3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
С., 11.04.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 5010/2017 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя В. П. Г., чрез пълномощника адвокат Т. Б., срещу въззивно решение № 340 от 18.07.2017г. на Смолянски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 231/17г., с което е потвърдено решение № 101/07.03.2017г., постановено по гр. д. № 706/2016г. на Смолянски районен съд и [фирма] е осъдено да заплати на С. Н. П. 1670,77лв.- разноски, сторени във въззивната инстанция. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от [фирма] против С. Н. П. иск по чл.207 ал.1 т.2 КТ за сумата 38025,70лв.- стойност на получена, но неотчетена стока, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 11.07.2016г., до окончателното изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване – основно и допълнително, се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК по въпросите, уточнени и обобщени от съда: „дали самото образуване на наказателно производство за кражба по НК /спряно до намиране на извършителя/ без да се вземат предвид действията / бездействията на МОЛ оборва презумцията по чл. 207 от КТ за отговорността на отчетника и дали въззивният съд следва да обсъди и прецени съвкупно всички доказателства по делото и доводи на страните” и „как се разпределя доказателствената тежест между страните при спор за отговорност за вреди, причинени от липси”. Според касатора даденото от въззивния съд разрешение на тези въпроси е в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в решение на Хасковски окръжен съд, постановено по гр. д. № 461/2009г., както и в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решенията на ВКС, ІV ГО, постановени по гр. д. № 3785/2008г. и по гр. д. № 970/2015г.
Ответната страна С. Н. П. в писмен отговор, подаден чрез адв.К., изразява становище за липса на основание за допускане до разглеждане на касационната жалба, а по същество за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е квалифицирал претенцията като такава по чл.207 ал.1 т.2 КТ. След анализ на доказателствата е обосновал извод, че ответникът има качеството на отчетник (материално отговорно лице) по заеманата от него длъжност „пласьор, стоки”; че е установен недостиг на материални ценности, възникнал по време на упражняването на съответната трудова функция, доколкото отговорността за съхраняването и отчитането на съответните ценности е специфично трудово задължение, което е елемент от трудовото правоотношение на съответното материално отговорно лице; че стойността на липсващите – получени, но неотчетени, стоки е в размер 38025,70лв. Като е съобразил данните за образувано по сигнал на ответника наказателно производство за престъплението кражба, което е спряно до откриване на извършителя, е обосновал извод, че ответникът е оборил презумпцията за вина – липсата не е с неустановен произход, а е резултат от кражба, което като обективен факт го освобождава от отговорност. Счел е също, че ищецът не е установил ,че липсата се дължи на неизпълнение от страна на отчетника да държи поверения автомобил на охраняем паркинг.
Поставените от касатора въпроси са релевантни за изхода на спора, правно разрешени са от въззивния съд и обосновават решаващия извод за неоснователност на предявения иск. Произнасянето на въззивния съд в случая е в противоречие с представената от касатора задължителна съдебна практика и затова касационното обжалване следва да се допусне при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 340 от 18.07.2017г. на Смолянски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 231/17г.
Указва на касатора [фирма] в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 761 лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване в отрито съдебно заседание. При неизпълнение на указанията в срок, делото да се докладва на съдията докладчик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: