О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №774
гр.София, 19.11.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото съдебно заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2819 по описа за 2018 г.
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 01.02.2018 г. по гр.д. № 7769/ 2017 г., с което Софийски градски съд, като потвърждава решение № 65045/ 16.03.2017 г. по гр.д. № 10747/ 2016 г. на Софийски районен съд в обжалваната част, осъжда [фирма] да заплати на Б. П. Стоянова на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди поради трудова злополука от 07.02.2015 г., ведно със законната лихва от 07.02.2015 г.
Решението се обжалва от [фирма] с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси: 1. Когато работодателят е възложил правомощия на свой служител да ръководи и контролира правилната експлоатация на техниката и оборудването и служителят е приел да извършва това чрез длъжностната си характеристика, повишава ли се степента на съпричиняване от страна на служителя и съответно намалява ли се отговорността на работодателя, когато служителят не е проявил грижата, която би проявил и най-обикновения човек? 2. Когато по делото по искак по чл. 200 КТ от свидетелските показания се установява, че пострадалият служител не е проявил елементарно старание и внимание, не е положил грижата, каквато и най-небрежният би положил при същите обстоятелства, длъжен ли е съдът да разгледа възражението на работодателя по чл. 201, ал. 2 КТ? и 3. При определяне на размера на обезщетението по чл. 200, ал. 1 КТ длъжен ли е съдът да отчете фактите, при които е настъпило увреждането? Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи обжалваното решение и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с приложените към изложението решения на ВКС по чл. 290 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК и в противоречие с чл. 201, ал. 2 КТ и чл. 52 ЗЗД. Претендира разноски.
От ответника по касация Баетрис П. Стоянова не е постъпил писмен отговор на жалбата.
Настоящият състав намира касационната жалба с допустим предмет (арг. от чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК). Решението е въззивно, по трудово дело с цена на иска над 5 000 лв. Подадена е от надлежна страна. Касатор е осъденият ответник. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, но макар и третият въпрос да е включен в предмета на обжалване, липсва соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че трудовата злополука от 07.02.2015 г., причинила временна нетрудоспособност на ищцата, установена с разпореждане № 17781/ 16.02.2015 г. на ТП на НОИ – С. град, е основанието да ангажира отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ да обезщети търпените неимуществени вреди по причина на увреденото здраве на служителя. е установено, че по време и по повод на извършваната работа – зареждане на опаковки от склада през време с използване на преносима стълба Въззивният съд е съобразил, че пренесеният за решаване пред него правен спор по оплакванията във въззивната жалба на ответника срещу първоинстанционното решение, с което искът е бил уважен частично до сумата 10 000 лв., се концентрира върху: 1) обществения критерий за „справедливост“, въведен в чл. 52 ЗЗД и в частност, върху онези конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението и 2) по събраните по делото доказателства за предпоставките на чл. 201, ал. 1 КТ поради въведеното възражение за съпричиняване.
За да определи размерът на обезщетението за неимуществени вреди поради настъпилата трудова злополука, въззивният съд е съобразил: 1) характера на увреждането – счупване на лакътния израстък на лявата лакътна кост на ищцата; 2) обстоятелствата при настъпилата злополука – зареждане на опаковки от склада с използването на преносима стълба при слизане по стълбата вследствие на изместването й ищцата пада от високо стъпало на стълбата и получава травматичното увреждане; 3) понесените болки и страдания, причинените неудобства и негативни психически преживявания – висок интензитет на болките поради разкъсването на периоста, костните крепитации, нарастване на фрактурен хематом и оток по време и непоследствено след падането от стълбата; следоперативни болки при наместените счупени кости и тяхната фиксация с метални импланти, нарастване на фрактурния хематом и оток; преживян ужас и силен емоционален стрес при падането, оперативната интервенция с местна упойка; остатъчни прояви на стреса, свързани с репродуциране на обстоятелствата около инцидента, макар и при намаляваща честота; страх пред подобни обстоятелства и дейности като тези при злополуката и негативни преживявания поради това в ежедневието и трудовата дейност на ищцата; 4) периодът на лечение (продължителност 180 дни) и този на възстановяване – приключил от позиция на травматичните увреждания и отшумяващ, но и прогнозно остатъчен, от позиция на психическите; 5) прогнозата за възстановяване – благоприятна откъм травматичните увреди и неблагоприятна откъм психическите; 6) остатъчните трайни козметични увреждания и загрозявания на лявата ръка; 7) възрастта на ищцата – на 23 години към увреждането и 7) социално-икономическите условия в страната. При съвкупна преценка на всички тези конкретно проявени обстоятелства въззивният съд е приел, че обезщетението от 10 000 лв. справедливо обезщетява накърнените от трудовата злополука неимуществени блага.
По възражението за съпричиняване въззивният съд първо подлага на тълкуване чл. 201, ал. 2 КТ, включително като се е позовава на решение № 548/ 24.07.2012 г. по гр.д. № 1490/ 2010 г. на ВКС, ГК, IV-то отд. Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен. Грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел. Това е грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Обобщил е, че при трудова злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Такова съпричиняване не може да доведе до намаляване на имуществената отговорност на работодателя. Тази отговорност следва да бъде намалена само при допусната груба небрежност от работника или служителя, а тя се проявява в липса на елементарно старание и внимание и в пренебрегване на основни технологични правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност от работника или служителя също има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед всички конкретни факти и обстоятелства са критерии за конкретния процент на намаляване на обезщетението по чл. 200 КТ.
Според тази дефиниция на понятието „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, въззивният съд е посочил, че дължи преценка дали го покрива поведението на ищцата при настъпване на трудовата злополука от 07.02.2015 г. Добавил е, че тежестта за установяване на обстоятелствата по чл. 201, ал. 2 КТ е на работодателя. Обобщил е, че доказателства ответникът е ангажирал, но не е успял да проведе успешно доказателствената тежест. След това е пристъпил към обсъждане на събраните, включително и чрез разпит на свидетели, за да отхвърли като неверни твърденията на ответника, че на 07.02.2015 г. ищцата е слизала с гръб към стълбата, а ръцете са й били заети с хартиени опаковки и да откаже да намали отговорността на работодателя по определеното обезщетение.
При тези мотиви на въззивния съд първите два повдигнати от касатора въпроса не обуславят въззивното решение. Начинът, по който са формулирани, ги свежда до въведено касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК. Касаторът счита, че въззивният съд е бил длъжен да приеме за доказани твърденията по възражението за съпричиняване. В етапа на селекция на касационната жалба обаче и при заявените основания за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е недопустимо настоящия състав да обсъжда касационните основания.
Третият повдигнат процесуално-правен въпрос обуславя въззивното решение, но то не противоречи на решение № 51/ 23.06.2016 г. по гр.д. № 3471/ 2015 г. на ВКС, IV-то ГО. В него е прието, че по своето естество понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД въвежда критерий за определяне на такъв размер на обезщетението, който най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за последиците от засягането на правната му сфера. При уврежданията на здравето на пострадалия критерият се основава, а съдът е длъжен да го свърже с конкретно проявени обстоятелства. Посочените са характер на увреждането, начин и обстоятелства, при които е причинено, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатяване, загрозяване и др. Прието е, че е примерно извършеното изброяване. Като е определил обезщетението в размера от 10 000 лв., въззивният съд е съобразил онези обстоятелства, които са от значение за критерия, включително по решението на ВКС по чл. 290 ГПК. Следователно обжалваното решение му съответства, а по третия повдигнат въпрос е изключено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
При този изход на делото и по аргумент от обратното на чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора остават сторените пред настоящата инстанция разноски.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 01.02.2018 г. по гр.д. № 7769/ 2017 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.