О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
София, 18.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 286/2019 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД, [населено място], представлявано заедно от изпълнителния директор Д. Ш. и прокуриста М. В., подадена чрез юрк. А. Ч., срещу въззивно решение № 5978 от 18.09.2018 г. на Софийския градски съд, постановено по в.гр.д.№ 14088/2017 г., с което е потвърдено решението от 31.07.2017 г. по гр. д. № 43219/ 2016 г. на Софийския районен съд, 138 – ми състав, в частта, с която са уважени предявените от Х. А. Х. срещу „Юробанк България“ АД, [населено място] искове с по чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ, като е признато за незаконно и отменено уволнението на Х. А. Х., извършено със Заповед № 2133/17.05.2016 г., издадена на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ и на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата 8515.40 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 01.06.2016 г. до 01.12.2016 г., ведно със законната лихва от 29.07.2016 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 781.98 лв.- разноски по делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на СРС сумата 390.62 лв.- разноски за държавна такса. В тежест на ответника са възложени и сторените във въззивното производство от ищеца разноски в размер на 912 лв.
В останалата част, с която искът по чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 9 880.38 лв.- като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на ответника в размер на 1 364.98 лв., представляващо изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 13.82 лв.- разноски за юрисконсултско възнаграждение, първоинстанционното решение не е било предмет на въззивна проверка.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Отправеното до съда искане е за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1.)„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор?“, 2.) „Налице ли е закриване на част от предприятието, когато работодателят не преустановява изцяло и занапред дейността, извършвана в едно относително обособено свое звено, а оптимизира дейността си чрез закриване на това относително обособено звено, защото се явява дублираща?“, 3.) „Може ли работодателят в случай на дублиране на дейности на две звена да реши при условията на свободна работодателска дискреция кое звено да закрие и кое да продължи да съществува занапред? и 4.)„Кои са юридическите факти /материалноправните предпоставки/, които пораждат основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1, т.2, пр. 1 КТ, когато работодателят е банка, а закритото звено е банков клон по смисъла на легалната дефиниция по пар.1, т. 10 от Закона за платежните услуги и платежните системи?“. Поддържаното основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се обосновава с противоречието на въззивното решение по първия въпрос с решение № 98 от 12.07.2017 г. по гр.д. № 3871/2016 г. на ВКС, III г.о., по втория въпрос с решение № 574 от 15.10.2010 г. по гр.д. № 1753/2009 г. на ВКС, III г.о. и с решение № 12 от 01.02.2011 г. по гр.д. № 590/2010 г. на ВКС, III г.о. Излагат се съображения, че с решение от 15.01.2018г. по гр.д. № 4893/2017г. на Софийския градски съд, постановено при идентична фактическа обстановка, решаващият съдебен състав е възприел тезата, че е налице дублиране между две звена на работодателя, работещи на територията на едно населено място и е в неговата работодателска дискреция да реши кое от тях да закрие. Съществуващото противоречие между това решение и обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт, според касатора обосновава допускането на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК – с оглед точното прилагане на закона във връзка с поставените втори и трети въпрос. От значение за точното прилагане на закона и развитието на правото според касатора ще бъде и произнасянето на касационната инстанция по четвъртия поставен въпрос.
Ответната страна по жалбата Х. А. Х., в писмен отговор, подаден чрез адв. Д. К. от САК, изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, съобрази следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима.
Софийският градски съд е приел за установено, че между ищеца и ответното дружество е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало през 2006 г. по силата на трудов договор от 16.06.2006 г., сключен с „Алфа Банк“ АД, уредено по правилата на чл.123, ал.1, т.4 КТ след извършеното на 29.02.2016 г. прехвърляне търговското предприятие на „Алфа Банк“ АД на „Юробанк България“ АД, по което считано от 01.03.2016 г. ищецът заел длъжността „Ръководител офис, банка“ в „Юробанк България“ АД с място на работа: „Юробанк България“ АД, „Алфа Банк – клон България“, „507- офис Л.“. Прието е, че трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работодателя – ответник със Заповед № 2133/ 17.05.2016 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ- „поради закриване на част от предприятието”, считано от 1.06.2016 г. Въззивният съд е обосновал, че за да е налице приложеното основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.2, изр.1 КТ- „закриване на част от предприятието“, следва да е налице пълно преустановяване на дейността на едно обособено звено от предприятието, с което отпада необходимостта от осъществяване на съответната дейност и това налага освобождаването от работа на работниците и служителите, заети в осъществяването на закриваната част от дейността. Прекратяването на трудовото правоотношение в тази хипотеза следва да е предшествано от решение на работодателя за закриване на съответното структурно звено, както и закриването да бъде реално, а не да е налице единствено вътрешноорганизационно преустройство, при което дейността на съответното звено, респ. офис /клон/, продължава да съществува, но се разпределя между други звена или се слива с някои съществуващи звена, т.е. дейността продължава да се осъществява, но под друга или други организационни форми. За да е налице основанието по чл.328, ал.1, т.2, изр.2 КТ, не е необходимо само частта да е относително структурно обособена, но следва и определената дейност, осъществявана от съответното обособено звено, окончателно да бъде преустановена, поради което работодателят не се нуждае повече от работната сила, която е била ангажирана за извършването й. Разяснено е, че когато на мястото на закритото звено е създадено ново, което е поело обособената дейност на закритото, когато дейността на съответното звено е запазена, но се осъществява в по – малък обем или с по – малък брой работници и служители, както и когато дейността на обособената част премине изцяло или частично в рамките на друго структурно звено или се обособи под друго наименование, но със същия предмет на дейност не е налице закриване на част от предприятието. С оглед тези съждения въззивният съд е приел, че ищецът е полагал труд в относително обособено звено- клон/офис на ответната банка в [населено място], като работодателят е реализирал правото да реши кое от двете звена /офиси/ клонове/ на банката в това населено място да закрие при реорганизацията си. Тъй като работодателят е продължил да осъществява банкова дейност чрез единия от съществуващите на територията на [населено място] офиси /клонове/ не е налице втората предпоставка за упражняване на правото по чл.328, ал.1, т.2, изр.2 КТ – осъществяването на дейността да е преустановено в съответната територия занапред. От представеното длъжностно щатно разписание на клоновата мрежа на „Юробанк България“ АД към 02.06.2016 г. се установява, че в рамките на клоновата мрежа на банката в [населено място] е останал един офис на „Юробанк България“ АД, като щатът в този офис и в действащите на територията на [населено място] и [населено място] два офиса, които според щатното разписание са включени в щатната численост на офиса в Л. с наименование „Финансов център 711- Л.“, е увеличен /от 11 на 13 щ. бр./. Въззивният съд е констатирал съобразно представеното длъжностно щатно разписание на „Юробанк България“ АД – клонова мрежа, и на клонова мрежа към структурната единица „Алфабанк – клон България“, в сила към 01.03.2016 г., към тази дата, че в [населено място] като част от структурата на ответната банка е имало два офиса: офис на „Юробанк България“ АД с наименование „Л. ФЦ 711“- с общ щат от 12 щатни бройки, и офис „Л. 2“- с 5 щатни бройки, като на 28.03.2016 г. е прието решение, без заседание на Управителния съвет, във връзка с оптимизацията на клоновата мрежа на банката, за преустановяване дейността на четиридесет и девет локации /офиса/ на банката, изброени в списък- Приложение 1. Според заключението на съдебно- счетоводна експертиза, в офис „507- офис Л.“ са работили 5 служители /вкл. ищецът/, трима от които са преназначени в офис „Л.- ФЦ 711″ на ответната банка по силата на сключени през м.04. и м.05.2016 г. допълнителни споразумения, а останалите двама, са уволнени. При тези данни въззивният съд е стигнал до решаващия си извод, че след прехвърляне предприятието на „Алфабанк България“ АД в „Юробанк България“ АД е извършено вътрешноорганизационно преустройство на банката – ответник, при което е запазена дейността на офиса на банката в населеното място, поради което е налице фиктивно, а не реално закриване на част от предприятието. Счел е, че не се установявало предметът на дейност, с оглед на който е създадена обособената част от предприятието в [населено място] и за реализирането на който са сключени трудовите договори със служителите в офисите в [населено място], вече да не съществува и последните да се явяват ненужни. От доказателствата по делото се заключвало обратното – че банковата дейност, изразяваща се във влогонабиране и кредитиране, се осъществява от съществуващия в Л. офис на банката с увеличен щат, което било индиция за извършено вътрешно-организационно преустройство на дейността на работодателя- пренасочване на дейността на закрития офис към другия действащ в [населено място] офис на банката, а не на закриване на част от предприятието. При тези мотиви съдът е приел за незаконосъобразно извършеното едностранно от работодателя прекратяване на трудовото правоотношение с ответника на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, считано от 1.06.2016 г.
За основателен е приет и предявеният иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на ищеца на обезщетение в размер на 8515.40 лв. за оставането му без работа през периода 01.06.2016 г. до 01.12.2016 г., за който е установено, че не е получавал доходи по друго трудово правоотношение или за друга работа, като са счетени за правилни изводите на първоинстанционния съд за обема на извършеното съдебно прихващане в размер на сумата от 1364, 98 лв., представляваща изплатено от работодателя обезщетение по чл. 222, ал.1 ГП К при прекратяване на трудовото правоотношение.
При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по уточнения, при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, въпрос:„Налице ли е закриване на част от предприятието, когато работодателят оптимизира дейността си чрез закриване на относително обособено звено?“. Поставеният материалноправен въпрос обуславя изхода на делото и крайните изводи на въззивния съд и е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС, формирана с цитираното решение № 12 от 01.02.2011 г. по гр.д. № 590/2010 г. на ІІІ г.о., както и с решение № 144 от 08.08.2016 г. по гр.д. № 122/2016 г. на ІV г.о. и решение № 28 от 02.04.2019 г. по гр. д. № 3055/2018 г. на ІII г. о. и решение № 228 от 02.05.2019 г. по гр. д. № 782/2018 г. на ІII г.о.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5978 от 18.09.2018г. на Софийския градски съд, постановено по в.гр.д.№ 14088/2017 г.
УКАЗВА на „Юробанк България“ АД, [населено място] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 195, 31 лева /сто деветдесет и пет лева и тридесет и една стотинки/, в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІII г. о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: