3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 643
гр.София, 18.09.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1680 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 7506/ 29.11.2018 г. по гр.д. № 12 467/ 2017 г., с което Софийски градски съд на основание чл. 247, ал. 1 ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 121/ 05.01.2018 г. по същото дело в частта по разноските.
Решението се обжалва от М. Н. Н. с искане да бъде допуснато до касационен контрол при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуално-правните въпроси: 1. Допустимо ли е по своя инициатива съдът да поправи допусната очевидна фактическа грешка в решението относно разноските или решението в частта по разноските подлежи на допълване или изменение само по молба на страните? и 2. Допустимо ли е по реда на чл. 247 ГПК да се поправят допуснати неточности в мотивите на решението? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване и обуславящи решението, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновава с довод, че въззивният съд е решил първия в противоречие с решение № 531/ 29.06.2010 г. по гр.д. № 3836/ 2008 г. на ВКС, ГК III-то отд., а втория – с решение № 218/ 16.06.2014 г. по гр.д. № 4459/ 2013 г. на ВКС, ГК, I-во отд. Позовава се и на трите основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК.
От ответника „Хюндай Индъстрис Ко. България“ АД не е постъпил писмен отговор на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно, постановено е по реда на чл. 247 ГПК, а въззивният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението си по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Изискванията на чл. 247, ал. 4 ГПК са осъществени. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна. Касатор е ищецът, а решението касае заявената от него претенция по чл. 78, ал. 1 ГПК. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Липсват и сочените основания по чл. 280, ал. 2 ГПК. Съображенията са следните:
Производството по чл. 247 ГПК е било иницирано служебно.
Въззивният съд е приел, че в мотивите на своето решение (на основното решение) е изразил воля, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да възстанови сумата 1 350 лв. – част от адвокатския хонорар, платен от ищеца към предявяването на иска, доколкото сумата съответства на основателната част от предявения иск по чл. 200 КТ. Приел е, че диспозитивът на основното решение противоречи на тези мотиви. Въззивният съд е поставил цялата сума от 1 350 лв. в тежест на ответника, без да съобрази, че е потвърдил първоинстанционното решение в осъдителната част, а с него сумата от 945 лв. вече е била определена като подлежаща на възстановяване от ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е заключил, че в основното решение е следвало да осъди ответника само за разликата от 405.00 лв. (съответна на допълнително присъдената с въззивното решение по иска по чл. 200 КТ) и че допуснатата грешка е поправима по реда на чл. 247 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че първият въпрос обуславя обжалваното решение, но по него е изключено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В своята практика Върховният касационен съд допуска възможността по реда на чл. 247 ГПК да се поправи очевидна фактическа грешка в решението по разноските. Решението на ВКС, на което касаторът се позовава (парвото), не я отрича. Не я отричат и ТР № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/ 2012 г. ОСГТК на ВКС, нито ТР № 5/ 12.07.2018 г. по тълк.д. № 5/ 2015 г. ОСГТК на ВКС.
Вторият повдигнат въпрос не обуславя обжалваното решение. Въззивният съд не е поправил допуснати неточности в мотивите на основното си решение, а е констатирал противоречие между неговите мотиви и диспозитив. Съответно решението не противоречи и на второто решение на ВКС, на което касаторът се позовава.
Касаторът не е обосновава в какво се изразява нищожността или недопустимостта на решението. Настоящият състав не констатира такива пороци не съдебния акт в резултат на извършената служебна проверка. Позоваването на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението, – не е достатъчно. При заявяването му касаторът не следва да формулира материално-правен или процесуално-правен въпрос (аргумент от буквалния прочит на разпоредбата), но е длъжен да обоснове в какво се изразява очевидната неправилност. При липса на такава обосновка, какъвто е настоящият случай, ответникът по касация е лишен от право на защита в етапа по селекция на касационната жалба по заявеното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Правото на защита/ на участие на страните във всеки стадий на процеса е с конституционно основание – чл. 122, ал. 1 КРБ. Изложеното изключва и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК, на които касаторът се позовава в своето искане за допускане на касационната жалба до разглеждане.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 7506/ 29.11.2018 г. по гр.д. № 12467/ 2017 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.