О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 426
гр.София, 01.06.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1132 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение№ 185/ 08.12.2017 г. по гр.д. № 497/ 2017 г. на Апелативен съд – В. в частта, с която са присъдени лихви за забава.
Решението се обжалва от Н. А. Х. и от С. Н. Р. – Х. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по процесуално-правния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните според събраните по делото доказателства и по материално-правни въпроси за последиците от забавата на кредитора, когато не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни паричното си задължение според ограниченията за плащанията в брой, въведени със Закона за ограничаване на плащанията в брой, Закона за мерките срещу изпиране на пари и Наредба № 3 на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и използване на платежни инструменти. По първия въпрос касаторите обосновават допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довода, че въззивният съд го е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а по втория – с довода, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Оплакванията по същество са, че решението е неправилно поради съществено нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК и противоречие с чл. 95, пр. 2 и чл. 96, ал. 1 ЗЗД. Претендират разноски.
От ответника по касация Е. Г. С. няма отговор по касационните жалби.
Настоящият състав на Върховния касационен съд ги намира с допустим предмет. Въззивното решение е по гражданско дело с цена на установеното лихвоносно вземане по осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД над 5 000 лв. Жалбите са подадени при надлежна процесуална легитимация. Касатори са осъдените ответници. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за тяхната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:
Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на ответниците, поддържано и в техните въззивни жалби срещу осъдителното първоинстанционното решение, че като длъжници по вземането, възникнало с развалянето на предварителен договор, са освободени от последиците на забавата, които ищецът е претендирал след предявяването на иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Мотивирал се е с това, че вземането е възникнало в размер от 55 000 евро, а по него ответниците са предложили плащане за 51 000 евро. Добавил е, че кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо (чл. 66 ЗЗД). Така принципно е изключил всяка възможност от чл. 95 ЗЗД за забава на кредитора. Не е разсъждавал върху ограниченията за плащанията в брой (за сумата 51 000 евро), предвидени в обективното ни право. Не е обсъждал и събраните доказателства за конкретните обстоятелства по това предложение, намирайки че са неотносими.
При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав не намира повдигнатите въпроси да обосновават обжалваното решение. Водещ е материално-правният въпрос, доколкото процесуално-правният е свързан с касационното оплакване, че въззивният съд е отказал да обсъди събраните доказателства за обстоятелствата, поради които кредиторът е отказал да приеме плащането за сумата 51 000 евро. В своята практика Върховния касационен съд обаче не е обосновавал института на забава на кредитора при предложение на длъжника за частично плащане по вземането от неоснователно обогатяване (чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД). Върховният касационен съд не е и приемал, че въззивният съд като инстанция по същество дължи обсъждане на събрани по делото неотносими доказателства – онези, които нямат значение за изхода на правния спор. Настоящият състав споделя тази практика и не намира основание да я променя. Изложеното изключва всяко основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 185/ 08.12.2017 г. по гр.д. № 497/ 2017 г. на Апелативен съд – В. в частта по присъдените законни лихви.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.