жалбоподателя не предполага натоварването му с държавни такси и разноски (чл. 83, ал. 2 ГПК). За промяна не свидетелстват представените по делото декларации, в които жалбоподателят многократно е засвидетелствал обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Такава промяна не произтича и от позоваване на факти, които въззивният съд квалифицира в обжалваното определение като служебно известни, но не изяснява. Той е бил длъжен да отхвърли молбата на жалбоподателя отново да бъде освободен от внасяне на държавна такса, но да изпрати по компетентност на Върховен касационен съд частна жалба вх. № 17203/ 18.10.2017 г. срещу разпореждане от 19.09.2017 г. за връщане на частна жалба вх. № 12062/ 07.07.2017 г. от жалбоподателя срещу определение № 2033/ 19.06.2017 г. по ч. гр. д. № 5493/ 2016 г. на Софийски апелативен съд. От внасянето на държавна такса по нея жалбоподателят (също) е освободен. Препис от нея за връчване не се представя, тъй като не е възникнало процесуалното правоотношение с ответника.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на К. И. Б. срещу определение № 3745/ 15.11.2017 г. по ч. гр. д. № 5493/ 2016 г. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на заместник председателя на ВКС, председател на Гражданска колегия, за разпределение на частна жалба вх. № 17203/ 18.10.2017 г. на К. И. Б. срещу разпореждането от 19.09.2017 г. по ч. гр. д. № 5493/ 2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.