О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
С., 20.06. 2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 87/2018 год.
Производството е по чл.288 ГПК, вр. с чл. 280 ГПК, в ред. до изм. с ДВ бр. 86/2017г..
Образувано е по касационна жалба на ОУ „Св. Св. К. и М.“ – [населено място], чрез адв. Б. Б., срещу въззивно решение № 1064 от 18.08.2017г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 1578/2017г., с което е потвърдено решение № 865/20.03.2017г. по гр. д. № 15881/2016г. на Пловдивския районен съд, с което са уважени предявените от Н. И. П. срещу на ОУ „Св. Св. К. и М.“ – [населено място], искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал.1 и ал. 2 КТ за признаване за незаконно уволнението й, извършено със Заповед № РД-04-14/26.09.2016г. на началника на Регионалното управление на образованието – П. и неговата отмяна, за възстановяването й на предишната заемана длъжност „директор“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 5153,82 лв. за периода от 26.09.2016г. до 07.11.2016г. и от 28.11.2016г. до 06.03.2017г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане, като в тежест на ответника са възложени сторените в производството разноски.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 от ГПК по въпроса „спира ли се броенето на срока по чл. 194, ал.1 КТ по време на почивните и празнични дни, обхванати от времето, през което работникът или служителят ползва платен годишен отпуск“. За да обоснове сочените основания за допускане на касационно обжалване касаторът представя решение от 06.06.2012г. по гр. д. № 7526/2012г. на СРС, 119 състав, решение от 20.06.2011г. по гр. д. № 62611/2010г. на СРС, 72 състав, решение № 492 от 21.01.2013г. по гр. д. № 1696/2011г. на ВКС, IV г.о., решение № 468 от 10.01.2013г. по гр. д. № 1621/2011г. на ВКС, IV г.о., решение № 437 от 20.01.2012г. по гр. д. № 1594/2010г. на ВКС, IV г.о., решение № 197 от 09.06.2011г. по гр. д. № 661/2010г. на ВКС, IV г.о., решение № 63 от 31.03.2011г. по гр. д. № 1728/2009г. на ВКС, IV г.о., решение № 283 от 08.07.2011г. по гр. д. № 233/2009г. на ВКС, IV г.о., решение № 155 от 20.04.2015г. по гр. д. № 6897/2014г. на ВКС, IV г.о., решение № 567 от 13.10.2010г. по гр. д. № 1130/2009г. на ВКС, III г.о.
Ответната страна Н. И. П. в писмен отговор заявява, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Настоящият състав на ВКС съобрази следното:
Производството е образувано по предявени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ. За да постанови този резултат въззивният съд е счел за безспорно между страните, че ищцата е работила при ответника по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „директор”, което било прекратено със Заповед № РД-04-14/ 26.09.2016 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. с чл. 188, т. 3 вр. чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, връчена на ищцата на 29.09.2016 г. Констатирал е, че дисциплинарното наказание било наложено на ищцата за системно нарушаване на трудовата дисциплина, извършено през периода 01.01.2015 – 20.04.2016 г., което е станало известно на субекта на дисциплинарната власт при запознаване със съдържанието на предварителен одитен доклад вх. № РД-16-3-140/21.06.2016 г. и окончателен одитен доклад вх. № 92-00-31/22.06.2016 г. В тази връзка посочил, че под „откриването на нарушението“ следва да се разбира момента, в който на органа на дисциплинарна власт са станали известни съществените признаци на нарушението, който в случая е моментът на входиране на предварителния доклад в Р. П. – 21.06.2016 г. Приел е, че обжалваната уволнителна заповед е издадена в нарушение на нормата на чл. 194, ал. 1 КТ, според която дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му, тъй като нарушенията са узнати от работодателя на 21.06.2016г., а наказанието е наложено с връчване на заповедта на 29.09.2016г. Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд, че след прекратяване на основанието за спиране протичането на срока за налагане на дисциплинарно наказание следва да се прибавят само дните, в които работникът е бил в законоустановен отпуск, без да се включват и почивните и празнични дни, изтекли по време на спирането. Посочил е, че срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ се брои в месеци и в случая изтича на 21.08.2016 г., тъй като съгласно чл. 194, ал. 3 от КТ срокът по ал. 1 не тече за времето, през което работникът е в законоустановен отпуск. Обосновал е, че разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от КТ отчита само „законоустановения“ отпуск – само в работни дни, поради което само тяхната бройка ще следва да се прибави след като работникът се върне от отпуска си и само в техните рамки ще може да се наложи дисциплинарно наказание. Недопустимо било чл. 194, ал. 3 от КТ да се тълкува разширително или корективно и да се достига до включването и на други дни извън установените в закона. Предвид това е приел, че след като двумесечният преклузивен срок е започнал да тече на 21.06.2016г. и е изтекъл на 21.08.2016г., то от 22.08 следва да се прибавят и 32 дни законоустановен отпуск и по този начин крайната дата за налагане на дисциплинарно наказание се явява 22.09.2016г., а заповедта е връчена на 29.09.2016г., т.е. след 2-месечния срок, поради което потестативното право да се прекрати трудовото правоотношение на това основание е погасено. Въззивният съд е приел за основателни и обусловените искове по чл. 344, ал.1, т. 2 и т. 3 КТ до уважения от първоинстанционния съд размер на обезщетението.
Предвид съобразяване на мотивите на въззивния съд, настоящият състав на ВКС намира, че поставеният от касатора въпрос е обуславящ решаващите изводи на съда, поради което е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК. В представеното решение от 06.06.2012г. по гр. д. № 7526/2012г. на СРС, 119 състав е прието, че сроковете по чл. 194 КТ са календарни – месечният срок не се брои по работните дни, които съдържа, а се отчита като календарен месец, съответно периодите на ползвания от работника отпуск също следва да се отчитат не като брой дни, а като календарни седмици, в които не е полагал труд. Даденото от въззивния съд правно разрешение е в противоречие с тази съдебна практика.
Изложеното е достатъчно, за да обоснове извод за наличие на предпоставката по чл.280 ал.1, т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1064 от 18.08.2017г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 1578/2017г.
УКАЗВА на касатора ОУ „Св. Св. К. и М.“ – [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи вносен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 199, 59 лв., както и, че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната, а производството – прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване на председателя на ІІІ ГО.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: