О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 166/9.03.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4672 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 80/ 28.07.2017 г. по гр. д. № 176/ 2017 г., с което Бургаски апелативен съд, потвърждавайки решение № 59/ 20.03.2017 г. по гр. д. № 1120/ 2015 г. на Бургаски окръжен съд, отхвърля исковете на В. С. В., Х. К. К. и Р. А. К. срещу Р. Г. Г. и А. Г. Л. с правна квалификация чл. 188, вр. чл. 189, ал. 1, изр. 3 ЗЗД – обезщетения за вредите от това, че купените с договор по н.а. № 84/ 14.06.2004 г. по 2/ 6 ид. части от една нива в землището на [населено място] от В. В. и от Х. К., по време на брака на последния с Р. К., принадлежат изцяло на [фирма] (трето за договора лице), изразени, както следва:
· за 29 666.50 лв. за първия (предявена част от вземане в пълен размер от 445 460 лв.) и по 14 833.25 лв. за другите двама (предявена част от вземания в пълен размер от по 222 730 лв.) – пазарната стойност на купените идеални части към момента на съдебното отстраняване от имота;
· за 4 500 лв. за първия (предявена част от вземане в пълен размер от 15 706 лв.) и по 2 250 лв. за другите двама (предявена част от вземания в пълен размер от по 7 853 лв.) – разходи за промяна на предназначението на имота;
· за 15 833.50 лв. за първия (предявена част от вземане в пълен размер от 704 098.67 лв.) и по 7 916.75 лв. за другите двама (предявена част от вземания в пълен размер от по 352 049.34 лв.) – пазарната стойност на нереализираното застрояване на имота със сграда.
Решението се обжалва от касаторите В. В. и от съпрузите Х. и Р. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следния материалноправен въпрос: „Обстоятелството, че към сключването на договора за покупко-продажба титулът за собственост на продавача е подлежал на вписване, но не е бил вписан, изключва ли вземането за обезщетение на вредите от съдебното отстраняване на купувача (чл. 189, ал. 1, изр. 3 ЗЗД)?“ Касаторите считат въпроса обуславящ въззивното решение, а допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (в редакцията до ЗИДГПК, обн. В ДВ бр. 86/ 2017 г. – арг. от § 74 от ПЗР) извеждат с довода, че е от значение за точното прилагане на чл. 188, чл. 189 и чл. 192 ЗЗД. По същество се оплакват, че решението е неправилно поради нарушение на тези материално-правни норми и е необосновано. Претендират разноските по делото.
Ответниците Р. Г. и А. Л., ответници и по касация, възразяват, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, а решението е правилно. Също претендират разноски.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационните жалби с недопустим предмет за групата частични искове с цена под 5 000 лв. (арг. от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК в същата редакция). В тази част жалбите не подлежат на разглеждане по същество. За останалата група жалбите са с допустим предмет. Налице е надлежна процесуална легитимация. Касатори са ищците по отхвърлените искове. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за допустимост и редовност на жалбите. Налице са и сочените основания за допускане на касационния контрол от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително). Съображенията са следните:
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че В. В. и Х. К., купувачи на по 2/ 6 ид. части от нивата в землището на [населено място], продадена с договора по н.а. № 84/ 14.06.2004 г., сключен по време на брака на Х. К. с Р. К., са знаели, че собственик на имота е [фирма], а не продавачите Р. Г. и А. Л.. Това е така, защото преди да сключат договора са били уведомени от адвоката, когото купувачите упълномощават да направи справката за тежести и вещни права върху нивата, за заявена претенция за собственост от [фирма]. Въпреки това купувачите не са изискали решението на ОСЗГ – С. за възстановяване на правата на продавачите по ЗСПЗЗ, а се задоволяват с документ с косвено значение (протокол за въвод във владение). Купувачите не са се запознали с реституционната преписка, съдържаща констативен нотариален акт № 30/ 1997 г. за правото на собственост на [фирма] върху нивата. Не са отчели и това, че към сключването на договора по н.а. № 84/ 14.06.2004 г. решението за реституиране правата на продавачите по ЗСПЗЗ не е било вписано (неспазено изискване от чл. 112, б. „а“ ЗС и чл. 4, б.“а“ от П..). Въззивният съд е обобщил, че така установените факти изключват възникването на вземанията за обезщетение, заявени с частичните искове. По твърдения в исковата молба, те се изразяват в претърпяната загуба и пропуснатата полза по причина на съдебното отстраняване на купувачите В. В. и Х. К. с влязло в сила решение № 586/ 19.05.2010 г. по гр. д. № 1579/ 2007 г. на БРС. С това решение е уважен искът на [фирма], че страните по договора по н. а. № 84/ 14.06.2004 г. не са собствениците на продадената нива в землището на [населено място]. Предвиденото в чл. 192 ЗЗД ограничава договорната отговорност на продавачите, а нейните обективни предели не включват претърпяната загуба и пропуснатата полза от неизпълненото задължение за прехвърляне на собствеността (сравнителен анализ на чл. 192, ал. 1, изр. 1 с чл. 188 и чл. 189, ал. 1 ЗЗД). С тези мотиви въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което частичните искове са отхвърлени, включително онези, за които касационните жалби имат допустим предмет.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че при тези мотиви на въззивния съд, материално-правният въпрос, който обуславя обжалваното решение и може да бъде изведен от повдигнатия от касаторите след уточняване и конкретизиране в духа на заявените касационни оплаквания (т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС), е следният: Ограничена ли е отговорността на продавача от предвиденото в чл. 192, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, а преди сключването на договора купувачът не е извършил всяка възможна проверка, за да се убеди, че продавачът е собственик? Касационният контрол следва да бъде допуснат при основанието от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът има значение за точното прилагане на чл. 192, чл. 188 и чл. 189 ЗЗД и за развитието на правото.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на В. С. В., Х. К. К. и Р. А. К. срещу решение № 80/ 28.07.2017 г. по гр. д. № 176/ 2017 г. на Бургаски апелативен съд в частта по исковете с правна квалификация чл. 188, вр. чл. 189, ал. 1, изр. 3 ЗЗД за сумите 4 500 лв. (за първия) и по 2 250 лв. (за другите двама).
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 80/ 28.07.2017 г. по гр. д. № 176/ 2017 г. на Бургаски апелативен съд в останалите части.
УКАЗВА на касаторите в 1-седмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесени по сметка на Върховния касационен съд държавни такси, както следва:
· от В. В. – 910.00 лв. и
· от Х. и Р. К. – по 455.00 лв. за всеки един.
След представяне на платежните документи делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, но не по-късно от изтичане на 1-седмичните срокове.
Определението може да се обжалва от В. и К. в първата част с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.