1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
София, 31.07. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 955 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 37741 от 21.12.2018 г. от Е. В. Л. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Л. Л. АК-П., против въззивно решение № 1418 от 20.11.2018 г., постановено по в.гр.д. № 2032/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, ВГО, 9 с-в, с което като е потвърдено решение № 2912/20.07.2018 г. на Пловдивския районен съд, 3 гр. с-в, по гр.д. № 17719/2017 г., е отхвърлен предявеният от Е. Д. Ж. от [населено място], починала в хода на процеса и заменена от универсалния си правоприемник Е. В. Л. от [населено място], против Р. Г. Г. и В. Щ. Г., и двамата от [населено място], иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 97, том V, рег. № 3592, дело № 972/1999 г., с който Е. Д. Ж. е прехвърлила на ответниците застроен недвижим имот, а именно: 8/45 идеални части от поземлен имот с идентификатор №56784.518.814, находящ се в [населено място], [улица], с площ от 207 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер от предходен план: 1079, квартал: 15, парцел: IV-1079, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: № 56784.518.811, № 56784.518.812, № 56784.518.1788, № 56784.518.1789, №56784.518.1403, № 56784.518.820, ведно с построените в имота сграда с идентификатор № 56784.518.814.2, с площ от 37 кв.м. и сграда с идентификатор № 56784.518.814.4, с площ от 10 кв.м., срещу задължението да гледат и издържат прехвърлителката до края на живота й, като последната си е запазила пожизнено правото на ползване върху имота. Изложени са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, съдът се е произнесъл по правни въпроси, от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изведените правни въпроси са – какъв е обемът и характерът на задължението на приобретателя по алеаторен договор, по който е уговорена цялостна издръжка и гледане на прехвърлителя до края на живота му, респ. изисква ли се непрекъснато, а не периодично изпълнение и могат ли отделни действия, извършвани два пъти в месеца, да се приемат като пълно и точно изпълнение на задължението за гледане и издръжка; при неоказано от кредитора съдействие и отказ за получаване на дължимата по договора престация, отпада ли задължението на приобретателя да я дава, или в този случай той е длъжен да я трансформира в паричен еквивалент; следва ли при преценката по чл. 87, ал. 4 ЗЗД, че неизпълнението е пренебрежимо малко с оглед интереса на кредитора по договор за издръжка и гледане, да се има предвид само продължителността на неизпълнението и следва ли да се вземат и други фактори като възраст, здравословно състояние, икономически условия и др. при преценката по чл. 87, ал. 4 ЗЗД, както и значителен период от време ли е период от повече от 5 месеца, през които не са полагани грижи за кредитора, с оглед интереса на кретитора и при преценката по чл. 87, ал. 4 ЗЗД. В подкрепа на твърденията си касаторката се позовава и представя съдебна практика, с твърдението, че приетото във въззивното решение й противоречи – решение № 178 от 20.06.2012 г. по гр.д. № 1542/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 363 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 756/2009 г., ІІІ г.о., решение № 165 от 01.03.2010 г. на ВКС по гр.д. № 71/2009 г., ІІІ г.о., решение № 70 от 05.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 612/2010 г., ІІІ г.о., решение № 169 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1210/2012 г., ІІІ г.о., решение № 174 от 02.07.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7500/2013 г., ІІІ г.о., решение № 284 от 01.10.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1892/2014 г., ІV г.о., решение № 327 от 25.02.2015 г. на ВКС по гр.д. № 1204/2014 г., ІV г.о. и решение № 239 от 03.07.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1019/2014 г., ІV г.о, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Ответниците по касационната жалба Р. Г. Г. и В. Щ. Г., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. К. от АК-П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорват касационната жалба като неоснователна и изразяват становище за липсата на заявеното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените правни въпроси.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявения иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че по алеаторните договори за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане кредиторът еднократно и в пълен обем изпълнява своето задължение да престира – прехвърля собствеността върху имота, а длъжникът е длъжен пожизнено – до смъртта на прехвърлителя, да полага необходимите грижи и издръжка за него ежедневно, в пълен обем към кредитора и това негово задължение е неделимо. В конкретния случай, от данните по делото/писмени и гласни/, съдът е приел, че процесният алеаторен договор между страните е сключен през 1999г., около 18 години преди предявяване на исковата молба от прехвърлителката за развалянето му поради неизпълнение, е изпълняван от длъжниците като обемът и характерът на грижите и издръжката, престирани от тях спрямо прехвърлителката са отговаряли на нейните конкретни нужди като кредитор по сделката. Приел е също така, че между страните не се спори, че отношенията им се влошили едва в последните месеци преди смъртта на първоначалната ищца, който период съвпада с този, през който настоящата наследница на прехвърлителката – нейна внучка и универсален правоприемник Е. Л., започнала да осъществява грижи спрямо първоначалната ищца, поради което за период от около шест месеца тя отказвала контакт с приобретателите. При така безспорно установеното обстоятелство за настъпилата влошеност в отношенията между страните, малко преди завеждане на делото от прехвърлителката, за ответниците възникнал правният интерес да искат трансформиране на задълженията по алеаторния договор в паричната им равностойност, производството по което е било прекратено впоследствие, поради настъпилата смърт на прехвърлителката през м.март 2018г., но независимо от това в хода на процеса приобретателите са извършили парични преводи по нейна сметка. Съдът е приел, че доколкото в процесния договор не се съдържат конкретни параметри на поетите задължения за издръжка и гледане от страна на приобретателите спрямо прехвърлителката, то обемът и характерът на грижите и издръжката са отговаряли на конкретните нужди на прехвърлителката като кредитор по сделката. Във въззивното решение съдът е дал отговор на въпроса, какъв следва да бъде дължимия обем от грижи, които приобретателите на недвижим имот, получен срещу задължение за гледане и издръжка, следва да престират. Отговорът е съобразен с особеностите на конкретния случай – възрастта на прехвърлителката, здравословното й състояние, възможността да се справя сама и желанието да води собствен начин на живот, нейните жизнени и битови нужди, обстоятелството, че приживе прехвърлителката не е имала оплаквания, че предоставените грижи и издръжка от ответниците са били недостатъчни с оглед нейното състояние и възможности, което се установява, както от свидетелските показания, кредитирани от съда, така и от представените по делото нотариално удостоверени волеизявления на прехвърлителката относно изпълнението на задълженията на ответниците по сключения алеаторен договор. В съдържанието на дължимата от приобретателите на имота престация, съдът е съобразил и нравствено – етичното изражение на задължението за полагане грижи в натура, което не се свежда само до задоволяване на материални потребности и дейности от битово естество – осигуряването на нормален бит и домакинство, грижи за здравословното състояние и личната хигиена на прехвърлителката, но включва и потребността от внимание, уважение, загриженост и добро отношение, каквито прехвърлителката е получавала. Съдът е приел, че установеното неизпълнение след м. октомври 2017 г. до началото на 2018 г. е пренебрежимо малко с оглед целия период на действие на договора и се е дължало на забава на кредитора, тъй като първоначалната ищца не е желаела нито те да я посещават в дома й, нито тя да ходи при тях, получавайки за този период грижа и издръжка от своята внучка, съобразил е предприетата от длъжниците трансформация на задължението им за издръжка в паричната му равностойност, поради което е отхвърлил предявения иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД като неоснователен.
Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставените правни въпроси. В представеното от касаторката изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не се обосновава наличието на тези предпоставки. За да е налице релевираното от касаторката основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/приложима ред. Д.В., бр.86 от 27.10.2017г./, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от материално и/или процесуално естество, от който зависи изхода на спора и който да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочените от касатора правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело, са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК и тяхното разграничение трябва да е ясно.
Във формулираните от касаторката три правни въпроса в приложеното изложение, посочени по-горе, се съдържа оченъчно становище относно законосъобразността на постановените от въззивната инстанция изводи по съществото на спора, но те не съставляват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В случая касаторката се домогва да получи различно правно разрешение относно пълното и точно изпълнение от страна на приобретателите на задълженията им по алеаторния договор спрямо първоначалната ищца като чрез акцентиране върху твърдения и доводи за допуснати процесуални нарушения при мотивиране на въззивното решение и преценката на събраните по делото доказателства, се поддържа несъгласие по отношение решаващите изводи на съда затова, че договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е изпълняван от страна на приобретателите за дълъг период от време, а установеното неизпълнение след м. октомври 2017 г. до началото на 2018 г., се явява пренебрежимо малко с оглед целия период на действие на договора и се е дължало на забава на кредитора, тъй като първоначалната ищца за този период е получавала грижи и издръжка от настоящата ищца-касатор, нейна внучка, която помощ се явява неин нравствен дълг към баба си, поради което последната не е желаела да вижда приобретателите длъжници по договора. Проверката за правилност на въззивното решение би била извършена единствено в случай, че то бъде допуснато до касационно обжалване, но предвид изложеното по-горе, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Независимо от това обаче следва да се подчертае, че по поставените правни въпроси от материално естество, приетото от въззивния съд е в съответствие с установената съдебна практика, в т.ч. и тази, посочена от касаторката. В допълнение следва да се посочи, че съгласно решение № 243 от 17.07.2015 г. по гр.д. № 6828/2014 г., на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че когато прехвърлителят, който неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, се поставя в забава. Това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД, ако кредиторът изпадне в забава, длъжникът се освобождава само занапред от последиците на своята забава, но продължава да бъде в неизпълнение. Кредиторът не изпада в забава при всяко неприемане или несъдействие, а само при неоправдано неприемане или несъдействие. Ако кредиторът правомерно отказва приемане или съдействие, той не изпада в забава. За да бъде изправен, длъжникът трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други; и полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора (според нуждата и възможностите му да се справят сам). Кредиторът не е длъжен да приема частично изпълнение (нерегулярно и в непълен размер издръжка и грижи). Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата – в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка. Задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в забава, то се погасява поради невъзможност за която длъжникът не отговаря, т.е. ако кредиторът „неоправдано“ (по своя вина) не приема изпълнение или не оказва необходимото съдействие. В конкретния случай именно в съответствие с тази установена съдебна практика въззивният съд е приел, че в конкретния случай процесния алеаторен договор е изпълняван от приобретателите на имота като обемът и характерът на грижите и издръжката, престирани от тях спрямо прехвърлителката са отговаряли на нейните конкретните нужди като кредитор по сделката, а установеното неизпълнение след м. октомври 2017 г. до началото на 2018 г., се явява пренебрежимо малко с оглед целия период на действие на договора/18 години/ и се е дължало на забава на кредитора, тъй като първоначалната ищца не е желаела нито те да я посещават в дома й, нито тя да ходи при тях, поради което те са трансформирали задължението си за издръжка по алеаторния договор в паричната му равностойност и са превеждали конкретни суми на прехвърлителката до нейната смърт. Правилността на изводите, че договорът е бил изпълняван пълно, точно по вид, обем и размер, съобразно уговорената престация, се проверява в производството пред касационната инстанция, ако решението бъде допуснато до касационно обжалване по поставените правни въпроси, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение приема, че поставените въпроси от материално естество, са решени от въззивния съд в съответствие с представената съдебна практика и закона, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1418 от 20.11.2018 г., постановено по в.гр.д. № 2032/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, ВГО, 9 с-в, по касационна жалба вх. № 37741 от 21.12.2018 г. от Е. В. Л. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: