О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
С., 05.07. 2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 174/2018 год.
Производството е по чл.288, вр. с чл. 280 ГПК, в ред. след изм. с ДВ, бр. 86/2017г.
С въззивно решение № 2406 от 21.11.2017 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 2705/2016 г. е ОТМЕНЕНО решение № 3058 от 15.04.2016 г. по гр. д. № 7552/2015 г. на Софийски градски съд, в частта с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е осъдена Прокуратурата на Република България да плати на В. А. К. сумата от 10 000 лв., представляваща разликата между дължимите 60 000 лв. и присъдените 70 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.11.2014 г. и сумата от 157 лв. разноски за първата инстанция, представляващи разликата между присъдените 1057 лв. и дължимите 900 лв., вместо което предявеният иск е отхвърлен за разликата над 60 000 лв. до уважения размер от 70 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.11.2014 г. до окончателното й изплащане и за сумата от 157 лв. – разноски за първата инстанция; първоинстанционното решение е ПОТВЪРДЕНО в частта, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да плати на В. А. К. сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от воденото срещу нея наказателно производство по н.о.х.д.№ 24018/2011г. по описа на СРС, 12 състав, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 20.11.2014 г. до окончателното изплащане и за сумата от 900 лв. – разноски пред първата инстанция. С въззивното решение Прокуратурата на Република България е осъдена на основание чл. 78, ал.1 ГПК да плати на В. А. К. сумата от 1928, 57 лв. – разноски пред въззивната инстанция. В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 70 000 лв. до предявения размер от 100 000 лв. първоинстанционното решение не е било предмет на въззивна проверка.
Срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 3058 от 15.04.2016 г. по гр. д. № 7552/2015 г. на Софийски градски съд, в частта с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е осъдена Прокуратурата на Република България да плати на В. А. К. сумата от 60 000 лв., ведно със законната лихва от 20.11.2014 г. и сторените разноски е подадена касационна жалба с вх. № 20379/01.12.17 г. от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Т. Поповска от Апелативна прокуратура – С.. В останалата отхвърлителна част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което размерът на присъденото възнаграждение да бъде намален, съобразно доказаните от ищеца вреди и правилата на чл. 52 ЗЗД.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържа основанието за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се формулират следните правни въпроси: 1./ „Относно задължението на съда при определяне на неимуществените вреди да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта“ и 2./ „Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди?“. Допускането на касационно обжалване по първия въпрос се обосновава с противоречието на въззивното решение с т. II от ПП на ВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 3/2004г., т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, а по втория с решение № 200/16.06.2016 г. по гр. д. № 1019/2016 г. на ВКС, IV, г. о., решение № 106/20.04.2016 г. по гр. д. № 4898/2015 г. на ВКС, IV, г. о. и решение № 16/17.05.2017 г. по гр. д. № 2686/2016 г. на ВКС, III г. о.
Ответната страна В. А. К. не взема становище по касационната жалба.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
За да определи размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди на сумата 60 000 лв., въззивният съд е отчел следните обстоятелства: Взел е предвид причинените на ищцата емоционални вреди от воденето на наказателно производство, приключило с оправдателна присъда; естеството на повдигнатото обвинение – по чл. 311, ал.1,т. 1 НК – за това, че на 30.04.2002г. в нотариалната си кантора, в качеството си на длъжностно лице, в кръга на службата си, ищцата е съставила официален документ, в който удостоверила неверни обстоятелства; характера на обвинението – за престъпление, което не е тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 3 НК, но евентуалното осъждане би представлявало основание за изгубване на правоспособност като нотариус; продължителността от почти 7 години на наказателното производство, което надвиша разумния срок по чл. 6 от ЕКЗПЧОС, съобразно практиката на ЕСПЧ; взетата мярка за неотклонение „подписка“, която макар и най-леката предвидена в закона не изключва факта, че ищцата е била подложена на интензивно засягане на личната сфера по време на наказателния процес, през който са протекли нейната бременност, раждане и отглеждане на малко дете; установените сериозни последици в психологичен план и разстройването на здравето й – развито автоимунно заболяване, за което се счита, че в голяма степен е отключено от воденото наказателно производство; обстоятелството, че ишцата е била кредитополучател по договор за ипотечен кредит и заплахата, че не може да погасява вноските си по него, в случай че бъде лишена от упражняване на дейността си като нотариус засилвала чувството за несигурност и претърпените неимуществени вреди. Счел е, че с оглед изложеното сумата от 60 000 лв. е справедливото обезщетение за доказаните неимуществени вреди. Посочил е, че определеното съвкупно обезщетение съответства на обичайно възприетите от практиката на ВКС размери за сходни случаи към процесния период и на обществено-икономическите условия на живот в страната ни. За да намали определеното от състава на СГС обезщетение от 70000 лв. на 60000 лв. съставът на въззивния съд е посочил, че не подценява изживените от ищцата неудобства, стрес и несигурност по повод повдигнатото срещу нея обвинение и продължилия наказателен процес, но счита, че обезщетение в размер над 60 000 лв. би било прекомерно съобразно критерия за справедливост.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Изведените правни въпроси, обобщени и уточнени съгласно т. 1, изреч. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат по съдържание до един, по-общо формулиран правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.
В задължителната практика на ВС и ВКС, на която се позовава касаторът – т. 11 и раздел II от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и в приложените към изложенията решения на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК, изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално – за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценката относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението.
При изложените от него мотиви, въззивният съд е обсъдил в мотивите си приетите за установени от него обстоятелства по делото, които са релевантни за определяне размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, но не е посочил какво е значението на тези обстоятелства при определянето на същия – как всяко от тях се отразява върху него – в насока за увеличаването или за намаляването му, при преценката им като критерии за справедливото му определяне.
Предвид изложеното, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 4 и чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.
Прокуратурата на Република Б. не дължи заплащане на държавни такси по делото, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 3 от ГПК (в този смисъл е и ТР № 7/2014 от 16.11.2015 г. на ОСГК на ВКС).
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2406 от 21.11.2017 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 2705/2016г. в обжалваната част.
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: