Определение на ВКС – ГК, III г.о. 6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 818
гр. София, 20. 11. 2017 година
Върховният касационен съд – Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова гр.д. № 2440/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 28763 от 06.03.2017 г. от Детски център за грижа и развитие [фирма], [населено място], представлявано от управителя А.-М. В. Й., чрез процесуалния си представител адв. В. Щ. от АК – Стара З. срещу въззивно решение № 807 от 07.02.2017 г., постановено по в.гр.д. № 15605/2016 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-в с-в, с което като е потвърдено решение от 09.09.2016 г., постановено по гр.д. № 21501/2016 г. на Софийския районен съд, ГО, 76 с-в, са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното решение по подробно изложени в касационната жалба съображения като релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че в постановеното въззивно решение, с което неправилно са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, които са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Поставените правни въпроси, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд са: 1/ Законосъобразна ли е издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, в която работодателят не е посочил конкретна липса на необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа от служителя в самата заповед, а е довел до знанието му причините за уволнението му по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ в други писмени документи, за които е бил своевременно уведомен и които той е отказал да приеме; 2/ Погрешният извод на въззивния съд за липсата на доказателства относно факта на уведомяването на самия работник за констатациите, направени от ръководството, след като самият служител е бил уведомен за съставените атестации за трудовата му дейност и е отказал да ги подпише, дали обуславя недопустимост на въззивното решение или неговата неправилност, поради нарушаването на материалния закон или на съдопроизводствените правила; 3/ Дали отказът на работника или служителя да се запознае и да подпише атестацията за изпълнението на трудовите му задължения, а също и отказът му да даде обяснения по чл. 193 КТ означават, че той е наясно и е запознат с мотивите за прекратяването на трудовия му договор с правно основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и задължително ли е тези мотиви да бъдат изложени в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ или може те да бъдат изложени в писмени документи, с които служителят е отказал да се запознае или подпише. В подкрепа на твърденията си се позовава на противоречие с практика на ВКС в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, като прилага решение № 81 от 08.05.2012 г. на ВКС, IV г.о., постановено по гр.д. № 1363/2010 г.; решение № 4 от 27.01.2014 г. на ВКС, IV г.о., постановено по гр.д. № 4608/2013 г.; решение № 102 от 31.03.2015 г. на ВКС, IV г.о., постановено по гр.д. № 3687/2014 г.; решение № 314 от 30.10.2014 г. на ВКС, IV г.о., постановено по гр. д. № 840/2014 г.
Ответникът по жалбата Н.-Л. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. Г. от АК – С. е изразил становище в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, поради което се явява допустима. Същата е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е уважил предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като е приел, че ищецът е работил като „асистент“ по трудов договор, считано от 08.09.2014 г., като с предизвестие № НЛ-1/27.01.2016 г. и със заповед № 11-3/27.02.2016 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е прекратено трудовото му правоотношение, без изрично да са изложени мотиви. Изложени са съображения, че заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не е обоснована, доколкото в нея липсва посочване на качествата, които пречат на работника ефективно да изпълнява своята работа; тези качества следва да са съобразени с длъжностната характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнение на конкретните трудови задължения. Въззивният съд е приел, че качествата на работника могат да бъдат телесни и психични, наличието или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати. Във връзка с твърденията на ответника, че тези качества са индивидуализирани в друг акт (протоколи за констатация и мейли) въззивният съд е приел, че същите не са годни доказателства, тъй като видно от самите протоколи, в тях са отразени неспазване на стандартите на детската градина, неуважаване на личното пространство на децата, липса на ефективна координация и комуникация с другите колеги и сами по себе си така описани те не представляват някакви конкретни качества, които липсват у работника, необходими за изпълнението на задълженията му като асистент в детския център. Прието е, че по делото липсват и доказателства относно факта на уведомяването на самия работник за констатациите, направени от ръководството, както и липсват доказателства за необходимите качества, които следва да притежава работника, отразени в длъжностна характеристика или друг подобен документ, с които той е бил запознат, като част от тях сочат на извършени дисциплинарни нарушения, които не могат да се възприемат като липса на качества за ефективното изпълнение на трудовите задължения по см. на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Като се е позовал на тези съображения, съдът е приел, че извършеното уволнение е незаконно, тъй като липсват мотиви, а процесната заповед не разполага с необходимото съдържание, необоснована е, поради което като незаконосъобразна подлежи на отмяна. Предвид основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, като основателен е уважен и обусловеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата от ищеца преди уволнението длъжност.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. В представеното от касатора изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не се обосновава наличието на тези предпоставки. За да са налице основанията за допускане до касационно обжалване, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от естество, от което зависи изхода на спора и който да е решен в противоречие с практиката на ВКС и/или да е разрешаван противоречиво от съдилищата, както и/или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая жалбоподателят поддържа, че са налице първата и третата предпоставка на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС при произнасяне на въззивния съд по поставените правни въпроси. В този смисъл изцяло е съобразено разрешението, дадено с решение № 81 от 08.05.2012 г. на ВКС, IV г.о., постановено по гр.д. № 1363/2010 г., както следва: „Когато работодателят претендира, че работника не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват на работника, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника. Липсващите качества може да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника документ. Изричното посочване на отделните качества не е необходимо, ако е посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа и/или са посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Качествата на работника може да бъдат телесни и психични, наличието или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати. Затова е безразлично дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. В никакъв случай обаче работодателят не е длъжен изрично да посочи както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса, съответно – неефективността на работата.“. Съдебната практика трайно приема, че посочването на цифровото основание не изключва задължението на работодателя в заповедта (включително в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съгласно чл. 195, ал. 1 КТ) да посочи и фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи (без да е необходимо удостоверяване на връчването на документите). В този смисъл е съобразено задължителното разрешение, дадено в постановеното с решение № 150 от 11.06.2015 г. на ВКС, III г.о. по гр. д. № 5166/2014 г., както следва: „
Правното основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е безвиновно основание, което означава, че изключва виновно поведение на работника или служителя. Елементите на фактическия състав на това основание са липса на качества на работника или служителя, които да са необходими за ефективно изпълнение на възложената му работа по трудовото правоотношение, като трайно състояние. Затова е необходимо в заповедта за уволнение работодателят да посочи конкретни факти, обуславящи извода му за липса на определени качества – професионални умения, навици, знания, които работникът или служителят не притежава, за да изпълнява възложената му работа ефективно. Само въз основа на посочените в заповедта конкретни обстоятелства и относимите към тях доказателства се извършва преценката правилно ли е прекратено трудовото правоотношение. Липсата в заповедта на конкретни обстоятелства, относими към посоченото в нея основание, обуславя незаконността й.“. При постановяване на въззивното решение съдът е съобразил тази задължителна съдебна практика по поставените правни въпроси, поради което по тях не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, следва съдът да се е произнесъл по правен въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, който е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите /ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 1/2009 г./, което в случая не е налице, тъй като по поставените от касатора правни въпроси е налице задължителна съдебна практика, съобразена от въззивния съд в обжалваното решение.
Следователно, поради липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
При този изход на делото, на ответникът по касация за настоящата инстанция следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 807 от 07.02.2017 г., постановено по в.гр.д. № 15605/2016 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-в с-в, по касационна жалба с вх. № 28763 от 06.03.2017 г. от Детски център за грижа и развитие [фирма], [населено място].
ОСЪЖДА Детски център за грижа и развитие [фирма], [населено място] да заплати на Н.-Л. А. от [населено място] сумата 900 /деветстотин/ лева разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: