4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
С., 30.03.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 4813/2017год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Я. Ц., чрез адв. К. К., против решение № 193/18.08.2017г., постановено от Великотърновския апелативен съд по в.гр. д. № 233/2017г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 200/14.09.2017г., с което след отмяна на решение № 106 от 06.03.2017г., постановено по гр. д.№ 375/2016г. на Русенския окръжен съд е отхвърлен като неоснователен предявеният от П. Я. Ц. срещу Ж. М. К. иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е едноличен собственик на апартамент № 10-мезонет, находящ се в [населено място], [улица], вх. „Б“, ет. 4 -ти жилищен и 5-ти мансарден.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на материални и процесуални норми и необоснованост – основания по чл. 281, т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и уважаване на предявения иск.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието по чл.280 ал.1 т. 1 ГПК по следните въпроси: 1.) „Допустимо ли е в рамките на исковото производство да се обсъжда възражение за нищожност на договор, който има преюдициално значение за крайния резултат от делото, ако единият от съдоговорителите не е страна по това дело?“, 2.) „Нарушава ли съдът принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, произнасяйки се по невъведени в съдебния процес възражения?“. Приложението на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК касаторът обосновава с противоречие на въззивното решение по поставените въпроси с решение № 500/20.07.2010г. по гр.д. № 421/2009г. на ВКС, III г.о. и с решение № 48/12.07.2010г. по т.д. № 603/2009г. на ВКС, II т.о по първия въпрос и с решение № 156/10.06.2013г. по гр.д. № 1497/2013г. на ВКС, I г.о. и решение № 202/27.02.2015г. по т.д. № 4123/2013г. на ВКС, II т.о. по втория въпрос. Поддържа се, че изводът на съда за непротивопоставимост на обратното писмо от 07.04.2006г., подписано от страните по прехвърлителната сделка на неучастващата в сделката съпруга на купувача, към момента на сключването й, противоречи на приетото в решение № 763/04.02.2011г. по гр. д. № 356/2010г. на ВКС, III г.о.
Ответната страна Ж. М. К., в писмен отговор, чрез адв. Ж., изразява становище за липса на основания за допускане до разглеждане на касационната жалба, а по същество за неоснователност на същата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Същата е подадена преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните :
Предявен е иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответницата Ж. М. К., че ищецът П. Я. Ц. е едноличен собственик на описания недвижим имот – апартамент, доколкото по отношение на същия не е приложима презумцията по чл. 21 СК за съвместно придобиване по време на брака им. Въззивният съд е приел за установено, че преди сключване на брака между страните на 08.01.2006г. с нотариален акт № 105, том ІХ, рег. № 6406 от 24.12.2004г. на 304-ти нотариус от Русенския съдебен район, ищецът продал на И. Й. Т. собствения си недвижим имот – процесният апартамент, който бил придобит изцяло с негови средства с извънбрачен произход по време на брака му с М. И. Ц., видно от влязло в сила решение от 12.06.2003г. по гр.д. № 1231/2003г. на Р.; че съобразно представено обратно писмо от 14.12.2004г., подписано от страните по сделката, същата била абсолютно симулативна и действителната им воля не била да прехвърлят имота, като продажната цена не е заплащана; че след сключване на брака с ответницата на 07.04.2006г. е сключен договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт № 46, т.ІІІ, рег. № 2040/2006г. на 304-ти нотариус от Русенски съдебен район, между И. Й. Т. като продавач и ищеца като купувач за същия имот, за който договор също е съставено обратно писмо от датата на сключване на сделката – 07.04.2006г., обективиращо изявления на страните, че не е заплащана продажна цена и предвид симулативността на предходната сделка от 04.12.2004г., то и последващата такава не поражда вещно-прехвърлително действие, доколкото продавачът И. Й. Т. не притежавал правото на собственост върху недвижимия имот. Основният поддържан от ищеца довод е, че след като първата сделка от 14.12.2004г. била симулативна, то втората сделка от 07.04.2006г. не била породила действие и ищецът не се е разпоредил валидно с имота, който впоследствие по време на брака с ответницата да е придобил. С оглед на изложеното въззивният съд е обосновал, че в случаите на възмездно придобиване на имущество по време на брака, каквато е сделката от 07.04.2006г. от единия съпруг, другият съпруг придобива право на собственост на основание на установения в чл.21 ал.1 от СК режим на съпружеска имуществена общност върху вещи и права върху вещи, като приносът му се предполага до доказване на противното, от което не следва, че по силата на закона този съпруг става и страна по договора. Предвид това подписаният от единия съпруг обратен документ по втората сделка има значение на начало на писмено доказателство за разкриване на симулацията по отношение на неучастващия съпруг, но този документ няма обвързваща сила по отношение на него. Прието е, че по делото не са събрани доказателства, които да установят разкриване на симулацията и по отношение на ответницата – неучастваща в сделката съпруга на купувача към момента на придобиването на имота. Отчетено е, че ищецът не твърди симулация на сделката от 2006г. Искането му е за прогласяване нищожност на договора от 14.12.2004г., по който ответницата не е страна и по отношение на който не е трето лице, а другата страна по този договор – И. Т. , не е страна по делото. Съобразено е, че обратното писмо от 07.04.2006г. е представено за да установи, че ищецът е бил собственик на имота от преди сключването на сделката по време на брака с ответницата от 07.04.2006г., тъй като той притежавал правото на собственост и договора за покупко-продажба от тази дата не бил породил правни последици по отношение на него. Предвид това, съдът е обосновал, че без да е проведен иск и да е установена с влязло в сила решение симулативността на сделката по покупко-продажбата от 14.12.2004г. няма основание да се приеме, че ищецът е бил собственик на целия процесен имот преди сключване на сделката от 07.04.2006г. и последната сделка не била породила правни последици.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Същевременно касаторът следва да обоснове и наличието на поддържаната специфична предпоставка и ако твърди, че правният въпрос е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика – чл.280 ал.1 т.1 ГПК следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата на тази практика /Постановления на Пленума или Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл.290 ГПК, определения по чл.274 ал.3 ГПК/ и обоснове в какво се състои твърдяното противоречие.
С формулираните от касатора въпроси се обосновава приложението на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросите са обуславящи решаващите изводи на съда за отхвърляне на претенцията и са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, част от която е обективирана в представените с изложението актове на ВКС.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 193/18.08.2017г., постановено от Великотърновския апелативен съд по в.гр. д. № 233/2017г.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи вносен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 494,27лв., в противен случай производството ще бъде прекратено.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: