О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 337/03.08.2018г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на втори август две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 2383 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Обжалвано е определение № 770/ 12.04.2018 г. по ч.гр.д. № 593/ 2018 г., с което Пловдивски окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на Б. Н. М. срещу разпореждане № 1732/ 20.02.2018 г. на Пловдивски районен съд за връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Определението се обжалва от Б. Н. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) по следните въпроси (допълнен и уточнен в съответствие с указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): С оглед предвиденото в чл. 71, ал. 1 ЗЗоД, кога възниква задължението на гражданския съд да изпрати на Комисията за защита от дискриминацията дело, с което е сезиран, но което не е в неговата подведомственост? и Допуска ли обективното ни право неравностойно третиране на лицата, които полагат задължителен общественополезен труд? Касаторът твърди, че повдигнатите въпроси (процесуалноправен и материалноправен) обосновават въззивното определение, а допускането на касационния контрол би имало значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплаква, че определението е незаконосъобразно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната касационна жалба с допустим предмет. Обжалваното определение е въззивно, а случаят покрива хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, но не и тази на чл. 274, ал. 4 ГПК. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Обжалваният акт отрича надлежното упражняване на искането за защита, с което жалбоподателят е сезирал съда. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:
Съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, когато са налице предпоставките на ал. 1 и ал. 2, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без разглеждане частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, а съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С обжалваното определение е потвърдено разпореждане за връщане на исковата молба. Въззивният съд е приел, че делото е гражданско, доколкото касаторът е направил искане за защита, предвидено в чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗоД, но искането е останало неизяснено, доколкото не е изпълнил в срок дадените указания за поправяне на нередовности на исковата молба. Въззивният съд е достигнал до извода, че първата инстанция е приложила правилно санкционната последица от чл. 129, ал. 3 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира, че обективното ни право предвижда хипотеза, която да задължава съда и в частност, гражданския съд, да изпрати заведеното дело на орган на изпълнителната власт. Такова задължение не произтича и от чл. 71, ал. 1 ЗЗоД. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че никой от предвидените в нея искове, чрез които националният закон провежда съдебната защита от дискриминация, не изисква предварително да е проведено и да е приключило с позитивно решение производство пред Комисията за защита от дискриминация. След като гражданският съд няма задължението да изпрати заведеното дело за защита от дискриминация на орган на изпълнителната власт, и в частност – на Комисията – първият повдигнат от касатора (процесуалноправен) въпрос не обуславя въззивното определение. Въпросът е за условията, при които възниква задължение, което от закона за съда не произтича. Изложеното изключва общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на определението до касационен контрол.
То е изключено и по втория повдигнат въпрос. Въпросът е материалноправен, а за обжалваното определение от значение са единствено процесуалноправни въпроси: предварителен – за подведомствеността на делото на общия (на гражданския) съд и по същество – за предпоставките на санкционната последица по чл. 129, ал. 3 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 770/ 12.04.2018 г. по ч.гр.д. № 593/ 2018 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.