5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
гр. София, 21.06. 2018 година
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова гр.д. № 428/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 5066 от 13.12.2017 г. от П. П. Г. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Е. П. от АК – Г., против въззивно решение № 226 от 08.11.2017 г., постановено по в.гр.д. № 235/2017 г. по описа на Габровския окръжен съд, в частта, с която като е отменено решение № 169 от 31.05.2017 г., постановено по гр.д. № 76/2016 г. по описа на Габровския районен съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против [фирма], [населено място], иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, за заплащане на сумата от 3 733 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на неправомерно кастрене на едно орехово дърво, засадено в собствения й двор, находящ се в [населено място], като неоснователен. Жалбоподателката релевира касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката П. П. Г., чрез процесуалния си представител адв. Е. П. от АК – Г., поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са: 1/ Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички приложени по делото доказателства и да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото; 2/ При установяване на непълнота и порочност на доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК от първоинстанционния съд, въззивният съд следва ли да изправи тези пороци, като съответно даде указания в тази насока. В подкрепа на твърденията си се позовава на противоречие с практика на ВКС, която прилага, както следва: постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 45 от 06.04.2017 г. по гр.д. № 3343/2016 г. на ВКС, I г.о.; решение № 123 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 7750/2013 г. на ВКС, I г.о.; решение № 65 от 30.07.2014 г. по т.д. № 1656/2013 г. на ВКС, II т.о.; решение № 98 от 21.03.2011 г. по гр.д. № 952/2010 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 172 от 23.02.2010 г. по гр.д. № 386/2009 г. на ВКС, III г.о.; решение № 974 от 11.12.2009 г. по гр.д. 4500/2008 г. на ВКС, I г.о.; решение № 32 от 19.02.2015 г. по гр. д. № 2269/2014 на ВКС, IV г.о.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител юрк. С. С. е изразил становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена на иска над 5 000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с първоинстанционното решение неправилно е уважен предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищцата в размер на сумата от 3 733 лв., причинени в резултат на неправомерно кастрене на едно орехово дърво, засадено в двора й, от представители на ответното дружество, поради което го е отменил и отхвърлил този иск като неоснователен. Съдът е приел, че показанията на разпитаните по делото свидетели са опосредени, не са преки, тъй като нито един от свидетелите/Н. и Л./ няма лични възприятия от отрязването клоните на ореха, а почиват на това, което им е разказано от ищцата, което ги прави недостоверни. Прието е, че по делото не са представени никакви други доказателства в подкрепа твърдението на ищцата, че именно служители на ответното дружество са изсекли клоните на ореховото дърво в двора й, поради което предявеният от нея иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, предмет на въззивното производство, за заплащане на сумата от 3 733 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в намалено плододаване за период от 20 години, причинени в резултат на неправомерно кастрене на ореховото дърво, засадено в двора й от представители на ответното дружество, е отхвърлен като неоснователен.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. В представеното от касаторката изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не се обосновава наличието на тези предпоставки. За да са налице основанията за допускане до касационно обжалване, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от естество, от което зависи изхода на спора и който да е решен в противоречие с практиката на ВКС и/или да е разрешаван противоречиво от съдилищата, както и/или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК/. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК.
В разглеждания случай поставените процесуалноправни въпроси са свързани със задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, като се произнесе по всички направени възражения на страните, както и да даде указания при непълен или неточен доклад на първоинстанционния съд. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси, макар да обуславят решението по делото, са разрешени в съответствие с практиката на ВКС. Съдът е съобразил установената практика, че е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти. Доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства. При установяване на фактите от значение за изхода на делото съдът следва да вземе предвид процесуалните позиции на страните и направените от тях признания на неизгодни факти, които преценени според правилото на чл. 175 ГПК – с оглед на всички обстоятелства по делото, биха насочили към основателност или неоснователност на исковата претенция. Правомощията на въззивния съд като инстанция по съществото на спора са ограничени от разпоредбата на чл. 269 ГПК, която го задължава да се произнесе по основателността на иска и по правилността на обжалваното пред него първоинстанционно решение само въз основа на оплакванията и доводите, заявени във въззивните жалби на страните (в този смисъл е приложеното от касаторката решение № 65/30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г. на ВКС, II т.о.). Въззивният съд не се е отклонил от установената практика, че не прави доклад по делото, а съгласно чл. 268, ал. 1 ГПК той докладва жалбите и отговорите: в коя част е обжалвано решението, кои правни въпроси във връзка с неговата валидност и допустимост се поставят (за това той следи служебно), какви оплаквания за неправилност са направени и какви пороци е поискано да бъдат отстранени. Посочването в доклада на правно релевантните факти (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и разпределянето на доказателствената тежест (чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК) са задължения на първоинстанционния съд по доклада, като неизготвянето на доклад от него и недаването на указания, както и непълнотите и грешките в тях имат значение за правилността на първоинстанционното решение. Следва да се посочи, че в случая исковата молба няколкократно е оставяна без движение, като на ищцата да давани подробни указания относно тежестта й на доказване. Освен това в конкретния случай въззивният съд е извършил преценка на събраните по делото доказателства при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК. Съгласно тези законови процесуални норми съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. Той е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. В тази връзка съдът е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право като съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В случая в съответствие с тази установена съдебна практика, въззивният съд е приел, че в случая ищцата, чиято е доказателствената тежест, не е установила при условията на пълно и главно доказване, че са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за реализиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното дружество. Това е така, тъй като за да възникне тази отговорност е необходимо да за налице вреди, причинени на пострадалия ищец, те да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД/ответното дружество/ е възложил работа, вредите да са причинени при или по повод възложената работа и наличие на вина за причинените вреди от страна на изпълнителя й. В случая след като по делото не е установено по безспорен начин виновно поведение на служители на ответното дружество, че при и по повод изпълнението на възложената им от него работа са причинени вреди на ищцата, представляващи пропуснати ползи от намалено плодоподаване на ореховото й дърво, засадено в двора й, в резултат на окастрянето му, не са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, поради което искът е отхвърлен. Т.е. въззивният съд е извършил преценка по см. на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, а обосноваността на изводите му не е основание за допускане на касационно обжалване. Евентуалната необоснованост на тези изводи е основание за касиране, поради неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол, какъвто не е настоящия случай. Следователно, по поставените въпроси с обжалваното въззивно решение, съдът не се е отклонил от установената практика на ВКС, в т.ч. и тази, посочена от касаторката. Предвид изложеното, по поставените правни въпроси въззивният съд се е произнесъл в съответствие с установената практика на ВКС, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, още повече, че заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е бланкетно и липсва обосновка.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касационната жалба направените за настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 226 от 08.11.2017 г., постановено по в.гр.д. № 235/2017 г. по описа на Габровския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 5066 от 13.12.2017 г. от П. П. Г. от [населено място].
ОСЪЖДА П. П. Г. от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] направените разноски по делото за настоящото производство в размер на 200/двеста/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: