О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 691
София, 09.10.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1144/2017 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. И. Л., Д. И. Л. и И. Л. Л., чрез пълномощника им адвокат С. С., срещу въззивно решение № 216 от 05.12.2016 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 548/16 г., с което е потвърдено решение № 258/09.06.2016 г., постановено по гр. д. № 76/2016г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Л. И. Л., Д. И. Л. и И. Л. Л. срещу [община] искове с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв. за всеки един от тях, настъпили в резултат на смъртта на майката на първите двама ищци и съпруга на третия – Т. П. Л., причинена вследствие на инцидент със счупена тротоарна плочка от 05.02.2014г. и искове по чл. 86, вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД за присъждане на лихва за забава върху сумите за периода от датата на смъртта – 20.04.2014г. до окончателното им изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса: „дължи ли се обезщетение по смисъла на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД за вреди, предпоставени от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова“. Според касаторите даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в решение № 723/22.06.2009г. на САС по гр. д. № 1934/2008г., решение № 1132/16.XI.1992г. по гр. д. № 1336/1991г. на ВКС, IV г.о., решение № 688/08.07.2010г. на САС по гр. д. № 1805/2007г., решение № 64/15.01.2010г. на САС по гр. д. № 1711/2009г. и решение № 1451/25.11.2009г. на САС по гр. д. № 1510/2009г. В посочените решения се приема, че следва да се извърши преценка на различните фактори, относими към вредоностния резултат с оглед на това дали същите като съвкупност от причини са необходими условия за настъпването му. ……..
Ответната страна [община] изразява становище за липса на основание за допускане до разглеждане на касационната жалба, а по същество за неоснователност на същата.
Третото лице помагач на страната на ответника „Многопрофилна болница за активно лечение – П.“ също оспорва жалбата, като счита, че не е налице основание да допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е обосновал, че нормата на чл.49 от ЗЗД урежда гаранционно-обезпечителната отговорност на работодателя когато неговите служители при или по повод на възложената им работа са осъществили виновни противоправни действия, от които са настъпили вреди, като в тежест на ищеца е да установи наличие на елементите на непозволеното увреждане – действие или бездействие, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Приел е за безспорно между страните, че на 5.02.2014 г. вечерта при слизане от автобус при прибиране от работа, Т. Л. се спънала в счупени тротоарни плочки, паднала и си счупила двата глезена, като тротоарът, на който е станал инцидента, е част от общински път ( [улица]на номер 17). Посочил е, че според разпоредбата на чл. 31 във вр. с чл. 8, ал.3 от Закона за пътищата ответната община е длъжна да ремонтира и да поддържа общинските пътища, включително тротоара, който е част от пътя съгласно §6, т.6 от ДР на ЗДвП, а съгласно нормата на §1,т.1 от ДР от Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, общината е и стопанин на пътя. Съгласно нормата на чл. 167,ал.1, изр.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най – кратък срок. В този смисъл тротоарът на мястото на инцидента е следвало да се поддържа от общината и тя следва да носи отговорността за негова увреденост, довела до причиняването на щетата. Обосновано е, че поведението, изразяващо се в бездействие на служителите на ответната община да изпълнят своите задължения по чл. 167, ал.1 от ЗДвП за поддържане на тротоара като част от пътя – общинска собственост в изправно състояние, е противоправно. Също за безспорно е прието, че вследствие на лошото състояние на тротоара Т. Л. е пострадала, като е претърпяла счупвания на двата глезена, а по-късно е починала, както и че смъртта на майката и съпругата на ищците им е причинила болки и страдания. Съдът е счел, че основният спорен въпрос е наличието на пряка причинно-следствена връзка между бездействието на служителите на общината и смъртта на Л., като елемент от фактическия състав, обосноваващ отговорността на ответника. Позовал се е на заключението на тройната СМЕ, според което вследствие на инцидента е причинено закрито счупване на фибуларния малеол на лява и дясна глезенни стави на пострадалата, като съществувала пряка причинно-следствена връзка между него и получените телесни увреждания, а причината за смъртта й била масивната тромбоемболия в клоновете на белодробната артерия. Според експертизата за получените на 5.02.2014 г. счупвания в областта на двете глезенни стави е проведено болнично лечение с последваща гипсова имобилизация, което е довело до ограничаване на физическата активност на пострадата, като факторът обездвижване, наличните разширени вени на долните крайници заедно с променените реологични свойства на кръвта са довели до образуването на т. нар. дълбоки вени на двата долни крайника, която тромбоза е довела до настъпването на белодробна тромбоемболия с повишаване на налягането в системата на белодробното кръвообръщение, което е причина за остра сърдечно-съдова недостатъчност, довела до настъпването на смъртта. По време на стационарното лечение била провеждана профилактика за дълбока тромбоза с „Клексан “, който е антитромботичен агент и предотвратява образуването на кръвни съсиреци във вените или артериите (тромбоза), както и повторното им образуване, а при изписването в амбулаторни условия профилактиката е продължена с „Ксарелто“, който медикамент се използва за предпазване от образуване на съсиреци във вените след операции върху долните крайници, при високо рискови пациенти с травми или оперативни намеси в областта на долните крайници с последваща имобилицая, като рискът за развитие на дълбока тромбоза в областта на подбедреницата е между 40% – 80%, а рискът за фатален белодробен емболизъм между 1% и 5%. Посочено е, че според заключението на експертизата пострадалата е била с прекомерно охранване, но с правилно развити костна и мускулни системи, което води до тромавост и по-забавени реакции, както и до по-трудно овладяване на стабилността при губене на равновесие. Според вещите лица в резултат на счупването на двата долни крайници и при наличие на предразполагащи фактори, които пострадалата имала, в резултат на имобилизацията, на фона на едно адекватно и в цялост в съзвучие на сегашните разбирания тромболечение се развила дълбока венозна тромбоза, последвана от тромбоемболия, която е причина за смъртта, което обуславяло извода, че между травмата и при наличие на предразполагащи фактори и настъпването на смъртта се установява връзка, но пряката причинна връзка е непосредствената тромбоемболия. Уточнено е, че: преди травмите пострадалата нямала оплаквания и регистрирано лечение ; установените проблеми с кръвното налягане били коригирани; прекомерното охранване на пострадалата било предполагащ фактор, но нямало медицински данни за тромбофлебит, като тежко състояние и за търсене на лекарска помощ; при проведеното лечението били взети мерки за профилактика на дълбока венозна тромбоза, но медикаментите не покривали риска на сто процента; спазване на строг режим на легло не се предписвал при този вид счупвания, но доколкото пострадалата била трудно подвижна, защото е била с наднормено тегло и може би с оглед битовите условия на мястото, където живее, тя веротно предпочитала да лежи, което допринесло за получаване на тези усложнения. Констатирано било в заключението, че лице с наднормено тегло и с разширени вени може да живее дълго и да почине от нещо друго.
При тези данни въззивният съд приел, че причината за смъртта на Л. на 20.02.2014 г. е тромбоемболия, а не счупването на глезените при падането й на 5.02.2014 г., като нямало основания да се приеме, че в поредицата от явленията от падането и счупванията, през болничното лечение, през домашното лечение до настъпването на тромбоемболията и смъртта именно счупванията се явяват закономерно пораждащи същата. Обосновано било, че при преценката дали са налице основанията за обезвреда следва да се отчете дали причинният процес се е развил типично, закономерно (а не случайно), под въздействието само на деянието, а не и на други фактори, особени за случая. В случая при пострадалата освен счупванията, получени на 5.02.2014 г. при падането й заради спъване в плочка на лошо поддържания тротоар, отражение са дали и други фактори – прекомерно охранване, обездвижване, разширени вени на долните крайници и променените реологични свойства на кръвта. Решаващият си извод съдът основал на заключението на тройната СМЕ, според която е налице непряка причинно-следствена връзка между инцидента на 05.02.20014 г. и настъпилата на 20.02.2014 г. смърт, поради което не може да се приеме и че е налице пряка причинно-следствена връзка между бездействието на служителите на ответната община да поддържат тротоара в изправност и настъпилите за ищците неимуществени вреди поради смъртта на тяхната майка и съпруга.
Поставеният от касатора въпрос е релевантен за изхода на спора, тъй като представлява основното, изложено от въззивния съд, съображение за обосноваване извод за неоснователност на предявените искове. Произнасянето на въззивния съд в случая е в противоречие с представената от касатора съдебна практика и затова касационното обжалване следва да се допусне при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 216 от 05.12.2016 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 548/16 г.
Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лева за всеки и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване в отрито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: