О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 874
гр.София, 04.12.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2700 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК и по реда, предвиден до З. в ДВ бр. 86/ 27.10.2017 г.) – § 74 от неговите ПЗР.
Обжалвано е решение № 219/ 02.03.2017 г. по гр. д. № 198/ 2017 г., с което Пловдивски окръжен съд е отменил решение № 6815/ 2016 г. на Пловдивски районен съд и е отхвърлил исковете на В. Г. В. срещу [фирма]:
· да се признае за незаконна и се отмени заповед № 07/ 04.04.2016 г., с която изпълнителният директор на [фирма] прекратява трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);
· за възстановяване на предишната длъжност „Разливач метал (кранист) в участък „Рафинация и рециклинг“ на Обособено оловно производство (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и
· за присъждане на сумата 8 421. 84 лв. – обезщетение за времето 05.04.2016 г. – 05.10.2016 г., през което е останал без работа (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ).
Решението се обжалва от В. В. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по въпросите:
1. По иска на работника или служителя за оспорване на наложеното дисциплинарно наказание длъжен ли е съдът да съобрази тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника, за да прецени спазил ли е работодателят изискванията на чл. 189 КТ?
2. Каква е доказателствената тежест на работодателя и следва ли той да проведе пълно и главно доказване на обстоятелствата, отразени в доклад от комисия, съставена със заповед № 18/ 01.03.2016 г. на изп. директор на [фирма]? и
3. Допустимо ли е във въззивната инстанция страната да представи писмено доказателство извън хипотезите на чл. 266, ал. 2 ГПК (за новооткритите и нововъзникналите факти), което е било на разположение на страната до изтичане на срока за писмен отговор на исковата молба?
Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи въззивното решение, като допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довода, че въззивният съд ги решава в противоречие с приложените решения на ВКС по чл. 290 – 293 ГПК. По същество се оплаква, че въззивното решение е неправилно поради противоречието му с чл. 198 КТ и съществено нарушение на чл. 266, ал. 1 ГПК. Претендира разноските по делото.
Ответникът [фирма], ответник и по касация, възразява, че въпросите нямат претендираното значение, а решението е правилно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Въззивното решение е по трудов спор по искове по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 – 3 КТ, а това осъществява изключението от чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ищецът по отхвърлените искове. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:
В исковата молба по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ касаторът е обосновал незаконността на уволнението при основанието от чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със следните твърдения за нарушения на трудовото законодателство:
Първо, работодателят не е искал обяснения за нарушенията на трудовата дисциплина, такива както те са индивидуализирани в заповедта за дисциплинарното уволнение (по вид и дата на извършване). Пояснено е, че В. В. не е канен да обясни, дали е пушил на работното си място на 26.02., 27.02. и 02.03.2016 г., с което да е нарушил забраната за тютюнопушене по заповед № 77/ 08.06.2012 г., издадена от работодателя.
Второ, със заповед № 18/ 01.03.2016 г. работодателят е възложил на специално назначена от него комисия проверка за установяване на (вече) извършени нарушения на трудовата дисциплина в предприятието, а със заповедта за дисциплинарно уволнение В. В. е санкциониран за две нарушения на трудовата дисциплина от 02.03.2016 г. – дата, която следва тази на издадената заповед по разпоредената проверка.
Трето, В. В. е наказан и за това, че на 27.02.2016 г. в периода от 04. 48 ч. до 07. 20 ч. спи на работното си място, но предприятието е с непрекъснат процес на работа, а работодателят е разрешил на работниците, които работят в смяната от 00. 00 ч до 08. 00 ч. 45-мин. почивка за отдих.
В обжалваното решение първата група твърдения, с които е обоснован иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, са квалифицирани като такива за нарушение на предвиденото в чл. 193, ал. 1 КТ. Прието е, че работодателят е спазил законовото изискване преди да наложи наказанието да приеме писмените обяснения на работника. Изводът за пълното съответствие на нарушенията на трудовата дисциплина, – такива каквито са описани в заповедта за дисциплинарно уволнение и такива каквито са поискани, – е направен от сравнение в описанието на нарушенията в мотивите на заповедта за уволнение и в поканата за писмени обяснения от работника (съответно лист 4 и 59 от делото на ПРС). Въззивният съд е добавил, че в дадените (лист 60 от същото дело) В. В. признава да е извършил нарушенията. Обяснил е, че на посочените дати не е ползвал личното предпазно средство маска, защото му пречи и съжалява; пушил е електронна цигара на работното си място, но не го намира за нарушение на забраната на работодателя за тютюнопушене, а в периода 04.48 ч. – 07.20 ч. на 27.02.2016 г. не е спал в стаята за отдих, а се е възползвал от необходимостта да се отпусне физически и психически. Въззивният съд е обобщил, че при тези обяснения работодателят е нямал задължението да събира или да оценя (допълнителни) доказателства по извършените нарушения (чл. 193, ал. 1,in fine КТ).
Въззивният, а и първоинстанционният съд не са разгледали оплакването в исковата молба за това, че със заповед № 18/ 01.03.2016 г. работодателят е възложил на назначената комисия проверката за спазване на изискванията за трудова дисциплина от работилите в смяната от 00. 00 до 08. 00 ч. на 27.02.2016 г., а В. В. е бил уволнен и за две нарушения, извършени след датата на тази заповед.
Трудовият спор по иска по чл. 344, ал. 1 , т. 1 КТ въззивният съд е разгледал и по същество, за да обобщи, че В. В. е извършил трите групи нарушения на трудовата дисциплина на посочените в заповедта за уволнение дати; поведението му е в противоречие с предвиденото в чл. 187, т. 7 и чл. 188, ал. 1, т. 3 КТ, а дисциплинарното му уволнение е законно. В тази своя дейност въззивният съд извършва цялостен анализ на събраните по делото доказателства (писмени и гласни), базирайки фактическите свои констатации и на доклада на комисията, назначена със заповед № 18/ 01.03.2016 г. на работодателя, включително на страница № 4 от този доклад. Страница № 4 е приета във въззивното производство като поправен пропуск на първата инстанция да приеме документа в цялост (чл. 266, ал. 3 ГПК). На тази страница комисията удостоверява това, че според видеозаписите за смяната от 00. 00 ч. – 08. 00 ч. на 27.02.2016 г. В. В. е спал на работното си място в периода 04. 48 – 07. 20 ч.
Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира някой от повдигнатите въпроси да обосновава въззивното решение. Изложените в исковата молба твърдения за конкретно допуснато от работодателя нарушение на трудовото законодателство е правопораждащия юридически факт на упражненото от работника или служителя потестативно право от чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът да признае уволнението за незаконно и да го отмени. Чрез първия повдигнат въпрос, касаторът въвежда ново твърдение за законово нарушение, каквото в исковата молба не е посочил, –със заповедта, чиято отмяна се иска, работодателят му е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание, без да съобрази тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и поведението на работника (чл. 189 КТ). К. състав намира, че твърдението за допуснато от работодателя нарушение на императивните изисквания от трудовото ни законодателство за законност на уволнението при издаване на заповедта за уволнение обосновава иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Ищецът следва да въведе своите твърдения за конкретното нарушение в исковата молба, а всяко от тях е правопораждащ юридически факт на съдебно упражненото потестативно право. Такова е обобщението на практиката на ВКС по тези искове. Недопустимо е ищецът да въведе твърдения за нарушения от работодателя по издаване на заповедта за уволнение за пръв път пред касационната инстанция чрез формулировка на правния въпрос и/ или чрез касационно основание. Именно в такъв смисъл е първият въпрос, който касаторът повдига. Той не кореспондира с обстоятелствената част на исковата молба, а това изключва общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Другите два повдигнати въпроса също не обосновават решението. Като последица от въведената (трета група) нарушения в исковата молба, въззивният съд е бил длъжен да установи (само) допуснатото нарушение на трудовата дисциплина – това, че на 27.02.2016 г. по време на смяната от 00. 00 – 08. 00 ч. В. В. е спал на работното си място в периода 04. 48 ч. – 07. 20 ч. Периодът е достатъчно дълъг, за да надхвърли разрешеното от работодателя време за отдих от 45 минути за смяната от 00. 00 ч. – 08. 00 ч. Въззивният съд е следвало единствено да съобрази, че има извънсъдебно признание за това обстоятелство в дадените писмени обяснения, а признатият факт не се опровергава от останалите доказателства. Константна е съдебната практика в приложението на чл. 175 ГПК, а тя не изисква при съдебното признание на относим факт страната, за която е благоприятен, да провежда пълно доказване. Преценката на съда в обсъждането на доказателствата е облекчена. Те не следва да изключат осъществяването на признатия факт. Съдебната практика константно приема, че чл. 175 ГПК се прилага и при извънсъдебното признание на факт. Тази практика касационният състав споделя. Чрез подробното обсъждане на доклада на комисията, назначена със заповед № 18/ 01.03.2016 г. от работодателя, въззивният съд е надхвърлил дължимия обем на задълженията си не само в посока на изискване за пълно доказване по извънсъдебно признатото в дадените обяснения нарушение на трудовата дисциплина, каквото от предвиденото в чл. 175 ГПК не произтича, но и в посока да изследва извършването на останалите нарушения, описани в заповедта за уволнение и тяхната (обща) тежест откъм наложеното от работодателя най-тежко дисциплинарно нарушение. Изложеното изключва общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК по втория и по третия повдигнати от касатора въпроси. Третият не е включен в предмета на делото и поради това, че докладът на комисията по заповед № 18/ 01.03.2016 г. втората инстанция приема в приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК. Това изключение, а не само предвидените в чл. 266, ал. 2, т. 1 и 2 ГПК, също преодолява забраната от чл. 266, ал. 1 ГПК във въззивното производство да се приемат доказателства, които страните са могли да посочат и представят в срок пред първата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 219/ 02.03.2017 г. по гр. д. № 198/ 2017 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.