О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
С., 28.03. 2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 4551/2017 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
С въззивно решение №1595 от 06.07.2017г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№1256/2017г. е отменено решение №9388 от 27.12.2016г. по гр.д. № 3344/2015г. на Софийски градски съд , с което на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е осъдена Прокуратурата на Република България да плати на М. П. Й. сумата 60000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.08.2013г., както и на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ сумата 10000лв., ведно със законната лихва от 13.08.2013г., като исковете са отхвърлени над уважените размери до претендираните такива и е постановено ново решение по същество, с което на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да плати на М. П. Й. сумата 25000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, за което е оправдана, както и от нарушаване правото на разглеждане на делото в разумен срок, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 13.08.2013г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен като неоснователен в останалата му част над уважения до предявения размер.
Срещу въззивното решение в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. П. Й. сумата от 25 000 лв. със законната лихва е подадена касационна жалба с вх. № 12671/18.07.17г. от Прокуратурата на Република България чрез прокурор С. от Апелативна прокуратура – [населено място].
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което размерът на присъденото възнаграждение да бъде намален, съобразно доказаните от ищеца вреди и правилата на чл. 52 ЗЗД.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържат основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК, като се формулират следните правни въпроси: 1./ „Относно задължението на съда при определяне на неимуществените вреди да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта“ и 2./ „Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди?“. Допускането на касационно обжалване по първия въпрос се обосновава с противоречието на въззивното решение с т.II от ПП на ВС № 4/1968г., т.3 и т.11 от ТР № 3/05 г. на ОСГК на ВКС, т.19 от ТР № 1/01г. на ОСГК на ВКС, а по втория с решение № 532/24.06.2010г. по гр. д. № 1650/2009г. на ВКС, IV, г.о., решение № 377/22.06.2010г. по гр. д. № 1381/2009г. на ВКС, IV, г.о. и решение № 302/04.10.2011г. по гр.д. № 78/2011г. на ВКС, ІІІ г.о.
Ответната страна М. П. Й. не взема становище по касационната жалба.
Срещу въззивното решение в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от М. П. Й. срещу Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25 000 лв. до 600 000 лв. със законната лихва върху обезщетението, е подадена касационна жалба с вх. № 14832/31.08.2017г. от М. П. Й., чрез адв. Ек. Д. от САК.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на въззивното решение, в обжалваната му част, и уважаване на иска до пълния предявен размер.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, се извежда въпроса по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 4 и чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, уточнен от съда (съгласно т. 1, изреч. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС): „Следва ли определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се извърши от съда след преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, в това число професионален и социален статус и медийно отразяване, както и след оценка на тяхното значение като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда?“. Поддържа се основанието по чл. 280, ал.1,т. 1 ГПК, като касаторът се позовава на задължителната за съдилищата съдебна практика, обективирана в решение №202 от 20.06.2016г. по гр.д.№403/2016г. на ВКС, ІV ГО, решение №184 от 05.10.2016г. по гр.д.№1168/2016г. на ВКС, ІІІ ГО, решение №150 от 21.06.2016г. по гр.д.№1177/2016г. на ВКС, ІІІ ГО.
Ответната страна Прокуратурата на Република България не взема становище по касационната жалба.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
За да определи размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди на сумата 25 000 лв., въззивният съд е отчел следните обстоятелства: Взел е предвид причинените на ищеца емоционални вреди от воденето на наказателно производство, приключило с оправдателна присъда; възрастта на ищцата – на 40 години към момента на привличането й за обвиняема; характера на обвинението – за тежко престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода над 5 години; продължителността от над 15 години на наказателното производство, включващо и две съдебни инстанции, като е отчетено, че сериозно е надвишен разумния обичаен период, въпреки сложността, обема и броя на обвинените лица както и обстоятелството, че в по-голямата част от периода не са се извършвани ефективни процесуални действия, вкл. дълго са продължили споровете между съдилищата за подсъдност, както и забавянето в изписването на мотивите на наказателния състав, постановил първоинстанционния акт ; взетата мярка за неотклонение парична гаранция и забраната за напускане на страната , които са продължили също неразумно дълъг период от време – повече от 11 години; медийното оповестяване на случая; установените сериозни последици в психологичен план, който при ищцата се отличава с изначална лабилност и в този смисъл по-трудно и с по-тежки от обичайните в такива случаи последици е дало отражение на цялостното й себеизживяване и социално функциониране. Счел е, че с оглед изложеното сумата от 25 000 лв. е справедливото обезщетение за доказаните неимуществени вреди, включително и за нарушаване правото на разглеждане на делото в разумен срок. Посочил е, че определеното съвкупно обезщетение малко надвишава обичайно възприетите от практиката на ВКС размери за сходни случаи към процесния период с оглед и на обществено-икономическите условия на живот в страната ни, но в случая предвид установената от експертите индивидуалност на ищцата, която по-трудно реагира на стрес, търпените от наказателната репресия неимуществени вреди са били с по-голям интензитет, обем и продължителност. За да намали определеното от състава на СГС обезщетение от 70000лв. на 25000лв. съставът на въззивния съд е посочил , че освен че се съобразява с обичайната практика на ВКС, отчита и факта, че още на първа инстанция ищцата е оправдана, не е търпяла тежка мярка за процесуална принуда, с изключение на ограничението й да напуска страната, за което обаче е приел да не е установено по еднозначен начин да е препятствало професионалните й планове, а така също, че и няма твърдения в тази насока; няма тежки и трайни здравословни увреждания, като по отношение на установената от експертите диагноза смесена тревожно-депресивна реакция с протрахиран ход, в параметрите на адабционно разстройство, която безспорно е провокирана от наказателното производство, няма данни за проведено амбулаторно или стационарно лечение в психиатрично заведение, което е задълбочило състоянието й предвид констатациите на вещите лица за нивото на емоционалната й зрялост и адаптационни способности.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Изведените и от двете страни правни въпроси, обобщени и уточнени съгласно т. 1, изреч. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат по съдържание до един, по-общо формулиран правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.
В задължителната практика на ВС и ВКС , на която се позовават страните – т. 11 и раздел ІІ от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и в приложените към изложенията решения на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално – за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценката относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението.
При изложените от него мотиви, въззивният съд е обсъдил в мотивите си всички, приети за установени от него обстоятелства по делото, които са релевантни за определяне размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, но не е посочил какво е значението на тези обстоятелства при определянето на същия – как всяко от тях се отразява върху него – в насока за увеличаването или за намаляването му, при преценката им като критерии за справедливото му определяне.
Предвид изложеното, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 4 и чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 2а, т. 1, предл. 1 от ТДТССГПК, на жалбоподателя-ищец следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата за производството по чл. 290 от ГПК, държавна такса в размер 5 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Ответната П. не дължи заплащане на държавни такси по делото, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 3 от ГПК (в този смисъл е и ТР № 7/2014 от 16.11.2015 г. на ОСГК на ВКС).
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1595 от 06.07.2017г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№1256/2017г.
УКАЗВА на касатора – ищец М. П. Й., в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 5 лв., като и, че при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната й жалба ще бъде върната.
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
В случай, че указанията не бъдат изпълнени в срок – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдията – докладчик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: