О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 651/24.09.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1290 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 75/ 12.11.2018 г. по гр.д. № 299/ 2018 г. в частта, с която Бургаски апелативен съд, изменяйки решение № 277/ 12.07.2018 г. по гр.д. № 402/ 2018 г. на Бургаски окръжен съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е осъдил държавата, представлявана от Прокуратурата на Република България, да заплати на Г. Г. Я. сумата 2 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпления по чл. 159г, пр. 1, вр. чл. 159, ал. , вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК и чл. 159г, пр. 1, , вр. чл. 159в, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК, заедно със законната лихва от 15.03.2018 г., а искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 170 000 лв.
Решението в частта, с която искът е отхвърлен, се обжалва от Г. Г. Я. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси: 1. Има ли основание за обжалване на първоинстанционното решение в частта относно паричната претенция по ЗОДОВ? 2. Какъв е размерът на сумата за обезщетение по ЗОДОВ? 3. Има ли основание за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ, когато е прекратено ДП № 140/ 2015 г. на ОДМВР – Бургас (ДП № 1 1325/ 2015 г. на РП – Бургас)? 4. Какъв е размерът на репарацията пред вид наличния казус? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване и обуславящи решението, а се позовава на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, цитирайки конкретни решения на ВКС по чл. 290 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на чл. 52 ЗЗД. Претендира разноски.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно, по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Подадена е от легитимирана страна. Касатор е ищецът, а искът е отхвърлен до пълния размер. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значание. Съображенията са следните:
Първият въпрос е по правото на обжалване на първоинстанционното решение. След постановеното по делото въззивно решение, което е по съществото на предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, то е предметът на касационната жалба. Повдигнатите въпроси следва да се отнасят до въззивното решение, а не до първоинстанционното, за да са обективно годни да осъществят изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Останалите повдигнати от касатора въпроси са пряко във фактите по конкретното дело и относно крайния изход на спора. Материалноправният или процесуалноправният въпрос следва да е от значение за конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но ако касаторът го свежда до конкретен факт по делото или към крайния изход на правния спор, такъв въпрос е негоден да осъществи изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се приеме, че чрез подобен въпрос касаторът възпроизвежда оплакванията си в касационната жалба. Основанията за допускане до касационно обжалване обаче са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение (чл. 281, т. 3 ГПК). Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва, след допускането му до касационно обжалване и при разглеждането на касационната жалба (чл. 290, ал. 1 ГПК). Тази проверка не би могла да се извърши в закритото заседание в отсъствието на страните и в етапа по постановяване на определението по чл. 288 ГПК. Този етап се свежда единствено до селектирането на касационната жалба. Така и т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС. Изложеното изключва общото основание за допускане на касационния контрол и по въпроси № № 2 – 4, повдигнати от касатора.
При този изход на делото и по аргумент от обратното на чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора остават разноските, които е сторил пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 75/ 12.11.2018 г. по гр.д. № 299/ 2018 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.