Решение на ВКС – ГК, III г.о. 11
Р Е Ш Е Н И Е
№ 200
гр. София, 22.01. 2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от председателя съдия Светла Димитрова гр.д. № 2895/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 73, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЧСИ.
Образувано е по подадена жалба с вх. № 2653/18.04.2017 г. от Министъра на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. Л. Д. против решение от 30.12.2016 г., постановено по дисциплинарно дело № 23/2016 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители, в частта, с която е отхвърлено искането на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарни наказания по т. 1, т. 2, т. 7, т. 8, т. 9 и т. 10 от него на частен съдебен изпълнител П. Д. с peг. № 755 от регистъра на Камара на частните съдебни изпълнители, с район на действие Окръжен съд – Плевен. Оплакванията, развити в жалбата са за неправилност на решението, поради което моли в тази част то да бъде отменено и постановено друго от ВКС, с което бъде уважено искането в обжалваната му част и на ЧСИ П. Д. се наложи дисциплинарно наказание и за тези нарушения – глоба в максималния размер, предвиден в закона. В съдебно заседание юриск. С. Т. поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
К. на частните съдебни изпълнители, чрез процесуалния си представител юриск. С. Д., оспорва жалбата като неоснователна, като счита че обжалваното решение е правилно, не са налице пороци, които да обуславят неговата отмяна, поради което то следва да бъде оставено в сила. В съдебно заседание юриск. А. Д. оспорва жалбата и моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а решението на дисциплинарния състав на Дисциплинарната комисия при К. на частните съдебни изпълнители в обжалваната му част да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Ответникът по жалбата ЧСИ П. Д. с рег. № 755 от регистъра на Камара на частните съдебни изпълнители, с район на действие – Окръжен съд Плевен, не е изразил писмено становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателя, становището на КЧСИ и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване пред ВКС акт – решение на дисциплинарен състав на Дисциплинарната комисия при КЧСИ, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата на Министъра на правосъдието е неоснователна, по следните съображения:
Производството по дисциплинарно дело № 23/2016 г. е образувано с акт на председателя на дисциплинарната комисия към КЧСИ срещу ЧСИ П. Д. въз основа на искане от Министъра на правосъдието № 1267/26.04.2016 г. за образуване на дисциплинарно производство. С обжалваното решение съставът на дисциплинарната комисия е приел, че по част от посочените в искането нарушения, следва да се реализира отговорността на ЧСИ, като на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ са му наложени наказания „глоба“ в посочените в решението размери, за следните извършени нарушения: 1/ нарушение на чл. 496, ал. 1 ГПК – ЧСИ е изготвил постановлението за възлагане преди внасянето на дължимата сума в срок; 2/ за извършено нарушение на чл. 494, ал. 1 ГПК, тъй като няма удостоверителни документи, от които да е видно кога взискателят е получил съобщението за нестаналата продан и съответно дали е спазен законоустановеният срок за искане за следваща нова продан; 3/ за нарушение на чл. 435, ал. 3 ГПК, за непредявяване на постановлението за възлагане на длъжника; 4/ за нарушение на чл. 462 ГПК и чл. 458 ГПК, тъй като разпределението не е предявено на взискателите и на длъжниците и не е изпратено съобщение до НАП за направеното разпределение; 5/ за извършено нарушение на чл. 45 от Етичен кодекс на частните съдебни изпълнители, затова че нито една резолюция на ЧСИ П. Д. не е с дата, с което да се удостовери, че извършените действия на съдебния изпълнител са своевременни, като е отхвърлено искането по останалите твърдяни нарушения, както следва: по т. 1 – нарушение на разпоредбата на чл. 487, ал. 1 ГПК, тъй като Протоколът за опис на имуществото е от 02.10.2012 г., а обявлението за насрочване на публичната продан е от 22.10.2012 г., т.е. не е спазен едноседмичния срок за изготвяне на обявлението за публична продан след направения опис на имота; по т. 2 – нарушение на разпоредбата на чл. 494, ал. 1 и ал. 2 ГПК, тъй като докато е протичала публичната продан от 19.08.2014 г. до 19.09.2014 г., ЧСИ е изготвил на 08.09.2014 г. поредното обявление за следваща продан. Между публичната продан, за периода от 19.08.2014 г. до 19.09.2014 г. и публичната продан, за периода от 14.10.2014 г. до 14.11.2014 г., не е изминал поне един месец от насрочване на следващата по ред продажба; по т. 7 – нарушение на чл. 498 ГПК, тъй като непредявяването на постановлението за възлагане на длъжниците преклудира възможността им за защита и в тази връзка постановлението за възлагане не е влязло в законна сила; по т. 8 – неизпълнение на ЧСИ на задължението му по чл. 80 ЗЧСИ, във връзка с чл. 29, чл. 33 и чл. 34 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, като събере направо от длъжника таксата дължима от взискателя; по т. 9 – нарушение на чл. 16, ал. 4 от Наредба № 4 за служебния архив на частните съдебни изпълнители, тъй като по делото са налични страници, които не са номерирани, както и ненадлежно оформяне на документите по делото; по т. 10 – нарушение на Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, поради факта, че съдебният изпълнител неправомерно е поискал заплащане по т. 7, а не по т. 8 от Тарифата. Изпълнителното дело, по което са констатирани посочените по-горе нарушения е било образувано по молба на [фирма] по изпълнителен лист от 02.07.2012 г., задължението по който е в размер на 51 951, 13 лв. главница, лихва за забава, от 29.04.2011 г. до 28.06.2012 г., в размер на 6 139, 37 лв., санкционна лихва, за периода от 02.08.2011 г. до 28.06.2012 г., в размер на 4 281, 98 лв., законна лихва върху главницата, считано от 29.06.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, разноски в размер от 1247,45 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1027 лв. и възложителят е посочил като способ за принудително изпълнение опис, оценка и публична продан на ипотекирано в полза на банката имущество, собственост на И. Н. Д. и Г. П. Д., да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на И. Н. Д., като взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител правомощията по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнение, да бъде пазач на описаното имущество. Поради липса на доброволно изпълнение в законоустановения срок, на 02.10.2012 г. е съставен протокол за опис на недвижимо имущество, който е извършен по документи, тъй като не е осигурен достъп до имота, въпреки поканата за доброволно изпълнение, изготвена е и експертиза от вещо лице, с оценка на имота – 68 000 лв. С резолюция без дата съдебният изпълнител е приел експертизата и насрочил публична продан, за периода 08.12.2012 г. – 08.01.2013 г., която е не се е осъществила поради спиране на изпълнителното производство по молба на взискателя. По изпълнителното дело е насрочена публична продан, за периода от 08.12.2012 до 19.05.2015 г., общо 8 пъти, като същите не са се осъществявали поради липса на постъпили наддавателни предложения или по причина на нередовното им разгласяване. На 15.07.2015 г. е изготвено Постановление за възлагане рег.№ 1986/20.08.2015 г. на недвижим имот, за което е удостоверено от съдебният изпълнител, че е влязло в законна сила на 11.08.2015 г., но по делото няма данни ЧСИ П. Д. да е уведомил длъжника И. Н. Д. и Г. П. (на стр. 210 и стр. 211 от делото са налични две идентични писма с рег.№ 1603/22.07.2015 г., адресирани до И. Д. и Г. Д., но същите не са връчени, като не е ясно двете писма дали са два екземпляра на едно съобщение или са две съобщения съответно до двамата адресати – в двата екземпляра са посочени двамата, но е подчертана само Г. Д. и в двата). Предвид наличието само на един изходящ номер в двата екземпляра и подчертаването на името на Г. Д., съставът е приел, че съобщението е едно и само до Г. Д. (на стр. 209 от делото е удостоверено с писмо, че служител в кантората на ЧСИ, поради неоткриване на длъжника на основание чл. 47, ал. 1 ГПК, е поставил на вратата уведомление). Със заявление рег. № 955 от 17.09.2015 г. Г. Д. е поискала да получи копия от всички документи по и.д.№ 341/2012 г., по която с резолюция (без дата) съдебният изпълнител е разпоредил получателят да посочи от кои документи иска преписи и да внесе по 1 лев за всеки препис съгласно т. 7 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ. С нова молба е поискано предоставяне на копия от конкретно посочени книжа от изпълнителното дело, но на молбата е поставена положителна резолюция, като няма данни дали са заплатени такси за предоставянето на копията. Прието е за установено, че с разпореждане без дата от съдебния изпълнител за назначаването на вещо лице, което да изготви разпределението на постъпилата по делото сума, като с молба от 07.10.2015 г. Х. С. Х. е поискал да бъде въведен във владение на закупения от него имот. С две идентични писма с рег.№ 2654/19.10.2015 г., адресирани до И. Д. и Г. Д., с които съдебният изпълнител уведомява длъжниците, че следва да се явят в кантората му на 22.10.2015 г., за да им бъде предявено разпределение (на писмо с рег.№ 2654/19.10.2015 г., стр. 240 е отбелязано, че при посещенията на 20.11. и 21.11.2015 г. на адреса не е открит никой). Съгласно заключение на вещото лице Т. Ц. И., е прието, че длъжникът И. Д. има публични вземания в размер на 60 лв., като за изготвяне на съдебно икономическа експертиза и разпределението дължи 160 лв. С резолюция без дата съдебният изпълнител е приел заключението на вещото лице и е обявил 22.10.2015 г. за дата на предявяване на разпределението, но по делото няма данни да са изпратени писма до взискателя [фирма] и до присъединения по право взискател НАП. От платежно нареждане е видно, че на вещото лице е изплатено възнаграждение от 360,00 лв., а съгласно приетото от ЧСИ П. Д. разпределение е определено възнаграждение в размер на 160,00 лв. Купувачът Х. С. Х. е подал молба за въвод във владение на 13.10.2015 г. С резолюция без дата съдебният изпълнител е насрочил въвод за 01.12.2015 г. и с протокол за въвод във владение на 01.12.2015 г. е записано, че въводът не е извършен, тьй като в имота са били налични множество вещи на длъжниците, а и същите са помолили за отлагане на въвода. Г. Д. е поискала споразумение, с което да заплати три наема и един депозит на купувача до 03.12.2015 г., като с нова молба вх.№ 1372/03.12.2015 г. г-жа Г. Д. е поискала да й бъдат издадени изброени в молбата документи. С молба вх.№ 1385/10.12.2015 г. купувачът Х. С. Х. е поискал да бъде насрочена дата за въвод във владение. С резолюция без дата съдебният изпълнител е насрочил въвод за 27.01.2016 г.
При така установената фактическа обстановка съставът на Дисциплинарната комисия при КЧСИ е приел, че отговорността на ЧСИ не следва да се реализира за посочените в т. 1, 2, 7, 8, 9 и 10 от искането на Министъра на правосъдието, като са изложени следните съображения:
По отношение на т. 1 от искането е прието, че искането е неоснователно, като не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 487, ал. 1 ГПК, тъй като протоколът за опис на имуществото е от 02.10.2012 г., а обявлението за насрочване на публичната продан е от 22.10.2012 г.., т.е. не е спазен едноседмичния срок за изготвяне на обявлението за публична продан след направения опис на имота. Съставът е приел, че срокът по чл. 487, ал. 1 ГПК е седмичен срок, като редакцията на текста на закона обаче, дава само начален, но не и краен срок за изготвяне на обявлението за публичната продан и законодателят е приел този конкретен срок не с цел да ускори производството, а напротив да го забави като забрани на ЧСИ да пристъпва към изнасяне на продан преди изтичането му. В тази връзка е посочено, че не може да се приеме, че изготвянето на обявлението от съдебния изпълнител 20 дни след описа, т.е. 13 дни след предписания седмичен срок, представлява някакво необичайно и голямо забавяне, което да води до нарушение на други процесуални правила и да нарушава правата и законните интереси на страните.
Като неоснователно е прието искането за налагане на дисциплинарно наказание за посоченото в т. 2 от искането нарушение на разпоредбата на чл. 494, ал. 1 и ал. 2 ГПК, тъй като докато е протичала публичната продан от 19.08.2014 г. до 19.09.2014 г. ЧСИ е изготвил на 08.09.2014 г. поредното обявление за следваща продан и между публичната продан, за периода от 19.08.2014 г. до 19.09.2014 г. и публичната продан, за периода от 14.10.2014 г. до 14.11.2014 г . , не е изминал поне един месец от насрочване на следващата по ред продажба. Изложени са съображения, че от установеното от фактическа страна в дисциплинарното производство, съвпадащо напълно и с констатациите на инспектора към министерство на правосъдието, продажбата, провеждана от 19.08.2014 г. до 19.09.2014 г., е била насрочена, но не е извършена. Съдебният изпълнител е насрочил тази продажба, извършил е действия по разгласата й съгласно правилата на ГПК, но е преценил, че е нередовно разгласена, изготвил е съобщение за това на 21.08.2014 г. Тази продажба не е проведена и не е приключила, поради което се явява неправилен изводът на Министъра на правосъдието, че изготвянето на обявление на 08.09.2014 г. и определянето на срок за следващата продан от 14.10.2014 г. до 14.11.2014 г., нарушава разпоредбата на чл. 494, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Продажбата от 19.08.2014 г. до 19.09.2014 г., не е извършвана, а само насрочена от съдебния изпълнител и към датата на изготвяне на обявлението за продажбата от 14.10.2014 г. до 14.11.2014 г., тя вече е била прекратена. Прието е, че втората продажба не се явява последваща по отношение на първата, а я замества поради нередовната й разгласа и прекратяване. В този смисъл с обжалваното решение е прието, че правилно ЧСИ е изготвил обявлението и е определил срок за новата продажба без да се съобразява с едномесечен срок след 19.09.2014 г.
Искането по т. 7 за допуснато нарушение на чл. 498 ГПК, тъй като непредявяването на постановлението за възлагане на длъжниците преклудира възможността им за защита и в тази връзка постановлението за възлагане не е влязло в законна сила, също е отхвърлено като неоснователно. Мотивите за това са следните: формулировката в тази точка от искането е неясна и противоречива, тъй като от една страна се твърди, че пороците във връчването на постановлението за възлагане на недвижим имот са довели до нарушение на някакви права на длъжника във връзка с въвод във владение на изнесения на продан недвижим имот, а от друга страна се твърди, че същите пороци са довели до невлизане на постановлението за възлагане на имота в сила. Посочено е, че действително постановлението за възлагане не е връчено надлежно, но точно това обстоятелство е довело до удължаване на срока на обжалването му. От представените по дисциплинарното дело книжа от изп.д. № 20127550400341 не се установява постановлението да е влязло в сила, то нито е надлежно връчено, нито е получено по късно от взискателя или длъжника и в този смисъл е прието, че към момента на постановяване на постановлението, то подлежи на обжалване. Ето защо, дисциплинарният състав е стигнал до извода, че съдебният изпълнител с действията си не е извършил твърдяното нарушение на закона, доколкото не са преклудирани никакви права на длъжниците.
По отношение на искането по т. 8 за неизпълнение на ЧСИ на задължението му по чл. 80 ЗЧСИ, във връзка с чл. 29, чл. 33 и чл. 34 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, като събрана направо от длъжника таксата дължима от взискателя, е прието, следното: на първо място, че същото е формулирано неточно и неясно и от него не може да се заключи, с кои конкретни действия или бездействия съдебният изпълнител е нарушил закона и тарифата. Съгласно доказателствата представени по делото и доклада за извършената проверка може да се предполага, че тази част на искането касае изплащането на вещото лице за изготвена счетоводно икономическа експертиза на сумата 360 лв., която не е била внесена предварително от взискателя и освен това е по-голяма от посочената в самата експертиза – 160 лв., заделени от постъпила сума. Като е взел предвид, че при определяне на дисциплинарната отговорност следва да се вземе предвид вината и тежестта на нарушението, че съдебният изпълнител е определил и изплатил на вещото лице възнаграждение от 360 лв., като 160 лв. са удържани от разпределяната по делото сума от осребрено имущество, а другите 200 лв. съдебният изпълнител е заплатил сам, дисциплинарният състав е приел, че тези действия на съдебния изпълнител не представляват нарушение на закона, доколкото няма данни изплатените 200 лв. в повече да са отнесени в тежест на длъжника, или съдебният изпълнител ги е заплатил за своя сметка. По отношение на 160 лв., удържани от постъпилите по делото суми следва да се има предвид, че начисляването на самите разноски за вещо лице следват и са пряко свързани с постъпването на разпределението на сумата /вещото лице е изготвило експертиза за разпределянето им/. Ето защо е прието, че при наличието на събрана сума и последващо възникване на авансово дължими разноски, правилно съдебният изпълнител ги е удържал от постъпилата сума, тъй като обратното би означавало извършването на допълнителни и ненужни действия по уведомяване на взискателя, заплащане от него и последващо възстановяване на разноските от същата постъпила сума, което освен друго би довело и до генериране на ненужни допълнителни разноски за сметка на длъжника.
