Решение на ВКС – ГК, III г.о. 8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 152
гр. С., 08..12. 2017 година
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова и като изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова гр.д. № 677/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 8655 от 18.11.2016 г. от Общинско предприятие „Обреден дом“, [населено място], чрез процесуалния му представител ст. юрк. Д. В. срещу въззивно решение № 234 от 18.10.2016 г., постановено по в.гр.д. № 449/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, Гражданска колегия, с което като е потвърдено решение № 378 от 16.06.2016 г., постановено по гр.д. № 38/2015 г. на Кюстендилския районен съд, са уважени предявените искове на М. З. М. от [населено място] срещу Общинско предприятие „Обреден дом“, [населено място], с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, вследствие незаконното уволнение. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното решение по подробно изложени в касационната жалба съображения. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – касационно оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя моли касационната жалба да бъде уважена като основателна като въззивното решение да бъде отменено като неправилно и постановено друго от касационната инстанция, с което исковете за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ответницата по касационната жалба М. З. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Я. М. от АК – С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК е изразила становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. В съдебно заседание адв. М. оспорва касационната жалба и моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а постановеното въззивно решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С определение № 491/07.06.2017 г. по делото е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на въззивното решение по материалноправния въпрос, от значение за изхода на делото, свързан с приложението на императивната разпоредба на чл. 195 КТ, а именно: изпълнено ли е изискването по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, ако заповедта препраща към друг документ, който не е връчен на наказания работник/служител, но субективните и обективни признаци на дисциплинарното нарушение се съдържат и в трети документ, който преди уволнението е бил съобщен на наказания работник/служител.
По поставения правен въпрос, който е обусловил изхода на делото и по който е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира следното:
Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, за преценка на срока по чл. 194 КТ и за осигуряване на възможност на работника или служителя да се защити ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна. Тази индивидуализация е от съществено значение и за съда, който само в рамките на посоченото дисциплинарно нарушение може да изследва подлежащите на доказване факти и вземе решение за законосъобразността на уволнението. Задължителните реквизити на чл. 195, ал. 1 КТ могат да се съдържат само в един акт – обикновено това е заповедта за дисциплинарно наказание, с която се налага наказанието, но тя може да препраща и към друг акт, стига той да е станал достояние на работника или служителя по време на дисциплинарната процедура и преди връчване на заповедта за уволнение. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се посочва нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който то се налага. Това не означава, че тя трябва да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи, без да е необходимо удостоверяване на връчването на документите. В тази връзка няма пречка мотивите на заповедта или част от тях да се намират и в друг документ, който по силата на препращането ще се счита инкорпориран към заповедта, стига този документ да е станал достояние на наказания работник или служител преди уволнението и той да е могъл да се защити по предявените му нарушения. Именно във връзка с реализиране на тази защита на работника или служителя, следва да се счита изпълнено изискването за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, ако тя препраща към друг документ, който не е връчен на наказвания работник или служител, но субективните и обективни признаци на дисциплинарното нарушение се съдържат и в трети документ, който е съобщен на наказвания работник или служител и той е бил наясно за извършените от него дисциплинарни нарушения, предмет на заповедта за дисциплинарно наказание.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на обжалваното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
При така дадения отговор на поставения правен въпрос изводът на въззивния съд немотивираност на заповедта за дисциплинарно уволнение по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, е неправилен
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е уважил предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като е приел, че ищцата е работила като „магазинер – чистач“ по силата на трудов договор № 78 от 10.08.2007 г., като считано от 2012 г. трудовото правоотношение е изменено, и е заемала длъжността „продавач – консултант“, с място на работа – Траурен парк „Невестинско шосе“, [населено място] и задължения, съгласно длъжностната характеристика, включващи да приема парични суми от клиенти, да връща ресто и издава фискални бонове, а при поискване – фактури за направените покупки, да приема стоки от доставчици, за което да оформя РКО, да пази поверената стока, като при липса или умишлена повреда възстановява стойността на стоката, за което отговаря солидарно с колежката си, да изпълнява функцията на материално отговорно лице, да отчита ежедневно своя оборот на касовия апарат и в касовата книга и т.н. Със заповед № 188 от 09.12.2014 г. й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, поради установени системни нарушения на трудовата дисциплина, представляващи неизпълнение на възложената работа в съответствие с изискванията на закона, трудовия договор, правилника за вътрешния трудов ред и длъжностната характеристика, увреждане имуществото на работодателя и разпиляване на стоково-материални ценности и парични средства, както и злоупотреба с доверието на работодателя, извършени от М. З. М., в резултат на което е причинена вреда на предприятието под формата на липси от неотчетени стоки и парични средства в магазин за траурни стоки, намиращ се в „Стар траурен парк“ в [населено място], в размер общо на 10 184, 21 лева, за периода 20.08.2012 г. – 05.11.2014 г., установени съгласно съставената равносметка при инвентаризацията на 03.11.2014 г., след презавеждане счетоводната партида на магазина. Посочените нарушения са констатирани в Одитен доклад по повод извършена на основание чл. 22 ЗСч. инвентаризация на магазина за траурни стоки, стопанисван от ОП „Обреден дом“, [населено място], за периода 20.08.2012 г. – 05.11.2014 г. На ищцата е дадена възможност да изрази писмено становище по констатациите, изводите и препоръките в доклада в срок до 26.11.2014 г., включително, като одиторът й е връчил констатация № 1-1.1 от предварителен доклад за извършен вътрешен одит. В окончателния доклад ръководителят на звено ”Вътрешен одит” е изложил констатации за нарушение на чл. 4, ал. 3 ЗСч. от главния счетоводител И., а от МОЛ М. З. М. и Р. С. Делийска – продавач -консултанти в магазина, че са причинили щети от липси на ОП ”Обреден дом” в размер на 10 184,21 лева. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели, че извършеното с процесната заповед уволнение е незаконно, тъй като не е спазена императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ, препращайки за индивидуализирането с обективните и субективните им признаци на дисциплинарните нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата, към констатациите на окончателния одитен доклад за извършен вътрешен одит на ОП „Обреден дом“, за периода от 20.08.2012 г. до 05.11.2014 г., депозиран в ОП „Обреден дом“ с вх. № 123/27.11.2014 г., който не й е бил връчен. Изложени са съображения, че извършеното от одитора връчване за становище на част от предварителния одитен доклад, преди изготвяне на окончателния такъв, не освобождава работодателя от задължението да запознае служителката предварително, най-късно с връчването на заповедта, със съдържанието на окончателния доклад, към който тя препраща. Прието е, че извършеното уволнение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като със заповедта за уволнение работодателят не препраща към частта от констатациите и изводите в предварителния доклад, с която ищцата е била запозната, а към невръчения й окончателен доклад, както и в нея не са изложени конкретни факти за индивидуализация на обективните и субективни признаци от фактическите състави на вменените на ищцата дисциплинарни нарушения. Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението е уважен като основателен, уважени са и обусловените от него искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ – за възстановяване на заеманата от ищцата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение в размер на 2 721,48 лв. за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, вследствие на оставането й без работа, поради незаконното уволнение, за времето от 09.12.2014г. до 09.06.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 16.01.2015 г.
По съществото на спора Върховният касационен съд в настоящия си състав намира касационната жалба за основателна, а въззивното решение неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради следните съображения:
Съдът е сезиран с искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Основният мотив на въззивният съд, за да уважи предявеният иск за отмяна на уволнението и обусловените от него искове за възстановяване на работа и заплащане на обезщетение за времето за оставане без работа е, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е немотивирана, съставена в нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като в нея не са посочени изискуемите се законови реквизити: нарушителят, нарушението – с неговите обективни и субективни признаци, кога е извършено, наказанието и законният текст, по който се налага и не е спазено безусловното изискване за посочване на време на извършване на всяко едно от нарушенията, а вместо това е отбелязана само датата, на която е постъпил одитният доклад, към който препраща заповедта за уволнение; с препращането към одитния доклад нередовностите в съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не са санирани, тъй като по делото няма данни за връчване на одитния доклад на М. М., а единствено, че на последната е представен предварителен доклад от одитора в процедурата по извършването му.
При така дадения отговор на поставения правен въпрос този извод на въззивния съд е неправилен.
По делото е установено, че ищцата е работила като „магазинер – чистач“ по силата на трудов договор № 78 от 10.08.2007 г. в Обреден дом-К., като в последствие работодател в правоотношението е станало Общинско предприятие „Обреден дом” – [населено място], трудовоправната връзка се е трансформирала в безсрочна, а през 2012 г. като такава за длъжността „продавач – консултант“, с място на работа – Траурен парк „Невестинско шосе“, [населено място]. Задълженията й, съгласно длъжностната характеристика, са включвали и такива да приема парични суми от клиенти, да връща ресто и издава фискални бонове, а при поискване – фактури за направените покупки, да приема стоки от доставчици, за което да оформя РКО, да пази поверената стока, като при липса или умишлена повреда да възстановява стойността на стоката, за което отговаря солидарно с колежката си, да изпълнява функцията на материално отговорно лице, да отчита ежедневно своя оборот на касовия апарат и в касовата книга и т.н. Със заповед № 188 от 09.12.2014 г., на основание чл. 188, т. 3, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 187, т. 3, т. 8 и т. 9, чл. 192, ал. 1, чл. 195, ал. 1 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, при условията на чл. 193, ал. 1 и чл. 194, ал. 1 и прилагайки критериите по чл. 189, ал. 1 КТ й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, поради установени системни нарушения на трудовата дисциплина, представляващи неизпълнение на възложената работа в съответствие с изискванията на закона, трудовия договор, правилника за вътрешния трудов ред и длъжностната характеристика, увреждане имуществото на работодателя и разпиляване на стоково-материални ценности и парични средства, както и злоупотреба с доверието на работодателя, извършени от М. З. М., в резултат на което е причинена вреда на предприятието под формата на липси от неотчетени стоки и парични средства в магазин за траурни стоки, намиращ се в „Стар траурен парк“ в [населено място], в размер общо на 10 184, 21 лева, за периода за 20.08.2012 г. – 05.11.2014 г., установени съгласно съставената равносметка при инвентаризацията на 03.11.2014 г., след презавеждане счетоводната партида на магазина. Посочените нарушения са констатирани в Одитен доклад по повод извършена на основание чл. 22 ЗСч. инвентаризация на магазина за траурни стоки, стопанисван от ОП „Обреден дом“, [населено място], за периода 20.08.2012 г. – 05.11.2014 г. На ищцата е дадена възможност да изрази писмено становище по констатациите, изводите и препоръките в доклада в срок до 26.11.2014 г., включително, като одиторът й е връчил констатация № 1-1.1 от предварителен доклад за извършен вътрешен одит. В писмените си обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ ищцата е заявила, че относно липсата на СМЦ за толкова кратко време няма обяснение, тъй като пари от касата не е взимала. Съгласно установената съдебна практика писмени обяснения за обстоятелствата, за които е наказан работникът или служителят, са индиция за узнаване на нарушението и подлежащите на оспорване факти. В случая съдът не е имал основание да приеме, че работничката е поставена в положение на изненада спрямо нарушенията, за които е наказана. Тя е дала писмено обяснение на 02.12.2014 г., което предхожда крайния акт на уволнението – заповедта от 09.12.2014 г. В него е изложила становище, че няма обяснение относно установената липса, тъй като пари от касата не е взимала. Следователно, независимо от това, че не й е бил връчен окончателния одитен доклад за извършен вътрешен одит на ОП”Обреден дом” К., за периода 20.08.2012 г. – 05.11.2014 г., за установени липси от неотчетени стоки и парични средства в размер на 10 184,21 лв., на който се позовава работодателят в заповедта за дисциплинарно уволнение, предвид обстоятелството, че й е бил връчен предварителния одитен доклад, тя е знаела за нарушенията на трудовата дисциплина, вменени й от работодателя, предмет на процесната заповед, което личи и от дадените от нея обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 194, ал. 1 КТ и е доказано по основание от събраните по делото доказателства. Установените нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата по събирането, съхраняването, разходването или отчитането на парични и материални ценности в магазина за траурни стоки са системни и тежки, предвид характера на възложената работа на ищцата, в качеството й на служител – продавач-консултант, извършващ отчетническа дейност.
Наложеното наказание е съразмерно по тежест на извършените дисциплинарни нарушения по см. на чл. 189, ал. 1 КТ. В тази насока съдът съобразява всички данни по делото от обективен и субективен характер – че ищцата като продавач консултант е имала качеството на материално отговорно лице, която в това й качество е извършила системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на възложената работа в съответствие с изискванията на закона, трудовия договор, правилника за вътрешния трудов ред и длъжностната й характеристика, довели до увреждане имуществото на работодателя и злоупотреба с доверието му, в резултат на което е причинена вреда на предприятието под формата на липси от неотчетени стоки и парични средства в магазин за траурни стоки в размер на сумата от 10 184, 21 лв., за периода 20.08.2012 г. – 05.11.2014 г., установени съгласно съставената равносметка при инвентаризацията на 03.11.2014 г., след презавеждане счетоводната партида на магазина.
По изложените съображения, следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение допуснато до разглеждане, с което са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 2 ГПК, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, въззивното решение поради материалната му и процесуална незаконосъобразност следва да се отмени и вместо него се постанови друго решение от настоящата инстанция по съществото на спора, съобразно отговора на поставения правен въпрос и мотивите на настоящото решение, като се отхвърлят като неоснователни предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
При този изход на спора пред настоящата инстанция, на касатора не следва да се присъдят разноски по делото, тъй като такива не се претендират.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 234 от 18.10.2016 г., постановено по в.гр.д. № 449/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, Гражданска колегия и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. З. М. от [населено място] срещу Общинско предприятие „Обреден дом“, [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, за признаване незаконност на дисциплинарно уволнение и отмяна на заповед № 188 от 09.12.2014 г. на директора на ОП”Обреден дом” [населено място], на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. с чл. 188, т. 3 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „продавач-консултант” в Общинско предприятие „Обреден дом“, [населено място] и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, както и разноските по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: