4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 637
гр.София, 18.09.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1858 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 293/ 11.03.2019 г. по гр.д. № 19/ 2019 г. в частта, с която Пловдивски окръжен съд след изменение на решение № 3664/ 31.10.2018 г. по гр.д. № 17222/ 2017 г. на Пловдивски районен съд, на основание чл. 200 КТ е осъдил „Мони МГ“ ООД да заплати на С. И. С. сумата 14 544.00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука от 13.07.2016 г., ведно със законната лихва от 13.07.2016 г.
Решението се обжалва от „Мони МГ“ ООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпросите: 1. Длъжен ли е съдът по иска по чл. 200 КТ да определи процента, с който обезщетението следва да бъде намалено, когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност? 2. Когато ищецът по иска по чл. 200 КТ не се е оплакал, че с първоинстанционното решение неправилно е било уважено възражението за съпричиняване, има ли правомощие въззивният съд в решението си по съществото на спора да приеме, че предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ не са били осъществени? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване, а допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК извежда с доводите, че първия въпрос въззивният съд е решил в противоречие с решение № 290/ 18.11.2015 г. по гр.д. № 15/ 2015 г. и с решение № 125/ 04.05.2016 г. по гр.д. № 4417/ 2015 г. и двете на ВКС, IV-то отд., а вторият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението. По същество се оплаква, че е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила (на чл. 269, изр. 2 ГПК) и в нарушение на материалния закон (чл. 200 и 201, ал. 2 КТ). Претендира разноски.
Ответникът по касация С. И. С. възразява, че сочените основания за допускане на касационния контрол липсват, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че жалбата е с допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно, по трудов спор с цена на иска по чл. 200 КТ над 5 000 лв. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ответникът, а той обжалва въззивното решение в осъдителната част. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, но сочените основания за допускане на касационния контрол липсват. Съображенията са следните:
По иска по чл. 200 КТ първостепенният съд е определил справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от трудовата злополука, настъпила на 13.07.2016 г. в 19.15 ч., до предявения размер (за сумата 30 000 лв.), но е уважил иска частично до сумата 8 544 лв. Намерил е за основателно възражението на ответника по чл. 201, ал. 2 КТ и е намалил дължимото от работодателя с 20 % – процент на участие на пострадалия във вредоносния резултат. От остатъка от 24 000 лв. е приспаднал сумата 15 456 лв. – платено застрахователно обезщетение за вредите от трудовата злополука.
Въззивното решение е постановено по жалби от ищеца и ответника. В жалбата си ищецът се е оплакал, че първостепенният съд неправилно е определил процент на съпричиняване. В жалбата си ответникът се е оплакал, че участието на ищеца е 70 %, тъй като вредоносните последици имат за причина неизползваните пинсети при отстраняване на детайла от пресата – задължение, следващо от инструкция, която ищецът е нарушил.
Въззивният съд е приел, че според оплакванията в жалбата, е длъжен да приеме, че: 1) инцидентът от 13.07.2016 г. в 19.15 ч. е трудова злополука, а поради нея са били ампутирани втори и трети пръст на дясната ръка и втори пръст на лявата ръка на ищеца; 3) сумата 30 000 лв. е справедливото обезщетение на понесените от ищеца неимуществени вреди и 4) от дължимото обезщетение по чл. 200 КТ следва да се приспадне сумата 15 456 лв. – платеното застрахователно обезщетение. Посочил е, че пред въззивният съд спорът е концентриран само върху предпоставките по чл. 201, ал. 2 КТ.
Въззивният съд е възприел механизъм на случилото се на 13.07.2016 г. в 19.15 ч. според разпореждането, с което трудовата злополука е констатирана по надлежния ред: инцидентът настъпва, след като ищецът е посегнал да извади с ръце детайл от машината, на която работи на длъжността „оператор, преса метал“ при ответника, но вместо да спре в горната си мъртва точка, бабката произвежда удар и двете ръце на ищеца са притиснати от инструмента.
Поради твърденията, с които възражението за съпричиняване е било обосновано, – неспазване на задължението при работата на такава машина работниците да използват пинсети, въззивният съд е пристъпил към обсъждане на технологична инструкция за безопасна работа при обслужване на ексцентър преси, утвърдена от работодателя. Приел е, че по нея ищецът е бил инструктиран. Намерил е, че в т. 6 от инструкцията работодателят е обвързал изискването за използване на пинцети със следните предпоставки: механичният процес да не осигурява механизирано подаване и отстраняване на заготовките от щанците; щанцата да бъде от затворен тип; пресата да е снабдена с предпазно устройство, недопускащо ръцете на работника в работното пространство на пресата и задействането на пресата да става с едновременно действие на двете ръце на работника. Хипотезата на т. 6 от инструкцията въззивният съд е изключил като невъзможна. Според възприетия механизъм той е намерил, че към настъпилата злополука и двете ръце на ищеца са се намирали в машината, а е било невъзможно по същото време ищецът също така да е задействал пресата с двете си ръце. Така въззивният съд е изключил задължението за използване на пинсети да е възникнало за ищеца при условията на т. 6. Намерил е, че в т. 7 от Инструкцията работодателят изрично е допуснал възможността за ръчно подаване на заготовката и ръчно отстраняване на готовия детайл без пинсети, тогава когато бабката с инструмента са спрели в горна мъртва точка. Въззивният съд е заключил, че работодателят е нямал безусловно изискване към работещите на пресата при всяко свое действие по поставяне и отстраняване на готовия детайл да използват пинсети. Поради това въззивният съд е отказал да квалифицира установеното по делото обстоятелство, че при трудовата злополука ищецът не е използвал пинсети, като „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Позовал се е и на решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които се приема, че когато възражението за съпричиняване е обосновано с твърдения, че пострадалият е нарушил правилата за безопасност, преценката дали нарушението представлява „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 ГПК следва да отчита особеностите на конкретния случай.
Това са мотивите, при които въззивният съд е приел, че отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е възникнала до сумата 30 000 лв. – обезщетение за неимуществените вреди, понесени от пострадалия от трудовата злополука от 13.07.2016 г., но неговото задължение следва да се намали с платеното застрахователно обезщетение, а искът е основателен в размера от 14 544 лв.
При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав намира, че никой от повдигнатите въпроси не обуславя обжалваното решение. Първият – поради това, че съдът дължи да определи процент на съпричиняване, но само когато възражението по чл. 201, ал. 2 КТ е основателно. В случая, въззивният съд е намерил възражението за съпричиняване неоснователно.. Като е изключил материално-правните предпоставки на чл. 201, ал. 2 КТ по причини, свързани с особеностите на конкретния случай, въззивният съд е процедирал, съобразно практиката на ВКС (решение от 29.06.2010 г. по гр.д. № 392/ 2009 г. IV-то ГО, решение № 79/ 27.02.2012 г. по гр.д. № 673/ 2011 г., IV-то ГО, а и много други). Следователно по първия повдигнат въпрос е изключено и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Вторият повдигнат въпрос не обуславя решението, доколкото се основава на твърдения, че пред въззивният съд ищецът не се е оплакал срещу процента на намаляване на обезщетението за неимуществени вреди поради съпричиняване, който е бил определен от първата инстанция. Както бе обяснено, въззивният съд е съобразил, че първоинстанционното решение е било обжалвано и от ищеца, а тази жалбата съдържа оплакване срещу определените от първата инстанция 20 % на съпричиняване.
Касаторът обосновава основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационния контрол с твърденията, че е очевидно неправилно решението, с което съдът по иска по чл. 200 КТ отрича материално-правните предпоставки по чл. 201, ал. 2 КТ, без да изясни механизма на трудовата злополука, а и в противоречие с доказателствата, които са били събрани по делото чрез заключенията на съдебно-техническите експертизи.
Касационният състав намира, че първата група твърдения са обективно годни да осъществят основанието „очевидна неправилност на решението“, с което съдът по иска по чл. 200 КТ отхвърля възражение по чл. 201, ал. 2 КТ, без да опише механизма на трудовата злополука. Липсващият механизъм създава неяснота за конкретните обстоятелства по трудовата злополука и прави невъзможно да се съобрази, доколко поведението на пострадалия е годно да причини вредоносния резултат. Както бе посочено по-горе обаче, механизмът на трудовата злополука е описан в решението.
Втората група твърдения са обективно негодни да осъществят основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Чрез тях касатора въвежда касационно оплакване. В производството по чл. 288 ГПК обаче Върховният касационен съд не разглежда касационни оплаквания, дори при обсъждане на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят разноските, които ответникът по касация-ищец по иска по чл. 200 КТ е направил пред настоящата инстанция, а тези, сторени от касатора, остават в негова тежест (аргумент от обратното на чл. 78, ал. 3 ГПК).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 293/ 11.03.2019 г. по гр.д. № 19/ 2019 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА „Мони МГ“ ООД ЕИК[ЕИК] да заплати на С. И. С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 200 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.