О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 873
гр.София, 04.12.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2663 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 469/ 27.03.2017 г., допълнено при условията на чл. 248 ГПК с определение № 1335/ 17.05.2017 г. по гр. д. № 2395/ 2016 г., с което Варненски окръжен съд потвърждава решение № 4055/ 07.11.2016 г. по гр. д. № 664/ 2016 г. на Варненски районен съд, като по молбата на И. Г. Т. срещу Я. Д. И. на основание чл. 127, ал. 2 СК определя местоживеенето на дъщеря им А. И. Т. ЕГН [ЕГН] при бащата, предоставя му упражняването на родителските права, определя режим на лични отношения на детето с майката и я осъжда да му заплаща месечна издръжка от 150 лв. с падеж 5-то число на текущия месец, считано от 22.01.2016 г., ведно със законната лихва върху всяка неплатена сума до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
Решението се обжалва от Я. И. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси: 1. Относими ли са за правния спор по чл. 127, ал. 2 СК въпросите, кой родител има собствено жилище, осигурени доходи и липса на задължения към банкови и кредитни институции; за това, че единият родител има финансови затруднения и просрочия към банкови и кредитни институции; за осъждането на родителя за извършено престъпление и наложеното с влязлата в сила присъда наказание „лишаване от свобода“, изтърпяно ефективно и доказаната негова наркотична зависимост? 2. Настъпилите в хода на делото по чл. 127, ал. 2 СК нови обстоятелства – образуваната срещу детето прокурорска преписка и отстраняването му от училище – следва ли да се обсъдят от въззивния съд и имат ли значение за определяне капацитета на родителя, който единствен фактически е упражнявал родителските права в периода на настъпването на тези факти? Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи въззивното решение и обосновава допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация И. Т. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
Настоящият състав намира касационната жалба с допустим предмет. Тя покрива едно от изключенията, визирани в чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК. Подадена е при надлежна процесуална легитимация. Касатор е ответникът по уважената молба. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:
С въззивното решение е решен отнесеният до съда правен спор между родителите, които не живеят заедно и не са постигнали съгласие относно местоживеенето на непълнолетната тяхна дъщеря, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето (чл. 127, ал. 2 СК). Съобразени са всички установени по делото обстоятелства, включително настъпилите в хода на провеждане на второинстанционното производство, изясняващи понятието „висш интерес на детето“. Понятието е изяснено не само според смисъла на чл. 59, ал. 4 СК (нормата, към която чл. 127, ал. 2 СК препраща), но и според принципа, който обективното ни право изисква да бъде проведен във всяко производство, чийто предмет обосновава компетентност на съда да реши правен спор между родителите по този въпрос (чл. 14 и чл. 47, ал. 1, а за случая – и ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 3, т. 1, чл. 9, т. 3 от Конвенцията за правата на детето – ратифицирана по конституционен ред, обнародвана и влязла в сила, към която РБългария е присъединена и която представлява част от вътрешното право (чл. 4, ал. 3 К.), в т. ч. и чл. 3, т. 3 ЗЗД). В своята практика на нормативно и казуално тълкуване, Върховният касационен съд, а до конституирането му – и В. съд – го изясняват, като изискват при определяне на родителя, върху който родителските права се концентрират за в бъдеще (с влязлото в сила съдебно решение) да се държи сметка за този висш интерес на детето. В това понятие (принцип) се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на детето, създаване на трудови навици и подготовка за справяне с житейските ситуации и задачи. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси; не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства във всеки разглеждан от съда случай, а посочените в чл. 59, ал. 4 СК са само примерно (неизчерпателно) изброени. (П. № 1/ 1974 г., решение № 67/ 06.03.2015 г. по гр. д. № 4648/ 2014 г., IV ГО, решение № 58/ 22.02.2013 г по гр. д. № 58/ 22.02.2013 г. по гр. д. № 1064/ 2012 г. IV ГО, решение № 165/ 04.07.2012 г., III ГО и много други, постановявани по реда на чл. чл. 290 – 293 ГПК). Въззивното решение съответства на тълкувателния акт и на тази практика на ВКС, а повдигнатите въпроси (в първата група) провеждат тезата на определени обстоятелства отнапред да се признае изключителна тежест и само те да установяват или да изключват капацитета на единия родителя, комуто с решението по чл. 127, ал. 2 СК съдът възлага да проведе висшия интерес на детето. Настоящият състав на Върховния касационен съд не съзира основание да я проведе, а това изключва соченото (допълнително) основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по тази първа група въпроси.
Вторият повдигнат въпрос също няма претендираното значение. Обжалваното решение е съобразено и с фактите, настъпили в хода на въззивното производство.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора следва да се възложат разноските, които ответникът по касация (ищеца) е направил пред настоящата инстанция. Тяхната причина е състоянието на правен спор, пренесено с касационната жалба, по която липсва основание за допускане на касационния контрол.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 469/ 27.03.2017 г., допълнено при условията на чл. 248 ГПК с определение № 1335/ 17.05.2017 г. по гр. д. № 2395/ 2016 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Я. Д. И. ЕГН [ЕГН] да заплати на И. Г. Т. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 500 лв. – разноски пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.