О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 321
гр.София, 08.05.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 5061 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК и се разглежда по реда до ЗИДГПК (обн. ДВ, бр. 86/ 2017 г.) – § 74 от преходните му и заключителни разпоредби.
Обжалвано е решение № 173/ 23.06.2017 г., с което Пернишки окръжен съд, потвърждавайки решение № 1360/ 11.01.2017 г. по гр. д. № 781/ 2015 г. на Пернишки районен съд, е осъдил Главна дирекция „Национална полиция“ при Министерство на вътрешните работи на Република България да заплати на В. И. Т. и на П. И. Т. на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ суми от по 2 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди по причина на незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства, ведно със законните лихви от 01.07.2014 г., като исковете са отхвърлени до пълните размери от 15 000 лв.
Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР, в качеството си на ответник по иска, процесуален субституент на държавата, обжалва решението в осъдителната част с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси (първия – допълнен и уточнен според заявените касационни основания – т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. Кой е надлежен ответник по иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ за обезщетение на вреди от незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства (СРС)? 2. За този иск има ли законово изискване за съдебен акт, който предварително да установи незаконосъобразното използване на СРС? 3. За да уважи иска, необходимо ли е съдът да изследва причинно-следствената връзка между незаконосъобразното използване на СРС и вредите? 4. От какъв порок страда въззивното решение, когато съдът не се е произнесъл по част от оплакванията във въззивната жалба и по възраженията срещу иска? 5. Длъжен ли е съдът в решението по съществото на правния спор да съобрази разпределянето на доказателствената тежест и да обсъди в съвкупност всички допустими и относими доказателства според доводите и възраженията на страните? Касаторът счита въпросите обуславящи въззивното решение, като по първите два обосновава допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, а по останалите – от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК (в приложимата редакция) с твърденията, че въззивното решение им противоречи. По същество се оплаква, че решението е недопустимо като постановено срещу ненадлежен ответник; евентуално – неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Претендира разноски, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение.
В. И. Т. и П. И. Т. обжалват с насрещни касационни жалби решението в частта, с която исковете са отхвърлени. Повдигнатите от тях материално-правни въпроси са по критерия за справедливост и за задължението на съда да изложи собствени мотиви, дори когато препраща към мотивите на първата инстанция. По същество се оплакват, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с чл. 52 ЗЗД и при съществено нарушение на чл. 272 ГПК.
Касационната жалба от Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР е с допустим предмет. Въззивното решение е по гражданско дело с цена на всеки активно субективно съединен иск 15 000 лв. Налице е надлежна процесуална легитимация. Касатор е процесуалният субституент на българската държава, осъдена да заплати обезщетенията от по 2 000 лв. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на тази касационна жалба, а въззивното решение следва изцяло да бъде допуснато до касационен контрол по първия повдигнат въпрос от касатора Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР поради вероятната негова недопустимост (т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС). Съображенията са следните:
Въззивният съд е приел, че Главна дирекция „Национална полиция“ е надлежен ответник по исковете за присъждане на обезщетения от по 15 000 лв. за неимуществените вреди по причина на незаконното използване на СРС в периода 03.01.2014 г. – 01.07.2014 г., които са предявили В. Т. и П. И., а исковете са основателни за суми от по 2 000 лв. Намерил е, че различен извод не следва от това, че двете искания за използване на СРС е направила Главна дирекция „Криминална полиция“ при МВР, на която този Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР е правоприемник (§ 79, ал. 1 от ЗИД на ЗМВР, обн. в ДВ бр. 14/ 2015 г.), а в нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗСРС използването им е разрешено от Софийски градски съд (с разрешение № 14-3/ 03.01.2014 г. за срок от 60 дни и с разрешение № 14-631/ 24.02.2014 г. за срок от 120 дни). Въззивният съд се е позовал на ТР № 5/ 15.06.2015 г. по тълк. д. № 5/ 2013 г. ОСГК на ВКС.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че нормативно тълкуване, извършено с това тълкувателно решение от ОСГК на ВКС, е в приложението на чл. 2, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ЗОДОВ (първоначална редакция), а по сега действащата – на чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. 1, т. 3 и т. 4 ЗОДОВ. Прието е, че по тези искове за вреди от незаконно задържане под стража и от неоснователно обвинение Прокуратурата на Република България е надлежният ответник. С ТР № 5/ 15.06.2015 г. по тълк. д. № 5/ 2013 г. ОСГК на ВКС е потвърдено (установено) запазеното действие на ТР № 3/ 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/ 2004 г. ОСГК на ВКС в частта, с която е прието, че съдът е надлежен ответник само по исковете по чл. 2, ал. 1, т. 4 и 5 ЗОДОВ (в редакцията преди ЗИД на ЗОДОВ – ДВ, бр. 38/ 18.05.2012 г.). Така първият повдигнат от касатора процесуалноправен въпрос обуславя обжалваното решение, не е бил предмет на нормативно тълкуване от ВКС, а е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По този въпрос решението следва да бъде допуснато до касационен контрол при общото и допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК изцяло. Причината за допускането на касационния контрол и в частта, с която исковете са уважени, е в подадените насрещни касационни жалби и вероятната недопустимост на решението и в тази част по въпроса, Кой е надлежен ответник по иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ за обезщетение на вреди от незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства (СРС)?. