О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 710/12.10.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1285 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 478/ 08.12.2016 г. по гр. д. № 765/ 2016 г., с което Русенски окръжен съд, като потвърждава решение № 1043/ 26.07.2016 г. на Русенски районен съд, на основание чл. 135 ЗЗД признава за недействителен по отношение на М. Т. К. договора по н. а. № 192/ 01.08.2011 г., с който К. И. И. и Господин Г. И. са продали един магазин в [населено място] на С. Д. И..
Решението се обжалва от ответниците К. И., Г. Д. и съпрузите С. и Ц. И. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси (третият – конкретизиран и уточнен в духа на заявените касационни оплаквания – т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС):
1. По иска с правна квалификация чл. 135 ЗЗД длъжен ли е ищецът да докаже качеството си на кредитор на ответника, прехвърлил имота с договора, чиято недействителност се претендира?
2. Длъжен ли е съдът да извърши преценка от фактическа страна на всички спорни обстоятелства съобразно ангажираните по делото доказателства и да обсъди всички направени възражения?
3. Как въззивният съд изпълнява задължението си да се произнесе по оплакването във въззивната жалба за допуснато от първата инстанция нарушение на чл. 172 ГПК в решението си по съществото на спора?
4. Длъжен ли е съдът в решението по чл. 135 ЗЗД да установи съществуването на вземането, ако ищецът твърди, че е кредитор на ответника, прехвърлил имота на другия ответник, тъй като нееднократно му е предоставял средства, но също твърди, че част от средствата са му възстановени?
5. Длъжен ли е съдът да зачете задължителното действие на влязло в сила решение, с което е установена симулативната регистрация на ответника по иска по чл. 135 ЗЗД като едноличен търговец, когато ищецът твърди, че неговото вземане е пасив от търговското предприятие на ЕТ?
Касаторите считат въпросите включени в предмета на делото и обуславящи решението (общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК), като твърдят, че изводите на въззивния съд са в противоречие с приложени решения на ВКС по чл. 290 ГПК, а допускането на касационния контрол по повдигнатите въпроси има значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителните основания от чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК). Касационните оплаквания са, че решението е неправилно поради нарушение на чл. 135 ЗЗД и съществени нарушения на съдопроизводствените правила (на чл. 271, ал. 1, изр. 1, вр. чл. 269 ГПК и на чл. 236, ал. 2, вр. чл. 172 ГПК).
Ответникът по касационните жалби, ищецът М. К., възразява, че не са налице сочените основания за допускане на касационния контрол, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
В. Г. С., другият ответник по исковете, не изразява становище по жалбите.
Настоящият състав на Върховния касационен съд ги намира с допустим предмет. Въззивното решение е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Надлежната процесуална легитимация е налице. Жалбите са подадени от (част) от ответниците по уважения иск. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за тяхната редовност и допустимост, а решението следва да бъде допуснато до касационен контрол, макар и само по третия (процесуалноправен) въпрос при основанията от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съображенията са следните:
Исковете по чл. 135 ЗЗД предявява ответникът по касация М. К.. Качеството на кредитор обосновава с твърденията, че в периода 2009 г. – 17.01.2012 г. и без основание е погасил множество задължения на касатора К. И. от стопанската й дейност като едноличен търговец под фирма [фирма] – публични, осигурителни и трудово-правни, а част от предоставените парични средства са му върнати. За непогасения остатък, който възлиза общо на 43 060 лв., М. К. е предявил частичен иск в размер на 17 870 лв. С влязло в сила решение № 155/ 05.10.2015 г. по гр. д. № 226/ 2015 г. Русенски окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил изцяло частичния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Договорът по н. а. № 192/ 01.08.2011 г., с който К. И. е продала на С. И. магазина в [населено място], уврежда М. К., защото неговия длъжник е знаел за своите задължения към него, част от които установени с влязлото в сила решение, а знанието на купувача се предполага, защото е внучка на длъжника (чл. 135, ал. 2 ЗЗД). М. К. е предявил иска по чл. 135 ЗЗД и срещу Ц. И. поради това, че той е в брак с приобретателя към сключването на атакувания договор. М. К. е твърдял също, че макар в нотариалния акт като продавач по договора да е бил посочен Господин Г. И., който е съпруг на неговия длъжник, продаденият магазин е лична собственост, а не имуществена общност. К. И. го е придобила по реституция и наследствено правоприемство. Поискал е договорът изцяло да бъде обявен за недействителен по отношение на него, а не само до 1/ 2 ид. части. Исковете по чл. 135 ЗЗД е предявил и срещу Г. Д. и В. С., а тяхната легитимация като ответници е обосновал с това, че Господин И. е починал преди завеждането на делото, а неговите наследници са двете му дъщери и преживялата съпруга К. И..
Касаторите са въвели единни възражения, оспорвайки исковете с твърденията, че: 1) вземанията, с които е изведена материалната легитимация по иска по чл. 135 ЗЗД, не са възниквали и (евентуално) 2) страните по атакувания договор за покупкопродажба не са знаели за тези вземания, респ. не са имали намерение да го увредят.
Ответникът В. С. не е изразила становище по делото и събраните доказателства. Тя е майка на ответника по касация М. К., а той е единият от внуците на К. и Господин И..
С първоинстанционното решение е прогласена относителната недействителност на атакувания договор спрямо М. К., кредитор на вземанията по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД с длъжник К. И., възникнали в зададения период от извършвана стопанска дейност като едноличен търговец. Договорът е квалифициран е като увреждащ кредитора, доколкото с продажбата на магазина длъжникът е намалил своето имущество, а то следва да служи за обезпечение на неговите кредитори (чл. 133 ЗЗД). Споделен е и довода, че порокът касае целия негов обект, а не само 1/ 2 ид. част, доколкото магазинът макар и по време на брака на К. И. с Господин И., е лична собственост на длъжника, защото го е придобил по реституция и наследствено правоприемство (чл. 1, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ). Исковете по чл. 135 ЗЗД са уважени за всичките ответници, в т. ч. и за двете дъщери на Господин И..
Срещу решението касаторите подават въззивна жалба, в която са се оплакали, че събраните и обсъдени от първата инстанция писмени доказателства изключват качеството на М. К. като кредитор, а съдът е пропуснал да зачете задължителното действие на приложени от тях влезли в сила решения. С тях са отхвърлени осъдителни искове на М. К. срещу К. И. за вземания в зададения период и е установена симулацията на регистрацията на длъжника като едноличен търговец (с решение от 30.01.2013 г. по гр. д. № 4070/ 2012 г. на Русенски окръжен съд). Оплакали са се също, че в нарушение на чл. 172 ГПК първостепенният съд е базирал своя извод, че длъжникът и купувачът по договора са знаели за вземанията на М. К. от неоснователно обогатяване, на свидетелските показания на Л. М.. Първостепенният съд е пропуснал да забележи изнесеното, че в релевантния период М. е счетоводител не само на ЕТ, но и на [фирма], като към разпита е заявила, че продължава счетоводно да обслужва това дружество. Управител и едноличен собственик на неговия капитал е ищецът М. К., а останалите събрани доказателства (писмени и гласни) изключват достоверността на свидетелските показания на счетоводителя.
В обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният съд отново обсъжда събраните доказателства – писмени (разписки и платежни нареждания) и гласни (показания от разпита на свидетелите М. и Д.) и също приема те да доказват качеството на М. К. на кредитор на К. И. по вземания с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, включени в пасивите на търговското предприятие на едноличния търговец. Добавил е, че същото обосновава приложеното влязло в сила решение по частичния иск, което има задължително за страните по настоящия спор действие. Въззивният съд не се произнася по оплакването в жалбата, че показанията на свидетелят при решаването на спора по същество следва да се обсъдят съгласно изискванията на чл. 172 ГПК, нито забелязва възможната заинтересованост на М. да свидетелства в полза на ищеца. Първоинстанционното решение е потвърдено.
К. състав намира първия (процесуалноправен) въпрос включен в предмета на делото, но той не обосновава въззивното решение. Качеството на М. К. като кредитор въззивният съд обосновава (основно) чрез влязлото в сила осъдително решение по частичния иск. Следователно въпросът, който обосновава решението е свързан с приложението на чл. 297 и чл. 298, ал. 1 ГПК. На такъв обаче е повдигнатия от касаторите. Следователно по него е изключено общото основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Това основание е изключено и за втория и четвъртия въпрос. Първият е в максимална степен обобщен. Максималната обобщеност на правния въпрос изначално изключва изискването от чл. 280, ал. 1 ГПК. При нея е необосновима (неустановима) връзката между конкретния предмет на делото и/ или въззивното решение и повдигнатия въпрос. Формулировката на четвъртия въпрос го окачествява като частен спрямо първия повдигнат. Тя е дотолкова конкретна, че настоящият състав го квалифицира като заявено касационно оплакване за необоснованост на въззивното решение. В настоящата фаза по селекция на постъпилата касационна жалба касационните основания (чл. 281 ГПК) не се разглеждат.
Общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК е изключено и по петия въпрос. Действително въззивният съд не е обсъдил приложените по делото от касаторите влезли в сила решения. С тях са отхвърлени осъдителни искове на М. К. срещу К. И. за наем. Предметът на решенията е без отношение към вземанията, описани в исковата молба. Никое от тези решения не установява „симулативност“ в регистрацията като едноличен търговец. Следователно повдигнатия пети въпрос не обуславя обжалваното решение.
Включен в предмета на делото и обуславящ е въпросът, как въззивният съд изпълнява задължението си да се произнесе по оплакването във въззивната жалба за допуснато от първата инстанция нарушение на чл. 172 ГПК в решението си по съществото на спора? Въззивният съд (в обобщен аспект) го решава в противоречие с т. 1 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС, а приложените (и известните на настоящия състав) решения по чл. 290 ГПК, в които ВКС подлага на тълкуване чл. 172 ГПК, следва да бъдат синтезирани в аспекта на правомощията на въззивния съд по разглеждането на такова оплакване в жалбата в решението, с което решава спора по същество (чл. 271, ал. 1 и чл. 269 ГПК). Синтезът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 478/ 08.12.2016 г. по гр. д. № 765/ 2016 г. на Русенски окръжен съд.
Указва на касаторите в 1-седмичен срок от съобщението да представят платежен документ за внесени в полза на Върховен касационен съд 103. 14 лв. – държавна такса за разглеждане на касационните жалби.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на платежния документ, но не по-късно от изтичане на дадения срок.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.