5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
С., 05.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 843/2018 год.
Производството е по чл.288 ГПК, вр. с чл. 280 ГПК, в редакцията до изм. с ДВ, бр. 86/2017г.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. А., подадена чрез адв. И. И., срещу въззивно решение № 77 от 21.07.2017г. на Окръжен съд – Бургас, постановено по в.гр.д.№ 868/2017г., с което е потвърдено решение № 10 от 05.04.2017г., постановено по гр. д. № 101/2016г. на Районен съд – Малко Търново, с което отхвърлени като неоснователни предявените от Н. А. А. обективно съединени искове против Териториално поделение „Държавно горско стопанство З.” на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП за признаване на уволнението й, извършено със заповед № 3/16.09.2016г. на директора на ТП Д.-З., за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на предишната й работа – „юрисконсулт” в Д. – З.; за заплащане на сумата 9020,16 лева, представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за оставането й без работа, считано от датата на уволнението – 16.09.2016г., но за не повече от 6 месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска – 14.11.2016г. до окончателното изплащане; за заплащане на сумата от 151,86 лева, представляваща дължимата разлика от пълния размер на обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ, което възлиза на 1503,36 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и за заплащане на сумата от 39,62 лева, представляваща дължимата разлика от пълния размер на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, което възлиза на 392,18 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност, незаконосъобразност и немотивираност на решението. Искането е за неговата отмяна и уважаване на предявените искове.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1./ „Законно ли е уволнението когато искането, воденето на преговорите за това и предоставянето на съгласие от председателя на синдикалната организация за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ /съкращаване на щата/, във вр. с чл. 333, ал. 4 КТ и с чл. 48 от К. се осъществяват преди да се е проявило основанието за уволнение – преди да е взето решение за заличаване на щатна бройка по нормативно- предписания за работодателя ред, както и не е влязло в сила ново щатно разписание, в което длъжността, от която работникът ще бъде уволнен, да е заличена?“ и 2./ „Законно ли е уволнението когато предварителното съгласие за уволнение в хипотезата на чл. 328, ал.1, т. 2 КТ, вр. с чл. 333, ал. 4 КТ бъде предоставено от председателя на синдикалната организация, не и от секретаря, без да са приложени доказателства колективният синдикален орган да се е произнасял по въпроса, в случай че колективно договорна клауза предвижда предварително съгласие на ръководството на синдикална организация?“. Счита, че произнасянето по първия поставен въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото, а относно втория обосновава противоречие с приетото в ТР № 4/17.12.2013г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 4/2013г.
Ответната страна Териториално поделение „Държавно горско стопанство З.” на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е недопустима в частта, насочена срещу въззивното решение в частта, съдържаща произнасяне по исковете по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 224, ал.1 КТ. Съгласно чл. 280, ал.2, т. 1 ГПК /ред. ДВ бр. 50/2015г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела. В случая цената на иска по чл. 220, ал.1 КТ, определена по правилото на чл. 69, ал.1, т.1 ГПК е в размер на 151, 86 лв., а на иска по чл. 224, ал.1 КТ е в размер на 39, 62 лв. Не е налице изключението, предвидено в чл. 280, ал.2,т. 3 ГПК / ред. на ДВ бр. 50/2015г./, поради което касационният контрол е изключен и жалбата следва да се остави без разглеждане.
В останалата част, касационната жалба, насочена срещу въззивното решение, съдържащо произнасяне по исковете по чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищцата е заемала длъжността „юрисконсулт“ в ТП „Държавно горско стопанство „З.” в периода от 08.02.2005г. до 16.09.2016г., която длъжност е съкратена с приемането на ново длъжностно щатно разписание от Управителния съвет на 01.09.2016г. – решение по протокол № 6/01.09.2017г., взето на основание чл.170, ал.1, т.4 от Закона за горите и чл.8, т.4 от Правилника за организацията и дейността на Югоизточно държавно предприятие. Извел е като спорни по делото въпросите ползва ли се ищцата от специалната закрила по чл.333, ал.1 и ал.4 от КТ и преодоляна ли е тя, чийто отговори предпоставят изследването на въпроса за реалното съкращаване на длъжността. Констатирал е, че ищцата не навежда твърдения, по отношения на нея да е било налице обстоятелство, попадащо в предметния обхват на чл.333, ал.1, т.1 – т.7 от КТ, а само че не била запитана писмено от работодателя за наличието на такова, като същевременно в процеса не се установило тя да е лице от категорията на изброените. Относно довода за приложимост на разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ въззивният съд е съобразил, че в конкретния случай е налице колективен трудов договор, сключен на 05.01.2015г. между ТП „Държавно горско стопанство З.”, в качеството му на работодател, и Синдикалната организация на ниво Държавно горско стопанство при ФСОГСДП към К., в чл.48 от който е предвидено, че в случаите на съкращаване на щата, трудовото правоотношение с член на синдикалните структури на ФСОГСДП и НФЗГС не може да бъде прекратено от работодателя без предварителното съгласие на ръководството на синдикалната организация. Приел е, че в случая не се твърди и не се установява ищцата да е член на синдикалната структура на Ф. на синдикалните организации от горското стопанство и дървопреработващата промишленост и Националната федерация „Земеделие и горско стопанство” на КТ „Подкрепа”, поради което същата не може да се ползва от специалната закрила на цитираната правна норма. Обосновал е, че дори това обстоятелство да е осъществено, то процедурата, разписана в чл.48 от К., не е нарушена от работодателя, тъй като от съдържанието на приложеното по дело писмо изх.№ 796/31.08.2016г. се установява, че преди да направи искане за съкращаване на длъжността, директорът на ТП „Д. З.” е направил искане пред синдикалния орган в предприятието за съгласуване на съкращението, като ден, преди да се утвърди новото щатно разписание от Управителния съвет на 01.09.2016г., са проведени преговори между работодателя и председателя на синдикалната организация при ТП „ДСГ З.”, на които е постигнато единодушно съгласие за съкращаване на ищцата. Позовал се на чл.48 от К., изискващ съгласието да е дадено от ръководството на синдикалната организация, като е посочил, че „синдикално ръководство” по смисъла §1, т.6 от ДР на КТ са председателят и секретарят на съответната организация. Предвид това е заключил, че съгласието е постигнато между председателя на синдикалната организация – С. П., и директора на ТП „Д. З.”, като същото е валидно и съответно на изискванията, разписани в чл.48 от К.. Основал е съжденията си на тълкуването на чл.333, ал.3 КТ, направено от ОСГТК в мотивите на ТР № 9/12.12.2014г., според което под съответна синдикална организация следва да се разбира ръководството на синдикалната организация (председател и секретар) в предприятието на работодателя. Въззивният съд е приел, че неизпълнението на разпоредбата на чл.20, ал.2 от К., задължаваща работодателя да предостави информация за свободните работни места в ДП и в Д. и условията за заемането им на работниците и служителите, които ще бъдат засегнати от промените при съкращаване на щата поради характера на длъжността „юрисконсулт” и специфичните условия за заемането й не е съществено и не опорочава уволнението в степен, обуславяща отмяната му. Счел е, че от представените по делото доказателства се установява, че длъжността „юрисконсулт“ е била единствена в разписанието на длъжностите в предприятието и е съкратена с решение на Управителния съвет от 01.09.2016г., като съкращаването е реално, тъй като е премахната трудовата функция за длъжността със същественото й съдържание. Формираният извод не се променял от факта, че в представената по делото конкурсна и тръжна документация, съставена по Закона за обществените поръчки, фигурира името на Н. Ш. като юрисконсулт, тъй като от справката за актуалното състояние на действащите трудови договори в ТД „Д. З.” към 03.07.2017г., издадена от ТП на НОИ – Б., и от длъжностното щатно разписание е видно, че длъжност „юрисконсулт” в разписанието на предприятието не съществува. Участието на юрисконсулт в процедурите по ЗОП било само към определени дати – 10.01.2017г. и 12.05.2017г., което обосновавало извод за възлагане на конкретни, ad hoc функции, а не за изпълнение на съществените трудови функции на длъжността „юрисконсулт“. За неоснователно въззивният съд приел и възражението, че заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение, е подписана от директора по време на ползван от него отпуск.
При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав на ВКС намира, че поставеният от касатора първи въпрос не може да се дефинира като правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като е привързан към оплакванията на касатора за неправилност на решението, а същевременно не се обосновава и поддържаната допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос, свързан с предпоставките за приложение на закрилата, предвидена в чл. 333, ал. 4 КТ, е обуславящ решаващите изводи на съда. Правното разрешение на въззивния съд е в противоречие с разрешението на същия въпрос, дадено с тълкувателно решение № 4/17.12.2013г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че решението за даване на съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ се взема от колективния синдикален орган по предвиден с устава на синдикалната организация ред, като писменото уведомление на работодателя за взето от колективния орган решение може да бъде направено еднолично от председателя на синдикалния орган с удостоверителен документ, изразяващ волята на колективния орган.
С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Н. А. А. срещу въззивно решение № 77 от 21.07.2017г. на Окръжен съд – Бургас, постановено по в.гр.д.№ 868/2017г. в частта, съдържаща произнасяне по исковете по чл. 220, ал.1 КТ и чл. 224, ал.1 КТ за заплащане на обезщетения в размери съответно от 151,86 лв. и 39, 62 лв.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 77 от 21.07.2017г. на Окръжен съд – Бургас, постановено по в.гр.д.№ 868/2017г. в останалата част.
Делото да се докладва на председателя на III ГО за насрочване.
Определението в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: