О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 648
гр.София, 01.10.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1970 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 8288/ 07.12.2017 г. по гр.д. № 8710/ 2017 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 57887/ 09.03.2017 г. по гр.д. № 11048/ 2016 г. на Софийски градски съд, е осъдил М. П. В. да заплати на Добра В. Г. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата 8 000 евро (предявена част от вземане в пълен размер 16 000 евро), ведно със законната лихва от 26.02.2016 г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да й заплати сумата 1 827.20 лв.
Решението се обжалва от М. П. В. с искане да бъде допуснато до касационен контрол поради вероятната му недопустимост с доводите, че е постановено по непредявен иск, а настоящата инстанция е длъжна да го обезсили и да върне делото за ново произнасяне по предявения. Касаторът счита, че отнесеният до съда правен спор намира правна уредба в института на договора за изработка (чл. 258 – 269 ЗЗД), но съдът е квалифицирал и уважил частичния иск на непредявено основание (чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД).
От ответника по касационната жалба Добра В. Г. не постъпва отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно, по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. и не попада в изключенията по чл. 280, ал. 3 ГПК. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ответникът по осъдителното решение. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, но соченото основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК липсва. Съображенията са следните:
Ответникът по касация, ищец по иска, е извел материалната си легитимация на кредитор по иска с твърденията, че на 15.03.2013 г. е платил на касатора, ответник по иска, сумата 16 000 евро като възнаграждение по сключен между страните договор за довършителни строителни работи в апартамент № 6 в [населено място], [улица] следва да я върне. До изтичане на уговорения срок, 15.09.2013 г., ответникът не е изпълнил възложената с договора работа, а с нотариална покана, връчена на 04.01.2016 г., ищецът е развалил договора. След като с обратна сила са отпаднали последиците на договора, за ответника е отпаднало и основанието да задържи сумата, а е длъжен да му я върне.
Касаторът е оспорил частичния иск с възражението, че има основание да задържи сумата 16 000 евро. Първо, плащането от 15.03.2013 г. е в погашение на цена от 80 000 евро, уговорена с предварителен договор от 08.07.2013 г. за сключване на окончателен за покупко-продажба на апартамента. Второ, ответникът не е поемал задължението да извърши довършителните работи в имота, който впоследствие е продал на ищеца в изпълнение на обещаното по предварителния договор.
С първоинстанционното решение частичният иск е квалифициран по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и е уважен. Изложени са мотиви, че с окончателния договор страните са намалили цената на апартамента по предварителния договор (от 80 000 евро на 64 000 евро) и са се съгласили ответникът да извърши довършителните работи в апартамента срещу възнаграждение от 16 000 евро. Поради пълното неизпълнение на тези задължения на ответника ищецът е развалил договора за довършителните работи, отпаднало е основанието за получената сума от 16 000 евро (чл. 88, ал. 1 ЗЗД), а ответникът следва да я върне на ищеца (чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД).
Първоинстанционното решение е било обжалвано от ответника. С въззивното решение частичният иск отново е квалифициран по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, а правният спор завършва със същия резултат.
В свои решения по казуално и нормативно тълкуване на чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК и чл. 6, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд приема, че решението е недопустимо като постановено по непредявен иск, когато съдът е квалифицирал иска и е разрешил правния спор по съображения от материално-правна норма, чийто предпоставки (източник, правопораждащи факти), установени или изключени в решението, не произтичат от твърденията в исковата молба, а обсъдените юридически факти са несъвместими с предпоставките (източника, правопораждащите факти) на онази материално-правна норма, която съобразно твърденията в исковата молба е правният регулатор на спорното правоотношение. Тогава първоинстанционно решение нарушава диспозитивното начало. Всяка друга грешка при дадената правна квалификация е от значение за правилността, а не за неговата допустимост. (ТР № № 2/ 29.02.2012 г. по тълк.д. № 2/ 2011 г. ОСГТК на ВКС и решение № 118/ 25.09.2018 г. по гр.д. 4756/ 2017 г., ВКС, ГК, III-то отд.).
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че дадената от въззивния съд правна квалификация на частичния иск съответства както на доводите и възраженията на страните, така и на онази материално-правна норма, която съобразно тях е правният регулатор на спорното материално правоотношение. Действително, за да уважи иска, въззивният съд е бил длъжен и е изследвал възникналото между страните правоотношение по възложените на ответника довършителни работи в апартамента срещу възнаграждението, което ищеца авансово е заплатил, но съдът е съобразил, че искът намира своята правна квалификация в чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Следователно повдигнатият от касатора процесуално-правен въпрос не обосновава извод за вероятна недопустимост на решението, а то съответства на нормативното и казуалното тълкуване в посочените решения на ВКС. Изложеното изключва основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, с което касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Той не се е позовавал на други. Доколкото решението е валидно и допустимо, изключено е всяко основание за допускане на касационния контрол.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 8288/ 07.12.2017 г. по гр.д. № 8710/ 2018 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.