О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
С., 23.07. 2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1111/2019год.
Производството е по чл.288 ГПК.
С въззивно решение № 2512 от 30.10.2018 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№3048/2018г. е отменено решение от 21.03.2018 г., по гр.д. № 1824/16 г., СГС, І-11 с-в, в частта, в която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, предявен от Р. Н. Д. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление е отхвърлен за сумата над 3500 лв. до сумата от 5000 лв. и в частта, в която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, предявен от Р. Н. Д. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение на имуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление е отхвърлен изцяло за сумата от 8519, 24 лв., като вместо това на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на ищеца сумата от още 1500 лв., като обезщетение на неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.11.2014г. до окончателното изплащане, и сумата от 8519, 24 лв. като обезщетение на имуществени вреди; потвърдено е решението в останалата обжалвана част; осъдена е прокуратурата на РБ да заплати на Р. Н. Д. разноски за въззивното производство в размер на 5лв. и за първоинстанционното допълнително сумата от 374,10 лв. за адвокатски хонорар.
Срещу въззивното решение в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. Н. Д. сумата от 5 000 лв. обезщетение на неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.11.2014г. до окончателното изплащане, и сумата от 8519, 24 лв. като обезщетение на имуществени вреди, е подадена касационна жалба с вх. № 19631/09.11.18г. от Прокуратурата на Република България чрез прокурор С. от Апелативна прокуратура – [населено място].
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намален, съобразно доказаните от ищеца вреди и правилата на чл. 52 ЗЗД, а претенцията за обезщетяване на имуществени вреди да бъде отхвърлена като неоснователна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържат основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 2 ГПК, като се формулират следните правни въпроси: 1./ „Относно задължението на съда при определяне на неимуществените вреди да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта“ и 2./ „Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди?“. Допускането на касационно обжалване по първия въпрос се обосновава с противоречието на въззивното решение с т.II от ПП на ВС № 4/1968г., т.3 и т.11 от ТР № 3/05 г. на ОСГК на ВКС, т.19 от ТР № 1/01г. на ОСГК на ВКС, а по втория с решение № 202/20.06.2016г. по гр. д. № 403/2016г. на ВКС, IV, г.о., решение № 184/05.10.2016г. по гр. д. № 1168/2016г. на ВКС, IІІ, г.о. и решение № 150/21.06.2016г. по гр.д. № 1177/2016г. на ВКС, ІІІ г.о. Поддържа наличието на основание по чл.280 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и в частта на произнасянето по иска за имуществени вреди във връзка с въпроса 3/” следва ли да е налице пряка причинно-следствена връзка между наказателното производство и имуществените вреди”. Твърди наличие на противоречие на въззивното решение в тази част с т.11 от ТР № 3/05 г. на ОСГК на ВКС и с решение №342 от 27.12.2011г. по гр.д.№1380/2011г. на ВКС.
Ответната страна Р. Н. Д. не взема становище по касационната жалба.
Срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. Н. Д. срещу Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5 000 лв. до 45 000 лв. със законната лихва върху обезщетението, е подадена касационна жалба с вх. № 21154/28.11.2018г. от Р. Н. Д., приподписана от адв. Ст. Ч. от САК.
В касационната жалба се релевират доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и за необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 , т.1, т.2 и т.3 ГПК. Оплакването за нищожност и недопустимост на решението е изложено бланкетно, като са развити единствено доводи за неправилност и необоснованост на решението поради нарушение принципа на чл.52 ЗЗД при определяне на справедлив размер на дължимото обезщетение. Искането е за отмяна на въззивното решение, в обжалваната му част, и уважаване на иска до пълния предявен размер със законните последици.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, се извежда въпроса по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 4 и чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, уточнен от съда (съгласно т. 1, изреч. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС): „Следва ли определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се извърши от съда след преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и след оценка на тяхното значение като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда или наказателното производство е прекратено?“. Поддържа се основанието по чл. 280, ал.1,т. 1 ГПК, като касаторът се позовава на задължителната за съдилищата съдебна практика, обективирана в ПП на ВС № 4/1968г., решение №136 от 01.03.2012г. по гр.д.№414/2010г. на ВКС, ІІІ ГО, решение №532 от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г. на ВКС, ІІІ ГО, решение №187 от 03.12.2015г. по гр.д.№829/2015г. на ВКС, ІІІ ГО.
Ответната страна Прокуратурата на Република България не взема становище по касационната жалба.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
За да уважи двата иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени- частично, и имуществени вреди – изцяло, въззивният съд е приел за безспорно установени следните факти: че ищецът бил арестуван с показна акция на маскирани и въоръжени служители на ГДБОП и ДАНС на 27.08.2010 г. около 06.00 ч. часа сутринта, като действията са извършени в дома на лицето, където са се намирали малолетната му дъщеря и майката на съпругата на ищеца; че страните не спорят, че акцията е била отразена в репортаж на новини на Б. с продължителност от 2,45 минути, съобщена от преслужбата на МВР, отразена в електронните сайтове на Б., „Труд“, „24 часа“, „Дневник“, „Днес“, „Правен свят“; че на същата дата срещу ищеца е било повдигнато обвинение за организиране на престъпна група, като наказателното производство е било прекратено на 11.11.2014 г. от съда поради недоказаност на обвинението; че ищецът е бил задържан под стража за 72 часа и че от банкова касетка, наета от него, са били иззети 9900 евро, които са били върнати на лицето на 10.12.2014г. срещу разписка; че от заключението на ССЕ се установява, че за периода от 27.08.2010 г. до 10.12.2014 г. размерът на законната лихва върху сумата 9900евро е 4646,56евро или 9087,88 лева. Приел е също, че от заключението на съдебно -психиатричната експертиза е установено, че арестът е довел до остра стресова реакция, която е преходно разстройство със значителна тежест, развиващо се в отговор на силен соматичен или психичен стрес; че е констатирано при ищеца разстройство в адаптацията, смесено-тревожно-депресивна реакция, като при тези симптоми е посочено, че е уместно медикаментозно лечение, каквото е предприето след консултация с психиатърче че понастоящем освидетелстваният е в лек епизод на диагностицираното рецидивиращо депресивно разстройство, което се нуждае от специализирано лечение. Счел е и това, че
от представеното по делото писмо от НАП-ТД от 3.06.2016 г., се установява, че за периода 2007 – 2010г. по отношение на дружеството „Трансекспрес БГ” ООД има данни за възложени проверки и издадени ревизионни актове, като само един от ревизионните актове е за 2014г.; че от
показанията на разпитаната като свидетел съпруга на ищеца – също потърпевша от случая, се установява, че било много страшно и много тежко, тъй като, докато спокойно спели, в дома им нахлули в 6 ч. сутринта, с маски, качулки и автомати при беззащитното им дете и раковоболната й майка; че служителите с надпис Б. на униформите с щитове и оръжия им казали да лягат на земята иначе ще ги застрелят; че тя и съпругът й били изведени с белезници пред цялата кооперация, където имало и журналисти, а съседите се чудели какво става; че горе имало две бебета, които започнали да заекват и комшиите вече не искали да говорят с тях; че тази показност с телевизията, побоя върху мъжа й, стреса на детето, заплахата за убийство на кучето, с нищо не можела да се изкупи, това било срив и злепоставяне пред цялото общество и всичките им приятели, защото до този момент били с имидж на семейство, което никога не е било обвинявано за нещо и винаги били оказвали съдействие на органите; че според нея съпругът й преживял събитията много зле, все още бил на хапчета за нерви със зелени рецепти, ползвал психологическа помощ, бил видимо променен , както и, че случилото се отразило на лечението на майка й и тя починала след една година, като твърди, че трябвало да се направи лечение в чужбина, но те нямали възможност да платят (сметките им били блокирани), както и да я придружат, поради наложени забрани да напускат България.
