О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 702
гр.София, 23.10.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1785 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 378/ 16.10.2017 г. по гр.д. № 662/ 2017 г., с което Великотърновски окръжен съд, потвърждавайки решение № 113/ 31.05.2017 г. по гр.д. № 317/ 2015 г. на Районен съд – Свищов, е отхвърлил исковете на В. В. В., М. В. В. и В. В. В. срещу А. И. Т., Г. К. М., С. С. М. и К. Г. М.-Б.:
· да се признае за установено, че договорът за покупко-продажба по н.а. № 61/ 27.12.2010 г. на една нива в [населено място] с купувач ответника Г. М. по време на брак с ответницата С. М., е недействителен по отношение на ищците-продавачи и не поражда целените правни последици, тъй като ответникът А. Т., която го е сключила като пълномощник на ищците-продавачи по договора, е нямала представителна власт (при сключването на договора не е бил представен оригиналът от пълномощното, евентуално – неавтентичност на подписите на упълномощителите, евентуално – липса на необходимото съдържание на пълномощното), противоречие на договора с добрите нрави (уговорената цена в размер на данъчната оценка е многократно по-ниска от пазарната цена на имота) и евентуално – поради договарянето на цената във вреда на продавачите;
· да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на нивата в землището на [населено място] по реституция по ЗСПЗЗ, делба и наследствено правоприемство, а ответницата К. М.-Б. да бъде осъдена на основание чл. 108 ЗС да предаде владението върху имота.
Решението се обжалва от ищците В. В., М. В. и В. В. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуално-правни въпроси, свързани със задължението на съда да се произнесе по всички доводи и възражения на страните и да обсъди всички събрани доказателства и за задължението на съда да изключи от доказателствата по делото документ, представен в заверено копие, когато на насрещната страна е вменено задължението по чл. 183 ГПК, защото е било доказано, че тя държи оригинала и се ползва от установимите чрез документа факти. Касаторите повдигат и материално-правни въпроси за необходимото съдържание на пълномощното, за наличието на основание за нищожност на договора за покупко-продажба по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, когато цената на имота е многократно по-ниска от пазарната; за неговата недействителност, когато пълномощникът и купувачът, уговаряйки такава цена, са се споразумели във вреда на представляваните продавачи и за критериите по чл. 20 ЗЗД, които съдът е длъжен да приложи при тълкуването на упълномощителната сделка. Касаторите считат въпросите включени в предмета на обжалване и твърдят, че въззивният съд ги е разрешил в противоречие с конкретни решения на ВКС по чл. 290 ГПК, на които се позовават. По същество се оплакват, че решението е неправилно поради съществено процесуално нарушение (чл. 236, ал. 2 и чл. 183, изр. 2 ГПК) и нарушение на материалния закон. Претендират разноски.
От ответниците, ответници и по касационната жалба, не постъпва отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са с допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно, по искове за собственост върху недвижими имот и по съединените с тях искове, които са с обуславящо значение, а цената на обуславящите е без значение за възникването на правото на касационно обжалване (изключението по чл. 280, ал. 3, т. 1, in fine ГПК). Подадени са от надлежно легитимирани страни. Касатори са ищците, чиито искове са отхвърлени. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационните жалби, а въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, макар частично и само по последния повдигнат материално-правен въпрос. Съображенията са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са били отхвърлени първата група искове с обуславящо значение спрямо исковете за собственост на нивата в землището на [населено място], – да се прогласи за нищожен договорът по н.а. № 61/ 27.12.2010 г. за покупко-продажба на една нива в [населено място], като сключен без представителна власт за ищците-продавачи, – въззивният съд е приел, че: 1) при сключването на договора по н.а. № 61/ 27.12.2010 г. за покупко-продажба на нивата в [населено място] е бил представен оригиналът на пълномощното с нотариална заверка на подписите, с което ответницата А. Т. е била упълномощена от ищците да продаде тяхната нива; 2) подписите в пълномощното са автентични и 3) то е имало необходимото съдържание.
За да направи първия правен извод, въззивният съд се е позовал на описаните в нотариалния акт документи, сред които е и пълномощното; на удостоверението от нотариуса, извършил заверката на подписите на продавачите, засвидетелстващо, че в неговия архив се съхранява екземпляр от това пълномощно. Въззивният съд е приел, че различен извод не следва от това, че нотариалното дело по договора е било унищожено поради изтичане на законния срок за неговото съхраняване, от показанията на свидетеля В., които са за по-късен момент (след договора) или от неизпълненото задължение по чл. 183, изр. 1 ГПК ответницата А. Т. да представи оригинала от пълномощното, което първостепенният съд й е вменил. Въззивният съд е приел, че задължението по чл. 183, ал. 1 ГПК за тази ответница не е възниквало, тъй като завереният препис от документа са представили ищците, а е неоснователно искането във въззивната жалба той да приложи санкционната последица по чл. 183, изр. 2 ГПК поради непредставянето на оригинала от документа.
За да направи втория правен извод, въззивният съд се е позовал на доказателствата за автентичност на подписите на ищците в пълномощното (така основното и повторното заключение на допуснатите по делото съдебно-графологически експертизи).
За да направи третия правен извод, въззивният съд е приел, че пълномощното е общо и има необходимото съдържание, доколкото изразява волята на ищците-продавачи по договора за овластяване на пълномощника да извърши всяко разпореждане с имота от тяхно име и за тяхна сметка при условия, каквито намери за добре.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са били отхвърлени втората група искове с обуславящо значение спрямо исковете за собственост на нивата в землището на [населено място], – да прогласи за нищожен договорът по н.а. № 61/ 27.12.2010 г. поради противоречието му с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД) и евентуалните, – да прогласи за недействителен договора по отношение на продавачите поради това, че техният представител, ответникът А. Т. и купувачът, ответникът Г. М. са се сговорили в тяхна вреда (чл. 40 ЗЗД), въззивният съд е съобразил събраните доказателства, че уговорената цена в размер на данъчната оценка на имота е шест пъти по-ниска от пазарната. Въпреки това е приел, че насрещните престации са еквивалентни, защото разликата не е драстична (не се свежда до нулева стойност на вещното право на собственост), договорът съответства на добрите нрави. За да изключи субективният елемент от евентуално заявеното основание по чл. 40 ЗЗД – намерение за увреждане на продавачите и недобросъвестност на представителя и купувача относно действителната (пазарната) цена на имота, въззивният съд се е позовал на част от съдържанието на пълномощното. Представителят е действал в рамките на учредената представителна власт да получи цената, а след като продавачите са удостоверили, че са я получили напълно в брой още към сключване на упълномощителната сделка, са заявили, че цена в размер на данъчната оценка ги удовлетворява. Изводът въззивният съд е базирал на това, че упълномощителната сделка е извършена десет дни преди сключването на договора, пълномощното има и такова съдържание и съдържа подобна удостоверителна част, приемайки това за достатъчно, за да изключи и заявеното основание по чл. 40 ЗЗД.
След това въззивният съд е обобщил, че исковете за прогласяване на нещожността/ недействителността на договора по н.а. № 61/ 27.12.2010 г. по отношение на ищците-продавачи са неоснователни, а е произвел вещно-транслативен ефект договорът по н.а. № 28/ 20.01.2015 г., с който ответниците Г. и С. М. впоследствие даряват нивата в землището на [населено място] на дъщеря си, ответницата К. Г. М.-Б.. Първият договор е погасил правото на собственост на ищците върху имота, а впоследствие извършеното от купувачите дарение, извежда неоснователност и на исковете в защита на правото на собственост (положителни установителни и ревандикационен). Това са мотивите, с които първоинстанционното решение е потвърдено от въззивния съд.
