О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 768
гр.София, 16.11.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2960 по описа за 2018 г.
Производство по чл. 288 ГПК, а се разглежда по реда до ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/ 27.10.2017 г. – арг. от § 74 от ПЗР.
Обжалвано е решение № 7923/ 16.11.2015 г. по гр.д. № 5912/ 2015 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № II-78-28/ 09.03.2015 г. по гр.д. № 24 832/ 2013 г. на Софийски районен съд, е отхвърлил исковете на Любима Й. Д. срещу Институт за български език при Българската академия на науките с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 700 лв. и чл. 49 ЗЗД за сумата 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди поради дискриминационен акт, основан на политическа принадлежност и лично положение (произход на ищцата), причината за заповед № 341/ 09.11.2000 г. на директора на Института за прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
Решението се обжалва от Любима Й. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси (материално-правен и процесуално-правен): 1. Как следва да се квалифицира претенцията за обезщетение на вреди по причина на дискриминационен акт? и 2. Наличието на основание за отвод на съдия/ съдебен състав осъществява ли основание за отмяна на въззивното решение? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване и твърди, че противоречи съответно на решение № 73/ 12.06.2013 г. по гр.д. № 311/ 2012 г. на ВКС, ГК, IV-то отд. и на решение № 27/ 30.06.2015 г. по гр.д. № 4508/ 2015 г. на ВКС, ГК, I-во отд. (общото и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон (Законът за защита от дискриминация не изисква дискриминационния акт да бъде установен предварително по административен или друг ред) и съществено нарушение на чл. 22 ГПК.
От Института, ответник по иска и по касация, не е постъпил писмен отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационната жалба с частично недопустим предмет. Въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 224, ал. 1 КТ, е по гражданско дело, неговата цена е под 5 000 лв., а съгласно чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК (приложимата редакция) в тази част то не подлежи на касационно обжалване. В останалата част жалбата е допустима, подадена е от легитимирана страна, спазен е срокът по чл. 283 ГПК и са налице всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но липсват сочените основания за допускане на касационния контрол. Съображенията са следните:
Въззивният съд е приел, че е дискриминационен актът, с който физическо лице е третирано неравностойно по причина на политическа принадлежност и произход. Дискриминационният акт е противоправен. Когато е фактическо основание (причина) за заповед за уволнение, а трудовото правоотношение е прекратено преди Закона за защита от дискриминация (обн. ДВ бр. 86/ 30.09.2003 г.), ЗЗоД не се прилага. За неимуществените вреди се дължи обезщетение по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Гаранционно-обезпечителната отговорност е за чужди противоправни действия, но произтича от виновното противоправно поведение на делинквента. Тя изисква противоправен акт, а заповедта за уволнение следва да е отменена по надлежния ред (т. 1 от ППлВС № 4/ 30.10.1975 г. на Пленума на ВС).
С решение от 27.02.2007 г. по гр.д. № 14288/ 2006 г. на СРС е бил отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението на ищцата със заповед № 341/ 09.11.2000 г. на директора на Института. Ищцата твърди, че фактическото основание за заповедта е неравностойно третиране поради политическа принадлежност и произход. Силата на пресъдено нещо на решението по приключилия трудов спор между страните задължава въззивният съд да приеме уволнението за законно (чл. 297 ГПК), а искът по чл. 49 ЗЗД – за неоснователен.
При тези мотиви на въззивния съд, повдигнатият материално-правен въпрос не обуславя решението. Общата негова формулировка изключва възможността да се свърже с конкретните твърдения на ищцата по предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди. Забраната за дискриминация е с конституционно основание (чл. 6, ал. 2 КРБ), а след влизане в сила на върховния закон нейното нарушаване е противоправно както преди, така и след ЗЗоД. В своята практика Върховният касационен съд приема, че точната квалификация на иска за обезщетяване на вреди от дискриминация е производна от това, кога е осъществен дискриминационният акт – преди или след ЗЗоД. Поради това общ отговор на първия повдигнат от касатора въпроса не може да бъде даден, а по него е изключено общото основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Отделно от това, не е възможно и противоречие на обжалваното решение с решението на ВКС, на което касаторът се позовава. В случая, искът за обезщетение на неимуществени вреди е квалифициран по чл. 49 ЗЗД, производно на твърденията в исковата молба, че дискриминационният акт е фактическото основание за заповедта за уволнение, а трудовото правоотношение е прекратено през 2000 г., т.е. преди ЗЗоД. Решението на ВКС, постановено по реда на чл. 290 – 293 ГПК, е по правен спор за дискриминационен акт като фактическо основание за издадена заповед за уволнение, предприето след влизане в сила на ЗЗоД. Изключено е и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Повдигнатият процесуално-правен въпрос също не обосновава обжалваното решение. Касаторът не е искал отвод на съдия от въззивните състави, които са разглеждали делото от неговото образуване до постановяване на решението. Напротив, след приключване на устните състезания, преди решението да бъде постановено във свое становище вх. № 123877/ 14.10.2015 г. касаторът изрично е заявил, че: „делото трябва да продължи в този състав“. Вторият въпрос не може да се свърже и с оплакване в касационната жалба, което от обективна страна да е годно да осъществи основание за отвод по чл. 22 ГПК. И по втория въпрос е изключено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 7923/ 16.11.2015 г. по гр.д. № 5912/ 2015 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.