8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 36
гр. София, 03.04. 2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретаря Райна Стоименова като изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова гр.д. № 2546/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 55205 от 26.04.2017 г. от [фирма], [населено място], представлявано от управителя Х. И. П., чрез процесуалния си представител юрк. Д. Ц., срещу въззивно решение от 12.04.2017 г., постановено по в.гр.д. № 15561/2016 г. на Софийския градски съд, ГО, II-б въззивен състав, с което като е отменено решението от 10.11.2016 г., постановено по гр.д. № 34781/2016 г. на Софийския районен съд, ГО, 145 с-в, са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както следва: за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и е присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за периода 27.04.2016 г. – 27.10.2016 г., в размер на 4 614, 48 лв., както и направените разноски. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното решение по подробно изложени в касационната жалба съображения. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Ответницата по жалбата А. М. И. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. А. от АК – С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, е изразила становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Депозирана е молба с вх. № 2123 от 28.02.2018 г., с която моли да не се дава ход на делото и да се оттегли определението, с което е допуснато касационно обжалване, тъй като не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определение № 859 от 27.11.2017 г. по делото е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение по материалноправния въпрос от значение за изхода на делото, свързан с приложението на чл. 189 КТ – относно обстоятелствата, които са от значение за определяне тежестта на дисциплинарното нарушение и критериите при определяне дисциплинарното наказание и за съответствието между извършените нарушения и наложеното дисциплинарно наказание, който е обусловил изхода на спора и който е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, служебно известна на съда, както следва – решение № 188 от 15.07.2015 г. по гр.д. № 5173/2014 г. ІV г.о., решение № 112 от 07.04.2015 г. по гр.д. № 4587/2014 г. ІV г.о., решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр.д. № 1417/2011 г. ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, което изключва приложението на наведеното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения правен въпрос.
По поставения правен въпрос, който е обусловил изхода на делото и по който е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС, намира следното:
По приложението на чл. 189 КТ съдебната практика е уеднаквена и в този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК – решение № 188 от 15.07.2015 г. по гр.д. № 5173/2014 г. ІV г.о., решение № 112 от 07.04.2015 г. по гр.д. № 4587/2014 г. ІV г.о., решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр.д. № 1417/2011 г. ІІІ г.о. В тази задължителна съдебна практика безпротиворечиво се приема, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или с възможност да настъпят неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. При преценката на тежестта на нарушението следва да се съобрази и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни да настъпят неблагоприятни последици за работодателя. При избора на наказание, съгласно чл. 189 КТ, работодателят следва преценява тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на работника/служителя. За тежестта на нарушението е от значение значимостта на неизпълненото задължение като конкретното деяние следва да бъде преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя и доколко тя сочи за оказано от работодателя по-високо доверие; съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици. Стойността на имуществото, предмет на нерегламентирано разпореждане като обективно обстоятелство, при което нарушението е извършено, е от значение, но не е определящо обстоятелство за тежестта на нарушението. Тежестта на допуснатото нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната работа, както и от характера на възложените трудови функции и доколкото те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, доколко са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Прието е, че следва да се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици. Настоящият съдебен състав споделя тази практика на ВКС по поставения правен въпрос.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на обжалваното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
При така дадения отговор на поставения правен въпрос изводът на въззивния съд за тежестта на дисциплинарното нарушение, свързан с приложението на чл. 189 КТ, е неправилен.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като е приел, че ищцата е работила като „касиер/абонаментни карти“ по безсрочен трудов договор и със заповед № РД-15-3М-23/26.04.2016 г. на основание чл. 188, т. 3 КТ, във вр. с чл. 187, т. 3, т. 8 и т. 10 и чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 27.04.2016 г., трудовото правоотношение между страните е прекратено, поради допуснати системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неотчитане на целия реализиран приход от продажба на превозни документи, както следва: 1/ на 18.03.2016 г., при приключване на работната смяна в пункт за продажба на превозни документи сп. „Плиска“-пощата“, не е отчела целия реализиран приход от продажба на превозни документи в размер на 880, 67 лв.; 2/ на 21.03.2016 г., при извършване на инвентаризация на работното място в пункт за продажба на превозни документи, намиращ се на сп. „Плиска“ – пощата“, в касата си има налични общо 181.33 лв., което е с 31.33 лв. над допустимата наличност при започване на работния ден и представлява неотчетен приход от продажба на превозни документи, като след приключване на инвентаризацията се установява и неотчетена липсваща сума в размер на 880, 67 лв., представляваща реализиран приход от продажба на превозни документи от 18.03.2016 г., която ищцата е внесла с ордер № 120/8.04.2016 г. в касата на [фирма]; 3/ на 04.04.2016 г., при извършване на инвентаризация на работното място преди започване на работния ден в пункт за продажба на превозни документи, намиращ се на пл. „В.“ № 1, е установена неотчетена сума от реализирани продажби на превозни документи на 30.03.2016 г. в размер на 150 лв., която е предоставила веднага в момента на проверката, и липса на парични средства от продадени ценни образци в размер на 18 лв. В заповедта са изложени съображения, че с посочените действия ищцата е нарушила чл. 126, т. 4, 5, 8, 9, 10 и 13 КТ, р. ІІ, Б., чл. 12 и р. ІV, чл. 42 от Правилника за вътрешния трудов ред, както и р. ІV, чл. 21, ал. 2 от Инструкцията за работа с превозни документи на хартиен носител (ценни образци) и на електронен носител, талони за паркиране и отчитане на приходите от реализацията им, приета с решение на СД на дружеството-работодател по протокол № 9, в сила от 25.03.2015 г. В дадените по реда на чл. 193, ал. 1 КТ обяснения ищцата е посочила, че е отчела оборота си за 18.03.2016 г., като на 21.03.2016 г., при отиване на работа след почивните дни, на 19 и 20.03.2016 г., установила, че куфарът й е отключен и от него липсват оборотните пари, билети, талони и карти, поискала извършване на ревизия, при която била установена липса от 880,67 лв., която впоследствие внесла с касов ордер и признава, че е нейна грешката за установената на 4.04.2016 г. липса в размер на 18 лв. Със заповеди №№ РД-15-ЗМ-45/24.07.2014 г. и РД-15-ЗМ-5/23.03.2015 г. на ищцата са наложени наказания, съответно, „забележка“ и „предупреждение за уволнение“ за неотчетени средства от реализирани продажби на превозни документи. От фактическа страна въззивният съд е приел, че съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели, ищцата е сигнализирала за липса от работното й място на образци и работни пари на стойност 880 лв., но полицията не била уведомена за кражба, тъй като нямало разбиване и самата тя не твърдяла да има кражба, въпреки че нямала обяснение за липсата; инкасото реално се събирало преди приключване на смяната на касиерите, а след приключване на смяната оборотните пари до 150 лв. се оставят в куфарчето на съответния касиер и това куфарче заедно с останалите пари, извън оборотните, се съхраняват в общата каса и се отчитат на следващия ден от следващия касиер, застъпващ на смяна; всеки касиер има куфарче, в което държи до 150 лв., както и картите, билетите и др. ценни образци. Видно от приет доклад на директора на дирекция „Маркетинг и стопанска дейност“, след извършена на 04.04.2016 г. инвентаризация на наличните ценни образци на касиер/абонаментни карти ищцата А. И., работеща в пункт за продажба на пл. „В.“ № 1, е отчела липсваща сума от 18 лв. С квитанция от 8.04.2016 г. е видно, че ищцата е внесла в [фирма] сумата от 885.67 лв. – дефицит от 21.03.2016 г. Въззивният съд е приел, че процесната заповед отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 и чл. 193 КТ, като в нея ясно са описани нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага, с изключение на две от посочените в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина, и по отношение на тях уволнението се явява незаконосъобразно на формално основание. След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и на извънсъдебните признания от страна на ищцата, направени в обясненията й по чл. 193, ал. 1 КТ, съдът е приел за безспорно доказано, че на 21.03.2016 г. е била установена липса на оборотни пари, превозни документи и талони за паркиране, поверени на жалбоподателката, общо на стойност 880, 67 лв., а на 4.04.2016 г. – на 18 лв., за които липси ищцата носи отговорност в качеството й на МОЛ. За липсата от 18 лв. служителката собственоръчно е признала в писмените си обяснения, че се дължи на нейна грешка, но причината за липсата на стойност 880, 67 лв. е останала неизяснена, като по делото е безспорно установено, че липсата на стойност 880.67 лв. е била възстановена доброволно от служителката чрез заплащане на сумата на работодателя. По отношение на другите дисциплинарни нарушения – неотчитането на целия реализиран оборот, съобразно правилата в инструкцията, както и съхраняването на оборотни средства в куфарчето на ищцата над допустимите 150 лв., съдът е приел, че не са събрани никакви доказателства по делото, а тежестта за доказването им е на ответника. Предвид изложеното и в съобразно критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, съдът е приел, че наложеното дисциплинарно наказание – „уволнение“ е прекалено тежко, вземайки предвид, че ищцата сама е открила липсата в размер на 880,67 лв. и незабавно, по собствена инициатива, е информирала работодателя си за нея, както и че доброволно и в кратък срок е възстановила констатираната липса и добросъвестно е признала грешката си по отношение на липсата в размер на 18 лв., въпреки наличието на предходни две дисциплинарни наказания. От правна страна е приел, че наложеното наказание е несъответно и в случая се явява прекалено репресивно, предвид описаното поведение на ищцата, поради което е уважил предявените искове за защита срещу незаконно уволнение.
По съществото на спора Върховният касационен съд в настоящия си състав намира касационната жалба за основателна, а въззивното решение неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради следните съображения:
Основният мотив на въззивният съд, за да уважи предявеният иск за отмяна на уволнението и обусловените от него искове за възстановяване на работа и заплащане на обезщетение за времето за оставане без работа е, че наложеното наказание е несъответно и в случая се явява прекалено репресивно, предвид описаното поведение на ищцата, която сама е открила липсата в размер на 880,67 лв. и незабавно, по собствена инициатива, е информирала работодателя си за нея, както и че доброволно и в кратък срок е възстановила констатираната липса и добросъвестно е признала грешката си по отношение на липсата в размер на 18 лв.
По делото е установено, че освен визираните в п. 1 и п. 3 от заповедта за дисциплинарно наказание нарушения на трудовата дисциплина, свързани с неотчетени суми от реализирани продажби на превозни документи и констатирани липси на парични средства, ищцата има две предходни дисциплинарни наказания – „забележка“ и „предупреждение за уволнение“ за неотчетени средства от реализирани продажби на превозни документи, като от показанията на разпитаните свидетели Й. Р. и Р. Т. се установява, че относно липсата от работното й място на образци и работни пари на стойност 880 лв., ищцата е сигнализирала работодателя си, извършена е проверка и тази липса е констатирана, но полицията не била уведомена за кражба, тъй като нямало разбиване и самата ищца не твърдяла да има кражба, въпреки че нямала обяснение за липсата, но я възстановила, както и останалите установени при извършените проверки неотчетени суми от реализирани продажби на превозни документи. В този аспект следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищцата е сигнализирала за едната липса и доброволно е възстановила сумите от липсите, не заличава нито характера на деянието й, нито го прави маловажно.
При така установеното се налага изводът, че наложеното от работодателя най-тежко дисциплинарно наказание е съразмерно по тежест на извършените дисциплинарни нарушения от ищцата по см. на чл. 189, ал. 1 КТ. В тази насока съдът съобразява всички данни по делото от обективен и субективен характер, че се касае за отчетническа дейност, ищцата е имала качество на материално отговорно лице, като в това й качество е извършвала системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяваща се в неизпълнение на възложената й работа, неспазване на техническите и технологичните правила, злоупотреба с доверието на предприятието и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове (Инструкцията за работа с превозни документи на хартиен носител (ценни образци) и на електронен носител, талони за паркиране и отчитане на приходите от реализацията им), както и в Правилника за вътрешния трудов ред, довели до увреждане имуществото на работодателя и злоупотреба с доверието му, в резултат на което е причинена вреда на предприятието под формата на липси. Макар същите да са възстановени и да не се оспорват от ищцата, следва да бъде взето предвид обстоятелството, че същата е допуснала системност при неизпълнение на задължението й за отчитане на целия реализиран приход от продажба на превозни документи, за което има наложени две предходни дисциплинарни наказания. Макар стойността на липсите да не е в големи размери, следва да се отчита поведението на служителя, която с оглед характера на възложената работа и след две наложени наказания, не е преустановила извършване на нарушенията на трудовата дисциплина, те са станали системни, тежки са по своя характер, което е довело до настъпването на нови неблагоприятни за работодателя последици.
По изложените съображения, следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение допуснато до разглеждане, с което са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 2 ГПК, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, въззивното решение следва да се отмени и вместо него се постанови друго решение от настоящата инстанция по съществото на спора, съобразно отговора на поставения правен въпрос и мотивите на настоящото решение, като се отхвърлят като неоснователни предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ – за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение за принудителна безработица поради незаконно уволнение.
При този изход на спора пред настоящата инстанция, на касатора не следва да се присъдят разноски по делото, тъй като такива не се претендират.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение от 12.04.2017 г., постановено по в.гр.д. № 15561/2016 г. на Софийския градски съд, ГО, II-б въззивен състав и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. М. И. от [населено място] срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, за отмяна на заповед № РД-15-ЗМ-23/26.04.2016 г. и за признаване на уволнението за незаконно; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за периода 27.04.2016 г. – 27.10.2016 г., в размер на 4 614, 48 лв.,
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: