4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 329
гр.София, 23.04.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4159 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 4677/ 12.07.2018 г. по гр.д. № 969/ 2018 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 272603/ 20.11.2017 г. по гр.д. № 39242/ 2017 г. на Софийски градски съд, е отхвърлил исковете на А. Л. Р. срещу Народно събрание на Република България, както следва:
· да признае за незаконна и да отмени заповед № 206/ 05.05.2017 г., с която главния секретар на НС е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);
· да я възстанови на заеманата длъжност „младши експертен сътрудник“ в Дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и
· за сумата 9 420 лв. – обезщетение за оставане без работа в периода 05.05.2017 г. – 05.11.2017 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ).
Решението се обжалва от А. Р. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) по следните материално-правни въпроси: 1. Осъществено ли е основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, когато общият брой на длъжностите на служителите в администрацията на Народното събрание, заети по трудово правоотношение, остава непроменен? 2. Може ли в дейността на държавна институция само за един ден да настъпят такива промени, които да наложат съкращаване в щата на длъжностите на служителите, заети по трудово правоотношение? Касаторът счита въпросите обуславящи решението, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ извежда с довода, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Оплакванията по същество са, че решението е неправилно поради съществено процесуално нарушение, изразено в необсъждането на всички установени по делото релевантни за спора обстоятелства (чл. 236, ал. 2 ГПК), което е причинило и нарушение на материалния закон (касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 2 и 1 ГПК). Претендира разноски.
От ответника Народно събрание на Република България, ответник и по касация, не е постъпил отговор на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с допустим предмет – въззивното решение осъществява изключението от чл. 280, ал. 3, т. 3, пр. 1 ГПК. Подадена е от легитимирана страна – касатор е ищецът по отхвърлените искове. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:
В своето решение въззивният съд е съобразил, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – съкращаване в щата – се осъществява, когато към момента на уволнението трудовата функция на заеманата длъжност е премахната реално (престанала е да съществува занапред). Приел е, че то се е осъществило, доколкото длъжностното разписание, действало към 02.05.2017 г., е предвиждало една щатна бройка за длъжността „младши експертен сътрудник“ в Дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“ на Народното събрание, заемана от ищцата, а тя не е предвидена в това, действащо към 05.05.2017 г. – датата на връчване на заповедта, когато работодателят е упражнил правото да прекрати трудовия договор с ищцата при неспазено предизвестие. Въззивният съд е проследил измененията на длъжностите на служителите, заети по трудово правоотношение в Дирекцията и в следващите щатни разписания – в сила съответно от 22.05.2017 г., 05.12.2017 г., 08.12.2017 г. и 28.03.2017 г.; посочил е и техният брой – съответно 13, 10, 9, 10, 11, 10 – и е обобщил, че никое от тях не предвижда тази длъжност.
След това е пристъпил към довода за незаконност на уволнението като последица от незаконно извършен подбор. Приел е, че работодателят е разполагал с право, а не със задължение да извърши такъв, доколкото съкратената длъжност, заемана от ищцата, е единствена по трудовите си функции. Поради това, че го е упражнил, извършвайки подбор между нея и други служители в Дирекцията със сходни трудови функции, въззивният съд е установил, че при спазването на критериите по чл. 329 КТ ищцата е получила най-ниската оценка, а извършеният подбор съответства на изискванията на закона.
Така е достигнал до крайният извод, че уволнението е законно, исковете са неоснователни, а първоинстанционното решение, с което са били отхвърлени, следва да потвърди.
При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че първият повдигнат въпрос не обуславя решението. Въззивният съд не е обсъждал общия брой на всички длъжности в администрацията на Народното събрание, предвидени за лица по трудово правоотношение, а само броят на служителите в Дирекцията, към която е работила ищцата. Достигнал е до извода, че заеманата от нея длъжност е реално съкратена (премахната за напред), доколкото е единствена по своите трудови функции, а е отпаднала (не фигурира), както в щатното разписание, влязло в сила към датата на връчване на заповедта, така и в следващите. За тези си изводи въззивният съд е съобразил, че Дирекцията, към която ищцата е работила, осъществява специфична функция на Народното събрание – Пресцентър и връзки с обществеността, което изключва възможността за сравняване на основните трудови функции, изпълнявани от ищцата, с тези на длъжностите на служители, работещи по трудово правоотношение в другите структури на администрацията на Народното събрание. Следователно по първия повдигнат въпрос е изключено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Вторият повдигнат въпрос също не обуславя решението, а по него е изключено и всяко допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Въпросът предполага обсъждането на конкретните причини и тяхното проявление във времево отношение, поради които работодателят или компетентният за утвърждаване на щатното разписание орган, взема решението да намали, да премахне занапред отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служители, полагащи труд в неговото предприятие или да осъществи останалите възможни форми на реално съкращаване в щата. В своята практика Върховният касационен съд константно приема, че наличието на тези причини се преценява от работодателя или от компетентния за утвърждаване на щатното разписание орган. То е въпрос на преценка по целесъобразност и ефективно осъществяване на производствената и служебна дейност на предприятието, а не подлежи на съдебен контрол. На съдебен контрол подлежи самото уволнение, извършено въз основа на съкращението в щата. Съответно повдигнатият втори въпрос не е обсъждан в решението, а не е и следвало да бъде обсъждан от въззивния съд като надхвърлящ предмета на дължимия съдебен контрол, нито настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че поради него следва да изменя константната практика на Върховния касационен съд, а я споделя.
При този изход на делото в тежест на касатора остават разноските, сторени и пред настоящата инстанция (аргумент от обратното на чл. 78, ал. 1 ГПК).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 5677/ 12.07.2018 г. по гр.д. № 969/ 2018 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.