О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 785
гр.София, 14.11.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2098 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, а съгласно § 74 от ПЗР на ГПК касационната жалба се разглежда по реда, действал до ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 86/ 2017 г.).
Обжалвано е решение № 8/ 24.02.2017 г. по гр. д. № 9/ 2017 г., с което Разградски окръжен съд, отменяйки решение № 415/ 09.12.2016 г. по гр. д. № 608/ 2016 г. на Районен съд Исперих, по исковете на А. Ю. Х. срещу [община]:
· признава за незаконна и отменя заповед № 38/ 25.05.2016 г., с която кметът на [община] на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ прекратява трудовото правоотношение между страните (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);
· възстановява А. Ю. Х. на длъжността „шофьор“ в Дейност „Други дейности по транспорта“ в [община] (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ);
· осъжда [община] да заплати на А. Ю. Х. за периода 26.05.2016 г. – 26.11.2016 г. сумата 1 737. 10 лв. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ);
· ангажира отговорността на [община] по чл. 78, ал. 1 ГПК и я осъжда за държавна такса по уважените искове.
Решението се обжалва от [община] с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните материалноправни въпроси (допълнени и уточнени в духа на заявените касационни основания според възможността, допусната в т. 1 ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. Налице ли е реално съкращаване в щата при трансформация, – когато трудовите функции на съкратената длъжност в щатното разписание са възложени на една нова и са съчетани с други, съществено различни трудови функции (чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ)? 2. Кой е критерият за сравняване на присъщите (основните) трудови функции на длъжност в старото и в новото щатно разписание? и 3. При трансформация чрез съчетаване на съществено различни трудови функции, които работодателят възлага на новата длъжност, за него възниква ли задължението да извърши подбор? Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи обжалваното решение, като извежда допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довода, че въззивният съд ги е решил в противоречие с решения на Върховния съд на Република България. Оплаква се, че решението е неправилно поради превратно обсъждане на събраните доказателства (нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК) и нарушение на материалния закон (чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 и чл. 329 КТ) – касационните основания от чл. 281, т. 3, пр. 1 и 2 ГПК. Претендирал е разноските, направени пред първата инстанция.
Ответникът по касация А. Х. възразява, че решението съответства на съдебната практика по сходни казуси и е правилно. Претендирал е разноските, направени пред първата и втората инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Спорът по гражданското дело е трудов, но е налице изключението от чл. 280, ал. 2, т. 3 КТ. Жалбата подава процесуално легитимирана страна. Касатор е ответникът по уважените искове. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, а въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване при основанията от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително). Съображенията са следните:
В обжалваното решение са квалифицирани като основателни доводите в исковата молба, отнесени и до втората инстанция чрез въведени оплаквания срещу първоинстанционното решение, че е незаконосъобразно уволнението на А. Х. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ със заповед № 38/ 25.05.2016 г., с която кметът прекратява трудовото правоотношение между страните за длъжността „шофьор“ в Дейност „Други дейности по транспорта“ в [община]. От фактическа страна въззивният съд е приел, че с новото щатно разписание същите основни трудови функции на длъжността „шофьор“, на която А. Х. е бил възстановен с влязло в сила конститутивно съдебно решение по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, работодателят е възложил на длъжността „работник поддръжка“, а това изключва извода за реално съкращаване на щата. Въззивният съд е добавил, че изложеното важи поне за двама от заемащите длъжността „работник поддръжка“ – Р. Е. и А. С., на които е била връчена представената и приета във второинстанционното производство характеристика за тази длъжност. Приел е също, че при това положение работодателят е бил длъжен да извърши подбор между ищеца и тези двама служители (чл. 329 КТ). Това са мотивите, с които (за разлика от първата инстанция) въззивният съд е признал ответника по касация за титуляр на правото по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а след това е установил материалноправните предпоставки на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.
Изводът за идентичност на основните трудови функции на длъжностите „шофьор“ и „работник поддръжка“ въззивният съд е направил чрез съпоставка, следваща от двете длъжностни характеристики, които са били приети съответно от първата и втората инстанции и според заповед № 384/ 03.05.2016 г., с която кметът на [община] е възложил на Р. Е. и А. С. да управляват автомобилите, собственост на Общината.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че този извод въззивният съд е базирал на критерий, различен от естеството на възложената работа. Сравняването на длъжностните характеристики за „шофьор“ и „работник поддръжка“ и доказателствата, установими чрез заповед № 384/ 03.05.2016 г., обективно налагат извода, че естеството на възложената работа на Р. Е. и А. С. съчетава основните трудови задължения за длъжността „шофьор“, но на тях работодателят им е възложил и други, съществено различни трудови функции, характерни за новата длъжност.
В решение № 34/ 16.02.2015 г. по гр. д. № 5826/ 2014 г. ВКС, ГК, IV-то отд. се приема, че естеството на възложената работа е критерият за преценката за идентичност, съчетаване или различие в основните трудови функции, когато по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът е длъжен да прецени материалноправната предпоставка на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ.
В решение № 404/ 06.01.2014 г. по гр. д. № 1968/ 2013 г. ВКС, ГК, IV-то отд. е отговорено и на останалите два повдигнати от касатора въпроси (на първия и на третия).
Въззивното решение е в противоречие с тези решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК. Следователно по повдигнатите въпроси са налице общото и допълнителните основания от чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ за допускането на касационния контрол.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 8/ 24.02.2017 г. по гр. д. № 9/ 2017 г. на Разградски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса за сумата 94. 75 лв. (сбор от таксите по исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 и 2 КТ – по 30 лв., а по осъдителния – за сумата 34. 74 лв.)
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на платежния документ, но не по-късно от изтичане на дадения срок.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.