4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
София, 23.07.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 983/2019 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. К. Н., подадена чрез адв. Сн. Т. от АК – [населено място], срещу въззивно решение № 238 от 20.11.2018г. на Шуменски окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 317/2018г. С това решение след частична отмяна на решение № 648/ 02.07.2018г. по гр. д. № 706/2018г. на Шуменски районен съд, е признато за установено в отношенията между страните, че Н. К. Н. дължи на Л. Г. К. сумата 13700лв. – предоставени в заем парични средства и разноски за изплащане на задължения на Л. К. по договор за банков кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -18.11.2017г., до окончателното изплащане, за която сума е била издадена заповед за изпълнение №2016 от 17.11.2017г. по ч.гр.д.№3471/2017г. на Ш.. Със същото решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена като неоснователна претенцията на К. за признаване за установено, че Н. й дължи и разноските, направени в заповедното производство в размер 1774лв. и е осъдил Н. да заплати на К. разноските, направени в заповедното производство и пред двете съдебни инстанции в общ размер 3872лв.
В касационната жалба срещу решението в частта, с която искът като краен резултат е уважен и в частта на разноските, се релевират доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа, че по въпросите, уточнени от съда: „Кои са необходимите предпоставки, за да се приеме, че е сключен договор за заем по чл. 240 ЗЗД?; При какви обстоятелства изявлението на страната, приложено като доказателство по делото и обективиращо признание на неизгоден за нея факт, следва да бъде счетено като извънсъдебно признание за задължение ? и Каква е процесуалната сила и доказателствената стойност на направеното извънсъдебно признание от ответника по делото и може ли съдът да основе решението си само въз основа на извънсъдебно признание или следва да прецени същото с оглед всички обстоятелства по делото?” са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 т.1 ГПК. Счита, че като е ценил приобщеното като доказателство сведение, изготвено от ответника по иска и адресирано до органите на полицията, като извънсъдебно признание и единствено въз основа на него, без да обсъди останалите доказателства и да прецени елементите от фактическия състав на договора за заем, е формирал извод за установеност на заемно правоотношение, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се във връзка с въпросите на решенията на ВКС, постановени по гр.д.№5917/2014г.-ІVГО, гр.д.№5002/2008г. – ІV ГО, 579/2012г. ІІ ГО, гр.д.№2526/2015г. ІІІ ГО, гр.д.№ 3244/16г. – ІV ГО , гр.д.№1609/2014г. – ІV ГО, и гр.д.№1100/2012г. – ІV ГО. Поддържа бланкетно наличие и на основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението.
Ответната страна Л. Г. К. , в писмен отговор, подаден чрез адв. З.. П., изразява становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
Въззивният съд е счел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 240 ал. 1 във вр. с чл. 79 от ЗЗД, предявен по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, след издадена по чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение по № 2016 от 17.11.2017 г. и възражение на длъжника по чл. 414 от ГПК.
Ищцата е поддържала в исковата си молба, че по настояване на ответника – неин син, изтеглила кредит от 13 800 евро, обезпечен с ипотека на семейното й жилище. Сумата предоставила на ответника, като уговорката между тях била той да плаща погасителните вноски по кредита. Релевирала е и твърдение, че ответникът не е погасявал кредита в продължение на повече от пет години, в резултат на което до 2017 г. тя изплатила по кредита общо 6290,32 евро, равностойни на 12 302,80 лева, както и такси и задължителни застраховки, в общ размер 1441,64 лева. Заплатените суми не й били възстановени от ответника. На основание горното и предвид възражението на ответника срещу издадената заповед за изпълнение за претендираната сума, е заявила искане до съда да признае за установено, че ответникът й дължи сумата от 13 700 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.06.2017 г. до изплащане на дължимото.
Ответникът е оспорил иска с твърдението, че предоставените от ищцата парични средства са му били дарени.
Районният съд е отхвърлил предявения иск . Счел е за безспорно тегленето на кредит от страна на ищцата и предоставянето на парични средства от нея на ответника чрез захранване на банкова сметка на последния и за спорно – основанието за това предоставяне. След анализ на доказателствата е обосновал извод, че отчитайки родствената връзка не може да се обоснове категоричен извод за наличие на заемно правоотношение, тъй като ищцата не е провела пълно доказване на сделка със съдържание на договор за заем.
Въззивният съд е приел, че в приложеното сведение на ответника пред орган на полицията по извършвана проверка е записано изявление на същия за предоставяни от неговите родители парични средства от кредити и уговорка той да плаща вноските по кредитите. Счел е , че това сведение има характер на извънсъдебно признание. Неговата преценка, в съвкупност с цитираните банкови документи за превод на парични суми от ищцата на ответника, установяват безспорно, че ищцата е предоставила на ответника парична сума с общ размер 17 394 лева в заем, а ответникът се задължил да изплати предоставената в заем парична сума в полза на посочено от ищцата трето лице – „Банка Д.” ЕАД, от която ищцата е получила банков кредит, чрез изплащане на дължимите от ищцата кредитни вноски. Приел е, че твърдението на ответника, че паричните суми са му били дарени, не се подкрепя от доказателства по делото. Като е съобразил доказателствата за извършените от ищцата плащания по обслужване на кредита с общ размер в левова равностойност 13 741,47 лева, от които 6290,32 евро, равностойни на 12 302,80 лева и включващи лихва, главница и дължими такси, плащания във връзка със застраховката на ипотекирания имот с общ размер 524,92 лева, нотариални такси, такси за вписване и такси за обслужване на кредита с общ размер 913,75лв., е обосновал извод, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за заем и искът следва да бъде уважен.
При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по уточнените, при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, въпроси :„Кои са необходимите предпоставки, за да се приеме, че е сключен договор за заем по чл. 240 ЗЗД?; При какви обстоятелства изявлението на страната, приложено като доказателство по делото и обективиращо признание на неизгоден за нея факт, следва да бъде счетено като извънсъдебно признание за задължение? и Каква е процесуалната сила и доказателствената стойност на направеното извънсъдебно признание от ответника по делото и може ли съдът да основе решението си само въз основа на извънсъдебно признание или следва да прецени същото с оглед всички обстоятелства по делото?”. Поставените въпроси обуславят изхода на делото и крайните изводи на въззивния съд и са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС, формирана с приложените от касатора решения.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 238 от 20.11.2018г. на Шуменски окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 317/2018г. в обжалваната му част.
УКАЗВА на касатора Н. К. Н. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 274лв., както и, че при неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, а производството – прекратено.
След изтичане срока за изпълнение на указанието, при представен вносен документ, делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставяне на такъв – да се докладва на съдията докладчик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: