О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 184
гр.София, 23.04.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 1354 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 1/ 02.01.2019 г. по гр.д. № 3030/ 2018 г., с което Върховен касационен съд на Република България, Трето отделение е оставил без разглеждане молбата на Т. П. Б. с искане за отмяна на влязло в сила въззивно решение по гр.д. № 153/ 2018 г. на Русенски окръжен съд за отхвърляне на частичен иск на Т. П. Б. срещу [община] за сумата 1 000 лв. – възнаграждение по договор за правна помощ от 26.06.2017 г.
Определението обжалва Т. Б., а доводът в частната жалба е, че молбата съдържа твърдения, които са обективно годни да осъществят соченото в молбата основание за отмяна – по чл. 303, ал. 1, пр. 1 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с допустим предмет. Определението е преградило по-нататъшното развитие на производството по глава Х. ГПК (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК). Подадена е от легитимирана страна. Жалбоподател е молителят, чиято молба предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане по същество. Компетентен е настоящият, „друг“ по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК състав на ВКС. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба, но тя е неоснователна. Съображенията са следните:
Обстоятелствата, с които подадената молба за отмяна е била обоснована, следва да се поставят в две групи.
Първо, молителят се е позовал на две влезли в сила съдебни решения: решение № 229/ 15.02.2018 г. по гр.д. № 4506/ 2017 г. на Русенски районен съд и решение № 643/ 23.04.2018 г. по гр.д. № 702/ 2018 г. на Русенски районен съд. С тях противоречиво е разрешен правен спор с предмет, сходен с предмета на правния спор, разрешен с влязлото в сила решение, чиято отмяна е поискана, – все за суми, представляващи адвокатско възнаграждение по договори за правна помощ, сключени при сходни обстоятелства (за подобни фактически състави). Първото решение е между различни страни, като при условията на чл. 422 ГПК е било установено вземане за адвокатско възнаграждение по договор, за което е била издадена заповед за изпълнение. Страните по второто решение са идентични със страните по влязлото в сила решение, чиято отмяна е поискана, а възникването на вземането за адвокатско възнаграждение е било отречено, така както по отхвърления частичен иск.
Второ, в молбата се твърди, че ответникът е погасил чрез плащане вземането за адвокатско възнаграждение, установено с влязло в сила решение (първото приложено), но това обстоятелство обективно е без връзка с приключилото дело, по което частичния иск е отхвърлен по друг договор между различни страни.
Следователно подадената молба не съдържа надлежни твърдения, които да са обективно годни да покрият някое от законовите основания за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Нито противоречивата съдебна практика по сходните казуси, нито плащането на установеното с влязло в сила решение вземане за адвокатско възнаграждение по договор между други, са обективно годни да покрият изискванията на чл. 303, ал. 1 или чл. 304 ГПК.
Молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 или чл. 304 ГПК, е недопустима, а Върховният касационен съд я оставя без разглеждане по същество (т. 10 от цитираното тълкувателно решение). П. състав на Върховния касационен съд е процедирал именно така, а настоящият състав следва да потвърди обжалваното определение.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1/ 02.01.2019 г. по гр.д. № 3030/ 2018 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.