О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 113/12.03.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закритото заседание на седми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 537 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, т. 1 ГПК.
Обжалвано е определение № 409/ 27.11.2017 г. по гр. д. № 4640/ 2017 г., с което друг състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, е оставил без разглеждане молбата на И. И. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 74/ 18.04.2016 г. по гр. д. № 24/ 2016 г. на Апелативен съд – П. при сочено основание от чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК.
Определението се обжалва от И. С. с довод, че е неправилно поради съществено нарушение на чл. 307, вр. чл. 306, ал. 1, изр. 1 и чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК.
От ответника [фирма] (МБАЛ – Х.), ответник и по частната жалба, не е постъпил писмен отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с допустим предмет. Определението прегражда по-нататъшното развитие на производството по глава ХХIV ГПК и е в обхвата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разглеждането й е в компетентност на състава (чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК). Налице е надлежна процесуална легитимация. Частната жалба е от ищеца по приключилото дело, по което частично е уважен искът, предвиден в чл. 422 ГПК, а определението отрича допустимостта на упражненото от него право на отмяна на влязлото в сила решение. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК. Налице са останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба. Тя е основателна по следните съображения:
Предходният състав на Върховният касационен съд е приел, че подадената молба следва да остави без разглеждане поради това, че тя не съдържа конкретни и надлежни твърдения по соченото основание от чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Позовал се е на задължителното действие на нормативното тълкуване, извършено с т. 10 ТР № 7/ 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС (чл. 130 ЗСВ).
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК, заинтересуваната страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Следователно молба за отмяна на влязло в сила решение при това основание е недопустима (не съдържа конкретни и надлежни твърдения, годни от обективна страна да го осъществят), тогава когато: 1) чрез нея са заявени основания за касационно обжалване на решението (чл. 281 ГПК); 2) приложеното към нея не е писмено доказателствено средство (например приложена е снимка, чертеж, CD, звукозапис, експертиза по друго дело, съдебно решение, присъда); 3) изключена е всяка връзка между факта, установим чрез документа и юридическите факти, които са включени в обсега на доказване по приключилото дело или с фактите, които са с доказателствено значение относно тези юридически факти (с фактите „от съществено значение за делото“) или 4) липсват твърдения, че документът е съставен след приключване на съдебното дирене пред последната инстанция, разгледала правния спор по същество или макар да е бил съставен до тогава, представянето му по делото надхвърля грижата за добро водене на процеса (приложеното писмено доказателство не е „ново“).
С влязлото в сила решение е бил уважен частично искът, предвиден чл. 422 ГПК, за установяване съществуването на вземане за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по гр. д. № 274/ 2012 г. на ОС–Хасково след издадена заповед за изпълнение в полза на И. С. срещу МБАЛ – Х.. Съдът е приел, че възнаграждението не е било договорено, а неговото съдържание (размер) е определил съобразно предвиденото в чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗА, остойностявайки труда на адвокат И. С. в размера по чл. 6, т. 8, б. „д“ от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения. Съдът е приел, че до 07.11.2013 г. – датата, на която представителната власт е била прекратена поради оттегляне на пълномощното, – трудът е изразен в изготвената от адв. С. искова молба, по която е било образувано гр. д. № 274/ 2012 г. на ОС-Хасково. Отказал е да приеме молба от адвокат И. С. за първото по делото открито заседание по гр. д. № 274/ 2012 г. на ОС-Хасково (лист 98 от гр. д. № 136/ 2015 г. на ОС – Хасково) с мотиви, че е неотносима, защото липсват доказателства да е била изготвена преди прекратената представителна власт.
Към молбата за отмяна на решението по чл. 422 ГПК, подадена на 28.09.2017 г., жалбоподателят е приложил молба, която се различава с неприетата. Върху нея има резолюция от 05.11.2013 г. със съдържание: „До г-н/ г-жа дирекция „Правна“. Получено на ръка от МБАЛ-Х.. За съгласуване“. Подпис (не се чете). „Изпраща: кабинет на министър-председателя“. Основанието от чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК е обосновано с твърдения резолюцията да доказва, че преди прекратяване на представителната власт адвокат И. С. е положила и този труд, а за документа молителят е узнал случайно на 09.08.2017 г.; след 14.03.2016 г. – датата на приключване на съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по иска по чл. 422 ГПК по същество (АС – Пловдив).
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение съдържа конкретни и надлежни твърдения по соченото основание от чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК. Молителят не е заявил основания за касационно обжалване на решението. Резолюцията е писмено доказателствено средство. Върху молбата, която съдът е отказал да приеме по приключилото дело, такава резолюция няма. Възможна, а не изключена, е връзката между установимия чрез документа и относимия юридически факт. Изложени са и надлежни твърдения, че писменото доказателство е „ново“, а представянето му надхвърля грижата за добро водене на приключилия процес. Обжалваното определение, с което предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане подадената молба, подлежи на отмяна, доколкото са налице и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 409/ 27.11.2017 г. по гр. д. № 4640/ 2017 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение.
ВРЪЩА делото на предходния състав на ВКС за насрочване на открито съдебно заседание по молбата на И. И. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 74/ 18.04.2016 г. по гр. д. № 24/ 2016 г. на Апелативен съд – П. при основанието от чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.