При тези мотиви, първият процесуалноправен въпрос няма претендираното значение, а по втория процесуалноправен е изключено всяко основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Въззивният съд се е произнесъл по всички доводи, с които предявените искове са били обосновани, възраженията на ответниците и е обсъдил събраните по делото доказателства. Действително ответницата А. И. Т. е била задължена от първата инстанция да представи оригинала от пълномощното с нотариална заверка на подписа, използвано при сключването на договора за покупко-продажба, но на касационният състав не е известно решение на ВКС или на ВС в казуално или нормативно тълкуване на чл. 183 ГПК, а преди – чл. 101 ГПК (отм.), според което задължението по чл. 183 ГПК, преди чл. 101 ГПК (отм.) възниква, тогава когато по делото е приет документ в заверено копие, представилата го страна твърди, че оригиналът се намира в насрещната и иска съдът да задължи насрещната да го представи. Не такива са и решенията, на които касаторите се позовават. К. състав не намира, че следва да създава подобна практика. Според константната на ВС и на ВКС, която настоящият състав споделя, санкционната последица по чл. 183, изр. 1 ГПК, а преди – чл. 101, изр. 2 ГПК (отм.) е с различен фактически състав. Той се осъществява, когато страна по гражданското дело представи заверен препис от документ, а насрещната направи искането да бъде задължена да представи и оригинала. Нормата има за цел да осуети опасността да се изгубят документи, представени по делото в оригинал, но и да изключи възможността съдът да разреши спора въз основа на (препис) от документ, който в действителност не съществува.
Повдигнатите материално-правни въпроси за необходимото съдържание на пълномощното, което е било използвано при сключване на атакувания договор, е изяснен с т. 1 от ТР № 5/ 12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/ 2014 г. ОСГТК на ВКС, а въззивното решение му съответства.
То е в съответствие и с практиката на ВКС, според която основанието по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД при сключен договор за покупко-продажба е налице, когато разликата между уговорената и действителната цена на имота е в такава степен драстична, та се свежда до нулева стойност на правото на собственост върху вещта (така решение № 452/ 25.06.2010 г. по гр.д. № 4277/ 2008 г. на ВКС, I-во ГО, решение № 615/ 15.10.2010 г. по гр.д. № 1208/ 2009 г. на ВКС, III-то ГО, решение № 24/ 09.02.2016 г. по гр.д. № 2419/ 2015 г. на ВКС, III-то ГО). Това изключва сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) за допускане на касационния контрол по материално-правните въпроси за основанието по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД при подобни (сходни с настоящия казус) разрешения.
Те обаче са налице по последния повдигнат материално-правен въпрос: Изискват ли правилата за тълкуване на договорите по чл. 20 ЗЗД при разкриване на смисъла на волеизявленията на страните сделката да се тълкува във всички нейни части (клаузи) като едно логическо цяло, във връзка една с друга и следва ли при тази своя дейност съдът да изследва конкретните обстоятелства, при които е сключен договорът, в т.ч. и последващото поведение на страните? Упълномощаването е едностранна правна сделка, а за нея се прилагат правилата относно договорите, включително и чл. 20 ЗЗД (чл. 45 ЗЗД). Даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос противоречи на решения на ВКС, постановявани по реда на чл. 290 – 293 ГПК (решение № 81/ 07.07.2009 г. по т.д. № 761/ 2008 г., ТК, I-во ТО, решение № 202/ 28.07.2017 г. по т.д. № 942/ 2015 г., ТК, II-ро ТО, решение № 85/ 24.07.2015 г. по гр.д. № 1207/ 2014 г., III-то ГО и решение № 188/ 11.01.2016 г. по т.д. № 3378/ 2014 г. II-ро ТО). По този въпрос обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол при основанията от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 378/ 16.10.2017 г. по гр.д. № 662/ 2017 г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която потвърждавайки решение № 113/ 31.05.2017 г. по гр.д. № 317/ 2015 г. на Районен съд – Свищов, въззивният съд е отхвърлил:
· исковете на В. В. В., М. В. В. и В. В. В. срещу А. И. Т., Г. К. М., С. С. М. и К. Г. М.-Б. за прогласяване на недействителността на договора по н.а. № 61/ 27.12.2010 г. за покупко-продажба като сключен във вреда на представляваните ищци-продавачи (чл. 40 ЗЗД) и
· исковете за собственост, включително този по чл. 108 ЗС срещу ответника К. Г. М.-Б..
Указва на всеки един от касаторите в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена в полза на ВКС държавна такса в размер на 75 лв. (минималната от по 25 лв. по дирената защита в зависимост от различния интерес от обжалване – по всеки предявен иск за установяване недействителността на договора, за собственост върху имота и ревандикационния).
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване в зависимост от изпълнението на задължението за представяне на платежните документи в границите на дадения за всеки от касаторите 1-седмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.