4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 632
гр.София, 18.09.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1921 по описа за 2019 г.
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1350/ 25.02.2019 г. по гр.д. № 7889/ 2018 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № II-61-328790/ 01.02.2018 г. по гр.д. № 55304/ 2016 г. в обжалваната от ответника част, е осъдил Агенция „Митници“ да заплати на К. В. Д. на основание чл. 200 КТ сумата 11 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от 07.01.2016 г., ведно със законните лихви от 16.10.2016 г.
Решението се обжалва от Агенция „Митници“ с искане да бъде допуснато до касационен контрол при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) по материално-правния въпрос: Какво поведение на пострадалия осъществява понятието „груба небрежност“ по смисъла на чл. чл. 201, ал. 2 КТ? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновава с довод, че въззивният съд го е решил в противоречие с решение № 79/ 27.02.2012 г. по гр.д. № 673/ 2011 г. на ВКС, IV-то отд. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на чл. 201, ал. 2 КТ и на чл. 83, ал. 2 ЗЗД. Претендира направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация К. В. Д. възразява, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, а решението е правилно.
Застрахователно дружество „ЕГ Ре“ АД, конституиран като помагач на касатора-ответник, не взема становище в настоящия стадий на производството.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно, по трудов спор с цена на иска за обезщетение по чл. 200 КТ над 5 000 лв. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е осъденият ответник. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и всички останали предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, но повдигнатия въпрос няма претендираното значение. Съображенията са следните:
Въззивният съд е съобразил, че поради въззивната жалба само от ответника срещу първоинстанционното решение и съобразно оплакванията в нея, спорът пред него е с ограничен предмет в сравнение със спора, който страните са поставили пред първостепенния съд. Въззивният съд е приел, че пред него спорът се концентрира върху това: 1) дали неимуществените вреди от трудовата злополука от 07.01.2016 г. обхващат и усложнения във възстановителния процес, свързани със заболявания на ищеца артериална хипертония и подагра; 2) дали ищецът е допринесъл за усложнения, които е могъл да избегне, ако бе положил дължимата грижа и за които не следва да се ангажира отговорността на работодателя по чл. 200 КТ – в писмения отговор на исковата молба ответникът е твърдял, че ищецът е шофирал от мястото на инцидента до болницата и сам е причинил констатираното на 16.01.2016 г. счупване на малопищялния глезенен израстък на десния крак, както и че ищецът не е спазвал предписаното му рехабилитационно лечение и е причинил по-дълъг период на оздравителен процес и 3) дали обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд следва да намали с повече от 20-те % на съпричиняване, които са били определени от първостепенния съд по възражението по чл. 201, ал. 2 КТ от ответника. В писмения отговор на исковата молба ответникът е твърденял, че ищецът е можело да избегне злополуката, ако бе преминал по друг маршрут, а не по избрания, а неположената от него най-елементарна грижа (онази, която се очаква и от най-небрежния) е също причина да попадне в заледения участък от половин квадратен метър.
Така въззивният съд е възприел, че пред него страните не спорят за това, че: 1) на 07.01.2016 г. на работното място на ищеца на длъжността „пазач“ при ответника е станала трудова злополука, при която при придвижване с цел обход района за митнически кучета, се е подхлъзнал и е паднал на заледен участък, счупвайки фибулата на десния си крак; 2) при прегледа на ищеца от 07.01.2016 г. и от 11.08.2016 г. са били установени палпаторна болка, оток, болезнени активни движения, атрофия на мускулите, а десният му крак е бил гипсиран; 3) до края на месец февруари 2016 г. е бил неподвижен на легло; 4) през първите 1-2 седмици търпените болки и страдания са били най-интензивни, тогава е бил изцяло неподвижен и на легло и не е можел да спи, а болки и страдания, макар и с по-нисък интензитет, продължава да изпитва; 5) след свалянето на гипса ищецът не е можел да се движи самостоятелно, а лекарите са му забранили да стъпва на счупения крак; 6) е бил подпомаган в ежедневието при обслужването и на най-елементарните нужди, 7) е бил в отпуск по болест до 09.04.2016 г. и 8) всичко това се е отразило на неговата психика, доколкото е започнал да гледа на всичко негативно и да няма желание за нищо.
Спорът за съпътстващите заболявания на ищеца – усложнения в оздравителния процес поради артериална хипертония и подагра, въззивният съд е решил в полза на ответника. Приел е за недоказани твърденията в исковата молба, че артериалната хипертония е причина за затрудненото изхранване на тъканите в травмираната област на десния крак на ищеца и че ищецът има подагра. Въззивният съд е отказал да включи тези недоказани твърдения сред обстоятелствата, които налагат по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 200 КТ.
Спорът за това, дали ищецът е допринесъл за допълнителни усложнения, които е могъл да избегне, ако бе положил дължимата грижа, въззивният съд е решил в полза на ищеца. Той е приел за опровергани твърденията в писмения отговор на исковата молба, че 1) пострадалият е шофирал от мястото на инцидента до болницата, а счупването на малопищялния глезенен израстък на десния крак на ищеца, т.нар. в заключението на вещото лице „второ счупване“ не е по причина трудовата злополука и 3) ищецът не е спазвал лекарските предписания. Въззивният съд е отказал да ги изключи сред онези обстоятелства, които налагат по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 200 КТ.
Това са съображенията, при които е споделил извода на първата инстанция, че за онези болки и страдания от травматичните увреди и за негативните психически изживявания на ищеца, които са по причина трудовата злополука от 07.01.2016 г., е справедливо работодателят да заплати обезщетение за сумата 15 000 лв. и е пристъпил към възражението за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ. Въззивният съд е приел, че е обвързан от определения от първата инстанция процент, със който обезщетението следва да бъде намалено – поне за 20 %. Позовал се е на това, че първоинстанционното решение не е било обжалвано от ищеца. Така е приел, че ищецът е можело да избегне злополуката, ако бе преминал по друг маршрут, а неположената от него грижа е най-елементарната (тази, която се очаква и от най-небрежния). Въззивният съд е приел също, че ищецът е бил инструктиран преминаването през заледени площи работодателят да определя като трудов риск (т. 3 от Инструкцията по безопасност, хигиена на труда и противопожарна безопасност от 20102 г.). Отказал е да увеличи 20-те %, определени от първата инстанция, доколкото установения механизъм на трудовата злополука – преминаване през заледен участък, я определя като резултат от случайна човешка дейност, а не от други предписания на работодателя, които ищецът е нарушил.
Съобразил е и обстоятелството, че помагачът на ответника е заплатил сумата 1 000 лв. – застрахователно обезщетение за вредите от трудовата злополука и е достигнал до крайния извод, че искът по чл. 200 КТ е основателен до сумата от 11 000 лв., а първоинстанционното решение следва да потвърди в обжалваната от ответника част.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че тези мотиви на въззивния съд изключват и общото, и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Две са причините, поради които по възражението по чл. 201, ал. 2 КТ въззивният съд е определил 20 % съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Първо, въззивният съд е приел, че възражението е основателно поне до този размер, тъй като липсва жалба от ищеца срещу първоинстанционното решение. Такъв въпрос в решението на ВКС, на което касаторът се позовава, не е изясняван, а и не такъв е повдигнатият от касатора материално-правен въпрос. В решението се изяснява понятието „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е прието, че съдът по иска по чл. 200 КТ не следва да определя процент на съпричиняване, ако такова възражение ответникът по иска не е направил. На второ място, въззивният съд е приел, че не следва да увеличи определените от първата инстанция 20% съпричиняване, тъй като трудовата злополука е резултат изцяло от случайно човешко действие. В решението, на което касаторът се позовава, се приема, че не всяко нарушение на правилата за безопасност на труда от пострадалия е основание за намаляване на обезщетението, което работодателят дължи на основание чл. 200 КТ, а само това, при което има виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на увреждането. Следователно втората причина, поради която въззивният съд е отказал да увеличи процентът на съпричиняване не противоречи, а съответства на решението на ВКС.
При този изход на делото в тежест на касатора остават направените пред настоящата инстанция разноски, а няма и основание да се определи възнаграждение за представителството от юрисконсулт (аргумент от обратното на чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 8 ГПК).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1350/ 25.02.2019 г. по гр.д. № 7889/ 2018 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.