О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 650/24.09.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закритото заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 698 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 184/ 29.10.2018 г. по гр.д. № 426/ 2018 г., с което Пловдивски апелативен съд, потвърждавайки решение № 754/ 03.06.2018 г. по гр.д. № 2035/ 2016 г. на Пловдивски окръжен съд, е отхвърлил исковете на М. Д. Х. и В. А. Х. срещу Многопрофилна болница за активно лечение „Пловдив“ АД с правна квалификация чл. 49 ЗЗД за сумите съответно 30 000 лв. и 50 000 лв. – обезщетения за неимуществени вреди от противоправните действия на лекарите и медицинския персонал на Болницата при израждането на В. Х., дъщеря на М. Х., на 20.08.2011 г., причинили родова травма – парализа на Erb и от неточното диагностиране на новороденото.
Решението се обжалва от М. Д. Х. и В. А. Х. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по въпросите: 1. Следва ли въззивният съд като се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при медицинска дейност, да обсъди не само доказателствата за фактите какви действия са били предприети или не от медицинските специалисти, но и доколко те са отговаряли на утвърдените медицински стандарти? (процесуално-правен въпрос); 2. Следва ли да се приеме противоправност при предоставянето на медицински грижи, когато е налице нарушение на Наредба за утвърдени медицински стандарти? (материално-правен) и 3. Следва ли въззивният съд да разгледа и обсъди всички твърдения, доводи и възражения на жалбоподателя, както и всички събрани по делото доказателства с оглед пълното изясняване на делото? (процесуално-правен) Касаторите считат повдигнатите въпроси включени в предмета на делото и обуславящи решението. Допълнителното основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извеждат с довода, че въззивният съд ги е решил в противоречие с решение № 77/ 30.05.2017 г. по гр.д. № 2956/ 2016 г. на ВКС, IV-то ГО – първия; с решение № 1693/ 13.07.2017 г. по гр.д. № 1354/ 2017 г. на САС, 12-ти граждански състав – втория, а третия – с ТР № 1/ 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/ 2000 г. ОСГК на ВКС, с ППлВС № 1/ 13.07.195 г., с решение № 98/ 20.05.2013 г. по гр.д. № 520/ 2012 г. на ВКС, IV-то ГО, с решение № 331/ 04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/ 2010 г. на ВКС и много други. Позовават се и на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторите се оплакват, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на Наредба № 34/ 03.08.2010 г. за медицински стандарт „Неантология“ (в приложимата редакция от 03.12.2010 г.) и при допуснати съществени процесуални нарушения (чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК). Претендират разноските по делото.
Ответникът МБАЛ „Пловдив“ АД, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно, по гражданско дело по два активно субективно съединени иска по чл. 49 ЗЗД с цена над 5 000 лв. Подадена е от процесуално легитимирани страни. Касатори са ищците, а исковете са отхвърлени. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбите, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:
При разглеждането на правния спор, въззивният съд е съобразил, че поради липса на оплаквания във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, касаторите са изоставили част от твърденията в исковата молба за осъществен деликт при изпълнение на възложена от ответната болница работа – проведеното раждане на ищцата В. Х. от акушер, без участието на лекар, да е в нарушение на нормативните изисквания (чл. 269, изр. 2 ГПК). Съобразил е, че спорът пред него се концентрира върху това: 1) дали родовата травма на ищцата В. Х. – парализа на Еrb – е по причина на противоправни действия на лекарите и медицинския персонал при нейното раждане в ответната болница; 2) дали своевременно е поставена диагноза и проведена ранна рехабилитация на новороденото и 3) дали на ищцата М. Х., майка на новороденото, са дадени точни указания, за началния момент, от който родителите следва да стартират лечението на детето.
За да намери, че родовата травма няма за причина действията на лекарите и медицинския персонал при раждането, въззивният съд е приел, че случаят представлява рядко усложнение, което се наблюдава при 2 до 5 от 1 000 раждания. Приел е, че е настъпило спонтанно в резултат на внезапно, рефлекторно свиване на мускулатурата на родилката в момента, в който се е показала главата на новороденото. Установил е, че за овладяване на вредоносните последици на родилката е извършена епизотомия, за да бъде освободен раменния пояс на новороденото. Фактическите си изводи е базирал на медицинската документация за родилния процес и на заключенията на експертизите, които е намерил единни в тези части. Изводът, че при раждането медицинският екип е предприел всичко необходимо за овладяване на усложнението, е направил според изискванията на Наредба № 32/ 30.12.2008 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, приемайки, че са били спазени.
Въззивният съд е намерил, че родовотравматичните увреждания са били своевременно констатирани и диагностирани, а на новороденото е проведена необходимата ранна рехабилитация. Приел е, че при изписването от болницата лекарите са дали на майката точни указания за началния момент, в който родителите следва да стартират процеса на рехабилитационно лечение на своето дете – на 20-тия ден (третата седмица) от раждането. Твърденията на ищцата М. Х., че при изписването от болницата й е било обяснено, че този процес следва да стартира на третия месец след раждането, въззивният съд е намерил за опровергани от събраните по делото доказателства.
Въззивният съд е констатирал допусната неточност в епикризата на ищцата В. Х. от 23.08.2011 г. В нея са били описани родовотравматичните увреждания, а е направено заключение, че новороденото се изписва клинично здраво. Достигнал е до извода, че това противоречие не е основание да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД. Това е така, защото състоянието на ищцата В. Х. към приключване на съдебното дирене – с постигнат максимален възстановителен резултат и остатъчни неблагоприятни симптоми с единствена причина родовата травма, изключва извода за неимуществени вреди, които ответникът дължи да възстанови. Добавил е, че по същата причина – липсата на неимуществени вреди, подлежащи на репарация, отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД не следва да се ангажира, дори ако по делото са били доказани твърденията на ищците за несвоевременно поставена диагноза, непроведена ранна рехабилитация на новороденото и неточни указания за началния момент, от който родителите следва да стартират лечението на своето дете.
При тези мотиви, с които въззивният съд е намерил исковете по чл. 49 ЗЗД неоснователни, само първият от повдигнатите въпроси частично обуславя решението, но начинът, по който въззивният съд го е решил не противоречи, а съответства на първото решение на ВКС, с което касаторът обосновава допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В решение № 77/ 20.05.2017 г. по гр.д. № 2956/ 2016 г. на ВКС, IV-то ГО се приема, че по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за вреди, настъпили при или по повод оказана медицинска помощ в лечебно заведение, съдът следва да обсъди всички доказателства за наличието на вреди за пострадалия, явяващи се в причинна връзка с допуснати противоправни действия или бездействия на извършителите на работата, изхождайки от постановката, че медицинската дейност е правно-регламентирана дейност. Така е процедирал и въззивният съд, който е извършил съпоставка на извършеното от лекарите и медицинския персонал на ответната болница при раждането на новороденото с изискванията на Наредба № 32/ 30.12.2008 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, за да заключи, че травмата има за единствена причина рядко срещано усложнение при раждането на ищцата В. Х..
За да изключи извода за допуснато нарушение на Наредба № 34/ 03.08.2010 г. за медицински стандарт „Неантология“ (в приложимата редакция) от извършителите на работата, въззивният съд е приел за недоказани твърденията на ищцата за несвоевременното констатиране и диагностиране на родилната травма, за непредприетото ранно рехабилитационно лечение и за неточните указания към майката за началния момент, от който родителите следва да стартират рехабилитационното лечение на своето дете. Действително, решението не съдържа детайлна съпоставка на извършеното от лекарите и медицинския екип с изискванията на наредба № 34/ 03.08.2010 г. За извода, че въпреки това първият повдигнат въпрос не обуславя решението, причината е в допълнителните мотиви на решението. Въззивният съд е приел, че състоянието на ищцата В. Х. към приключване на съдебното дирене – постигнат максимален възстановителен резултат, е достатъчно да изключи гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД и в хипотеза, в която тези твърдения на ищците са доказани. Касаторите не повдигат въпрос по тази част от решението, а с нея на достатъчно основание (липса на неимуществени вреди) въззивният съд е възприел исковете като неоснователни.
Общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е изключено по другите два повдигнати от касаторите въпроси. По въпрос № 2: поради това, че въззивният съд е приел за недоказани твърденията за допуснато от изпълнителите на работата нарушение на двете Наредби. По въпрос № 3: поради това, че касаторите не уточняват кои техни твърдения, доводи или възражения въззивният съд не е разгледал и кои събрани по делото доказателства е пропуснал да обсъди.
Изложеното изключва и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с което касаторите обосновават искането касационните жалби да бъдат допуснати до разглеждане. По въпрос № 1 го изключва първото цитирано решение на ВКС, което настоящият състав споделя, а не съзира основание да променя възприетото в него. По въпрос № 2 и 3, доколкото не обуславят въззивното решение.
Въпреки изхода на делото претенцията на ответника по касация по чл. 78, ал. 3 ГПК е неоснователна. Към писмения отговор е представен договор за правна помощ. От него се установява уговореното адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство пред настоящата инстанция, но няма доказателства възнаграждението да е платено. След като разходът не е извършен, няма основание да се ангажира отговорността на касатора за разноски пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 184/ 29.10.2018 г. по гр.д. № 426/ 2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.