След анализ на показанията на разпитаната като свидетел
приятелка на съпругата на ищеца, счел за установено и това, че семейството било уплашено и стресирано от случая; че ищецът най-много се притеснявал какво ще си помисли дъщеря му, която била на 10-11 години, както и, че след това същият бил подлаган на медикаментозно лечение.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът обосновал извод, че справедливият размер обезщетение възлиза на сумата 5000лв. За да определи този размер е съобразил – тежестта на повдигнатото обвинение (с предвидено наказание лишаване от свобода до 10 години), продължителността на производството над четири години, негативния медийният отзвук от показните действия по задържането на лицето, влошеният психологически статус на същото, обусловил медикаментозно лечение, (вкл. и по настоящем), преживения стрес, засягането на личното достойнство и чест, както и липсата на взета постоянна мярка „задържане под стража“ (извън 72 часовия арест). Счел е за неоснователен доводът на Прокуратурата, че последиците от извършените действия на МВР не могат да доведат до ангажиране на отговорността й като-ответник, тъй като тя упражнява надзор върху разследващите органи и полицията, и тя е компетентният орган да повдигне и поддържа обвинение в извършването на престъпление от общ характер и има пасивна материално-правна легитимация да отговаря за търпените вреди. За неоснователен е счел и доводът на ответника, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, поради наличието на ревизионни актове за данъци по отношение на същия. В тази насока е посочил, че в хода на процеса не са събрани никакви доказателства , че редом с неимуществените вреди от незаконното обвинение той е търпял и притеснения поради разследване на извършвани от него данъчни нарушения. Приел е, че тезата на Прокуратурата, че продължителността на наказателното производство е обусловена от сложността на същото, е останала недоказана; че не се установява и наличие на такава сложност на разследваното деяние, обуславяща протичане на наказателния процес и то само в досъдебна фаза в рамките на повече от четири години, както и, че този срок надхвърля разумния срок за провеждане и приключване на едно наказателно производство, поради което това обстоятелство следва да даде отражение върху размера на обезщетението.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, позовавайки се на практика на ВКС, обективирана в решение № 281 от 04.10.2011 г. по гр. д. № 1684/2010 г., на ІІІ Г. О. , съдът е приел, че продължителното задържане на паричната сума по незаконното обвинение е лишило ищеца от гражданските плодове върху това негово имущество, изразяващи се в законната лихва; че се касае до пропусната полза, която се изразява в загуба на законната лихва върху иззетата сума, която е в причинна връзка с незаконното обвинение в извършване на престъпление; че след като производството е прекратено, задържането на сумата се явява без правно основание; че вредата, която търпи ищецът, е пропусната полза, в размер на законната лихва за времето на задържането на иззетите му лични средства, чийто размер е безспорно установен.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Изведените и от двете страни правни въпроси, свързани с претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди, обобщени и уточнени съгласно т. 1, изреч. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат по съдържание до един, по-общо формулиран правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.
В задължителната практика на ВС и ВКС , на която се позовават страните – т. 11 и раздел ІІ от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и в приложените към изложенията решения на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално – за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценката относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението.
При изложените от него мотиви, въззивният съд е обсъдил в мотивите си всички, приети за установени от него обстоятелства по делото, които са релевантни за определяне размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, но не е посочил какво е значението на тези обстоятелства при определянето на същия – как всяко от тях се отразява върху него – в насока за увеличаването или за намаляването му, при преценката им като критерии за справедливото му определяне.
Предвид изложеното, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 4 и чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.
Налице е основание за допускане на касационното обжалване на решението и в частта на произнасянето по претенцията за обезвреда на имуществени вреди. Въпросът е обуславящ решаващите изводи на съда по отношение на тази претенция, а даденото от съда по него правно разрешение е в противоречие с указаното в т. 11 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г по т. д № 3/2004 на ОСГК относно прекия характер на вредите. Според последното обезщетението за имуществени вреди се определя при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Пропуснатата полза също подлежи на обезщетяване при това условие, като приход за имуществото на пострадалия, който не се е осъществил именно заради непозволеното увреждане.
Предвид изложеното, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и по въпроса, уточнен от съда :”следва ли да е налице пряка причинно-следствена връзка между наказателното производство и имуществените вреди, представляващи пропусната полза”.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 2а, т. 1, предл. 1 от ТДТССГПК, на жалбоподателя-ищец следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата за производството по чл. 290 от ГПК, държавна такса в размер 5 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Ответната П. не дължи заплащане на държавни такси по делото, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 3 от ГПК (в този смисъл е и ТР № 7/2014 от 16.11.2015 г. на ОСГК на ВКС).
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2512 от 30.10.2018 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№3048/2018г., в обжалваните от страните части.
УКАЗВА на касатора – ищец Р. Н. Д., в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 5 лв., като и, че при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
В случай, че указанията не бъдат изпълнени в срок – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдията – докладчик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: