О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 778
гр.София, 19.11.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3161 по описа за 2018 г.
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2403/ 18.05.2018 г. по гр.д. № 247/ 2018 г., с което Окръжен съд – Благоевград, като е потвърдил решение № 10394/ 04.12.2017 г. по гр.д. № 78/ 2017 г. на Районен съд – Благоевград, е уважил исковете на Т. Б. К. срещу [фирма] с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.
Решението се обжалва от [фирма] с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси (процесуално-правен и материално-правен): 1. Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по съществото на правния спор да извърши съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимна връзка? 2. Чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ допуска ли работодателят да наложи наказанието „дисциплинарно уволнение“, когато работникът или служителят е предизвикал конфликт на работното място? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване и извежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол с твърденията, че въззивният съд ги е решил в противоречие съответно с решение № 49/ 05.03.2012 г. по гр.д. № 584/ 2011 г. на ВКС, III-то отд. и с решение № 564/ 22.01.2013 г. по гр.д. № 16.774/ 2011 г. на ВКС, IV-то отд. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК и нарушение на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ (касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 2 ГПК). Претендира разноски.
Ответникът по касация Т. Б. К. възразява, че сочените основания за допускане на касационния контрол липсват, а решението е правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационната жалба с допустим предмет (арг. от чл. 280, ал. 3, т. 3, пр. 1 ГПК). Подадена е от легитимирана страна. Касатор е ответникът по уважените искове. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, но макар и материално-правният въпрос да обосновава въззивното решение, липсва соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Съображенията са следните:
За разлика от първата инстанция, въззивният съд е приел, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. В нейните мотиви са посочени: 1) нарушителят на трудовата дисциплина – ищецът; 2) времето, мястото и конкретните обстоятелства на нарушението – двукратно предизвикан на 21.10.2016 г. конфликт с друг служител в магазин „Метро“ – Б.; съответно – около 15.30 ч. пред магазина и около 16.00 ч. – в офиса на ищеца в магазина; 3) наказанието – дисциплинарно уволнение и 4) законният текст, въз основа на който се налага, – чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ. След това въззивният съд е извършил съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, отчитайки доказателствената им стойност, обсъждайки задълбочено свидетелските показания и отчитайки връзката помежду им. Приел е, че случилото се пред магазина е доказано, но е в период на регламентирана почивка, а работодателят няма законово основание да санкционира своите служители за поведението им в извънработно време. Приел е второто нарушение за недоказано. Добавил е, че и обратният извод, че е второто нарушение е доказано, също не предполага най-тежкото дисциплинарно наказание. Предизвикването на конфликт на работното място, което служителят е можел да избегне при полагане на дължимата грижа не осъществява основанията по чл. 190, ал. 1, т. 1 – 6 КТ. За да осъществи основанието по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, при което преценката на работодателя за съответствието на допуснатото нарушение с тежестта на наказанието „дисциплинарно уволнение“ също не подлежи на съдебен контрол, е необходимо предизвиканият от служителя конфликт да представлява „тежко нарушение на трудовата дисциплина“. Такива характеристики въззивният съд не е съзрял в разпрата между бивши съпрузи по време на работа. Това са мотивите, при които е споделил крайния извод на първата инстанция, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ са основателни (осъдителният – в пълния размер).
При тези мотиви на въззивния съд процесуално-правният въпрос не обуславя решението. Първо, то съдържа необходимите мотиви, които да обосноват извода, че въззивният съд е процедирал съобразно предвиденото в чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. В настоящия етап на производството по селекция на касационната жалба не може да се провери дали е правилна преценката на въззивния съд при обсъждане на събраните доказателства. Второ, решението съдържа и допълнителни мотиви. Според тях и при доказване на второто нарушение, извършено по време на работа, работодателят също е нямал основание да санкционира ищеца, като му наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. Изложеното изключва общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Вторият повдигнат материално-правен въпрос обуславя решението, доколкото е пряко свързан с развитите допълнителни мотиви. Разрешението, което въззивният съд е дал обаче, не противоречи на решението на ВКС по чл. 290 ГПК, на което касаторът се позовава. Прието е, че предизвикването на конфликт при работа е дисциплинарно нарушение по чл. 186 КТ, когато работникът или служителят не е положил дължимата грижа да го избегне. В зависимост от тежестта на нарушението работодателят може да наложи наказание дисциплинарно уволнение, но той може също да прекрати трудовото правоотношение поради липса на качеството умение за работа в колектив на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Следователно и в това решение на ВКС акцентът е върху тежестта на нарушението на трудовата дисциплина, което работникът или служителят осъществява при предизвикан конфликт по време на работа. Обжалваното решение му съответства. Въззивният съд не е приел, че разпрата между бивши съпрузи по време на работа е годна да квалифицира случилото се на 21.10.2016 г. около 16.00 ч. в офиса на ищеца в магазин „Метро“ – Б. като „тежко нарушение на трудовата дисциплина“. Следователно е изключено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по втория въпрос.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят разноските, които ответникът по касация е направил и пред настоящата инстанция. Те се изразяват в платеното адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2403/ 18.05.2018 г. по гр.д. № 247/ 2018 г. на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Т. Б. К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 600 лв. – разноски пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.