О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 417
гр.София, 16.11.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на петнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 4045 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Обжалвано е определение № 2363/ 30.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2161/ 2018 г., с което Софийски апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на К. Й. Д. срещу протоколно определение от открито съдебно заседание от 19.02.2018 г. по гр.д. № 9296/ 2016 г., с което Софийски градски съд е отказал да допусне увеличение на иска с правна квалификация чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, заявен като частичен, който е бил предявен при условията на чл. 422 ГПК след издадена заповед за изпълнение от 03.04.2013 г. по гр.д. № 10830/ 2013 г. на Софийски районен съд.
Определението се обжалва от К. Й. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по повдигнати процесуално-правни въпроси. По същество касаторът се оплаква, че е неправилно.
От ответника Т. И. К., ответник и по частната касационна жалба, не е постъпил писмен отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с недопустим предмет. Съображенията са следните:
Съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, на касационно обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, т.е. определенията, подлежащи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, в категорията актове по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК попадат всички определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството, независимо дали обжалването им е изрично уредено от закона (така мотивите към ТР № 5/ 12.07.2018 г. по тълк.д. № 5/ 2015 г. ОСГТК на ВКС).
Според указанията при тълкуването на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, дадени с т. 7, б. „б“ на ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/ 2013 г. на ОСГКТК на ВКС, които са задължителни за всички органи на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), подлежи на обжалване пред въззивна инстанция определението на първостепенния съд, с което се отхвърля искане за увеличение на иск, който не е предявен като частичен. Обяснението е в силата на пресъдено нещо, която ще породи решението по предявеното с иска вземане, включително по неговото съдържание (размер). По аргумент за противното, когато е оставено без уважение искане за допускане увеличение на иск, който е предявен като частичен, определението на първоинстанционния съд не подлежи на обжалване. След като първоинстанционното определение не попада в категорията актове по чл. 274, ал. 1 ГПК – не препятства окончателно развитието на производството по частта, незаявена с частичния иск, – частната касационна жалба срещу въззивното определение, с което определението е потвърдено, не попада в категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд е длъжен да я остави без разглеждане като недопустима.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на К. Й. Д. срещу определение № 2363/ 30.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2161/ 2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба от касатора пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.