Искането по т. 9 за реализиране на отговорността на ЧСИ за допуснато нарушения на чл. 16, ал. 4 от Наредба № 4 за служебния архив на частните съдебни изпълнители, тъй като по делото са налични страници, които не са номерирани, липса на дати на резолюциите на ЧСИ П. Д., които да удостоверят, че извършените действия на съдебния изпълнител са своевременни, както и ненадлежно оформяне на документите по делото, съставът е приел за частично неоснователно. Изложени са съображения, че в тази част от искането се сочат три различни действия, представляващи според Министъра на правосъдието нарушения на чл. 16, ал. 4 от Наредба № 4, като не представлява нарушение на закона липсата на номерация на всяка отделна страница в делото, а никъде текста на чл. 16, ал. 4 не изисква всички страници в едно изпълнително дело да са номерирани, текстът на Наредба № 4 изисква номерация на „книжа“, а не на страници или листи, ето защо, такава формулировка обуславя неясност, неточност и неоснователност в тази му част. Като неоснователно е прието искането и в частта му за ненадлежно оформяне на документите по делото, като тази обща формулировка доколкото не са посочени конкретни документи и недостатъци е недопустима и води до нарушаването на правото на защита на съдебния изпълнител.
Искането по т. 10 за реализиране на отговорността на ЧСИ за допуснато нарушение на Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, поради факта, че съдебният изпълнител неправомерно е поискал заплащане по т. 7, а не по т. 8 от Тарифата, съставът е приел също за неоснователно. В тази връзка е посочено, че за предоставяне на копия от книжа по изпълнително дело, ТТРЗЧСИ е определил три различни такси: по т. 7, по т. 8, и по забележка на т. 8, като със заявление от 17.09.2015 г. са поискани копия на всички документи по изпълнителното дело. В случая законодателят е преценил и не е задължил съдебният изпълнител да предоставя на страните пълно копие от изпълнителните дела, като нито в ГПК, нито в друг нормативен акт за съдебния изпълнител има задължение, по искане на страните да издава копие от цяло дело – такова задължение за съдебния изпълнител има само в случаите на чл. 463 и чл. 463 ГПК при администриране на жалба за представяне на компетентния съд и в случаите на чл. 22, ал. 3 ЗЧСИ при издаване на съответният акт на съдия или прокурор. На страните съдебният изпълнител дължи съгласно чл. 19 от Наредба № 4 на МП достъп до делото в канцеларията за запознаване и издаване на удостоверения, копия или преписи от отделни документи от делото. Такава молба длъжникът е подал по късно и тя е удовлетворена, като дори не е видно да са поискани такси.
Решението на Дисциплинарната комисия при К. на частните съдебни изпълнители за налагане на частния съдебен изпълнител П. Д. дисциплинарно наказание ГЛОБА е валидно и процесуално допустимо.
С разпоредбата на чл. 67 от ЗЧСИ се установява, че частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и Устава на К. на частните съдебни изпълнители. Предвидените по специалния закон дисциплинарни наказания са: 1/ порицание; 2/ глоба от 100 до 10 000 лв.; 3/ предупреждение за временно лишаване от правоспособност и 4/ лишаване от правоспособност за срок от една до пет години. ЗЧСИ урежда процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, реда на вземане на решения от Дисциплинарната комисия при КЧСИ, тяхното обжалване и правораздавателната компетентност на Върховния касационен съд като единствена контролна инстанция. В случая за извършени дисциплинарни нарушения на ЧСИ П. Д., на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ е наложено дисциплинарно наказание глоба в общ размер на 5 000 лв.
В жалбата си жалбоподателят релевира основание за неправилност на решението на дисциплинарния състав в обжалваните му части, поради несъответствие на правните му изводи с доказателствата по делото, като счита, че посочените действия и бездействия съставляват нарушения, обуславящи реализирането на отговорността на ЧСИ. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа, че решението в отхвърлителната му част е неправилно и счита, че на ЧСИ следва да бъде наложено дисциплинарно наказание – глоба в максималния размер.
Реализирането на дисциплинарната отговорност следва да се извърши по начин, установен от закона и Устава на камарата, като на уличеното лице се даде пълна възможност за излагане на защитната си теза и ангажиране на доказателства. Решението на ДК на КЧСИ по д.д. № 23/2016 г., в частта му, с която за вменените нарушения по т. 1, 2. 7, 8, 9 и 10 в искането, не е наложено дисциплинарно наказание, е правилно.
Неоснователни са оплакванията за незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено при липса на обсъждане на събраните по дисциплинарното дело доказателства, като вменените на ЧСИ нарушения не съставляват дисциплинарни нарушения, както правилно е приел и дисциплинарният състав на ДК на КЧСИ. Видно от приложенията в дисциплинарната преписка и данните от изпълнителното производство, ЧСИ не е извършил твърдяните дисциплинарни нарушения. Тези действия на ЧСИ, не са извършени в нарушение на процесуалния закон и не представляват дисциплинарни нарушения – виновно неизпълнение на задълженията му, следващи от закона, поради което не попадат в хипотезата на чл. 67 ЗЧСИ за реализиране на дисциплинарната отговорност и за налагане на дисциплинарно наказание с решението на дисциплинарната комисия. Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, изразени като критерии с установения от чл. 53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията.
Решението е постановено при извършен подробен анализ на фактическия и доказателствен материал, обсъден във връзка с твърденията за извършени нарушения на посочените правни норми. Констатирано е, че действията на съдебния изпълнител в обжалваната част на решението, не са довели до нарушаване на закона и неговото приложение е съобразено с установената съдебна практика. Твърденията за нарушения по движението на изпълнителното дело имат формален характер и не са увредили интересите на длъжника. В този смисъл в жалбата липсват конкретни оплаквания за неправилност на правните изводи на комисията.
Правилни са изводите в обжалваното решение за това, че срокът по чл. 487, ал. 1 ГПК за изготвяне на обявлението за публичната продан е седмичен и дава само начален, но не и краен срок, както и че не е нарушена разпоредбата на чл. 494, ал. 1 и ал. 2 ГПК, доколкото в случая е налице хипотеза на непроведена публична продан, поради нередовното й разгласяване. В този смисъл е и приетото в решение № 171 от 11.06.2015 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 1360/2015 г. По отношение на вмененото нарушение по т. 7 от искането на Министъра на правосъдието, че непредявяването на постановлението за възлагане на длъжниците не съставлява дисциплинарно нарушение, когато с това действие не са накърнени и преклудирани никакви права на длъжниците. Не може да бъде споделено искането по т. 8 за допуснато нарушение във връзка със задължението на ЧСИ по чл. 80 ЗЧСИ, вр. с чл. 29, чл. 33 и чл. 34 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, доколкото няма данни изплатената такса от 200 лева да е възложена в тежест на длъжника. Неоснователно е и искането за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ за налични неномерирани страници и мотивите на дисциплинарния състав са правилни, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 4, изр. 1 от Наредба № 4 от 6.02.2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители, и
здадена от Министъра на правосъдието, обн. в ДВ бр. 16/21.02.2006 г., всички книжа, които постъпват или се съставят по делото, се прикрепват последователно в папката и се номерират. Настоящият състав напълно споделя изводите на дисциплинарния състав, че нито в ГПК, нито в друг нормативен акт за съдебния изпълнител има задължение по искане на страните да издава копие от цяло дело – такова задължение за съдебния изпълнител има само в случаите на чл. 436 и чл. 463 ГПК при администриране на жалба за представяне на компетентния съд и в случаите на чл. 22, ал. 3 ЗЧСИ при издаване на съответният акт на съдия или прокурор.
Ето защо, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение намира, че решението на дисциплинарната комисия на КЧСИ в обжалваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила, като на ответника по жалбата Камара на частните съдебни изпълнители се присъди на основание чл. 78, ал. 3 ГПК възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 200 лв., определено съобразно чл. 7, ал. 1, т. 1, пр. 3-то от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 30.12.2016 г., постановено по дисциплинарно дело № 23/2016 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители, в частта, с която е отхвърлено искане на Министъра на правосъдието с вх. № 1267/26.04.2016 г. за налагане на дисциплинарни наказания по т. 1, т. 2, т. 7, т. 8, т. 9 и т. 10 от него, на частен съдебен изпълнител П. Д., с peг. № 755 от регистъра на Камара на частните съдебни изпълнители, с район на действие Окръжен съд – Плевен.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието на Република България да заплати на Камара на частните съдебни изпълнители [населено място], сумата от 200/двеста/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :