О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №761
гр.София, 06.11.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1976 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 22/ 30.01.2017 г. по гр. д. № 608/ 2016 г., с което Шуменски окръжен съд, като потвърждава решение № 777/ 07.11.2016 г. по гр. д. № 1427/ 2016 г. на Шуменски районен съд, отхвърля следните искове на М. М. М. срещу средно училище „Н. Й. В.“:
· за признаване за незаконна и отмяна на заповед № РД 06-327/ 22.04.2016 г. на началника на Националния инспекторат по образованието Шумен за прекратяване на трудовия договор на М. М. при основанието от чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);
· за възстановяването му на длъжността „директор на СУ „Н. Й. В.“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и
· за заплащане на сумата 1 313. 70 лв. в периода 25.04.2016 г. – 25.10.2016 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ).
Решението се обжалва от М. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните материалноправни въпроси (уточнени в духа на заявените касационни оплаквания съгласно т. 1 ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): Има ли значение за законността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ обстоятелството, че: 1) заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание е немотивирана; 2) уволненият служител също е бил незаконно уволнен от същата длъжност, възстановен е с влязло в сила съдебно решение, но към момента на уволнението все още не е започнал да осъществява трудовите си функции на длъжността, която подлежи на освобождаване и 3) възстановеният поради незаконното уволнение (друг) служител, чиято длъжност подлежи на освобождаване, е в неплатен отпуск към момента на връчване на заповедта по чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ. Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обосноваващи въззивното решение, като извежда допълнителните основания от чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон (чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ).
Ответникът, ответник и по касация СУ „Н. Й. В.“, възразява, че е изключено всяко основание за допускане на касационния контрол, а решението е правилно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Въззивното решение е по трудов спор, но отхвърлените искове са по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ. Изложеното покрива първото изключение от чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК. Налице е надлежна процесуална легитимация. Касатор е ищецът. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Осъществени са всички останали предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, но макар въпросите да имат претендираното значение, по тях е изключено всяко допълнително основание за допускане на касационния контрол. Съображенията са следните:
Въззивният съд е приел за осъществени следните относими факти: 1) трудов договор № РД-07-4/ 12.07.2010 г., с който С. М. К. е назначена на длъжността директор на училището до завръщане на отсъстващата Н. О. А. (чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ); 2) заповед № РД 08-521/ 24.06.2014 г. за прекратяване на трудовото правоотношение със С. К. поради наказанието дисциплинарно уволнение (чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ); 3) трудов договор № РД 07-19/ 16.07.2014 г., с който М. М. е назначен на същата длъжност; 4) заповед № РД 06-581/ 20.08.2014 г. на работодателя за отмяна на заповедта за дисциплинарното уволнение и за възстановяването на С. К. на длъжността директор на училището (чл. 344, ал. 2 КТ); 5) заемането й от С. К. в срока по чл. 345 КТ (според заявление от 21.08.2014 г. в този смисъл и сключен на същата дата „нов“ трудов договор); 6) заповед № РД-07-21/ 21.08.2014 г., с която на основание чл. 71, ал. 1 КТ незаконосъобразно е било прекратено трудовото правоотношение с М. М., а той е възстановен на длъжността директор на училището (така приложеното влязло в сила конститутивно решение по гр. д. № 2594/ 2014 г. на РС – Шумен по исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 и 2 КТ на М. М. срещу училището); 7) на 25.04.2014 г. (в срока по чл. 345, ал. 1 КТ) М. М. се е явил в училището да я заеме и 8) на тази дата му е връчена заповед № РД-06-327/ 22.04.2016 г. за прекратяване на (възстановеното и с него) трудово правоотношение при основанието от чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ (заповедта, чиято отмяна се иска в настоящото производство).
Въззивният съд е приел, че изложеното осъществява кумулативните предпоставки на основанието от чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ: 1) към релевантния момент (на връчване на заповедта на М. М.) работодателят е отменил заповедта за дисциплинарното уволнение на С. К. от длъжността директор на училището; 2) тогава незаконно прекратеното трудово правоотношение е възстановено със заповед на работодателя и 3) тогава заеманата от М. М. длъжност директор на училището е следвало да бъде освободена, за да бъде я заеме възстановения от работодателя служител С. К.. Въззивният съд е намерил за ирелевантни твърденията на касатора за факти, които съставът на основанието от чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ не изисква: 1) дали към същия момент възстановената на същата длъжност С. К. е ползвала отпуск и 2) дали М. М. е започнал да осъществява трудови функции на длъжността директор на училището по възстановеното (и с него) на основание влязлото в сила решение трудово правоотношение. Въззивният съд (също) е възприел като неоснователно оплакването в исковата молба и във въззивната жалба, че основанието от чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ изисква от работодателя да мотивира заповедта за уволнение.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че предпоставките, които въззивният съд е съобразил да осъществяват основанието от чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ, са тези, които възприема и константната съдебна практика в приложението на тази правна норма. Съответни на практиката са и изводите на въззивния съд, че останалите твърдения на касатора за други факти (извън предпоставките от основанието) са ирелеватни, а заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ работодателят не дължи да мотивира. Въззивното решение е съобразено и с практиката, според която основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ се прилага, когато е налице влязло в сила решение, с което е възстановен на работа работник или служител и той се е явил на работа в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, за да я заеме (Р № 911/ 17.09.1999 г. III ГО на ВС). С посоченото от касатора ТР № 6/ 25.06.2015 г. тълк. д. № 6/ 2014 г. ОСГК на ВКС е извършил нормативно тълкуване по въпроси, различни от повдигнатите. Различни са и тези, обсъждани в приложените от касатора съдебни решения (вкл. на ВКС). Константната практика на ВКС в приложението на основанието от чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ настоящият състав споделя и не намира необходимост да я променя. Следователно макар повдигнатите от касатора три материалноправни въпроса да обуславят въззивното решение по тях е изключено всяко допълнително основание от чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационния контрол.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 22/ 30.01.2017 г. по гр. д. № 608/ 2016 г. на Окръжен съд – Шумен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.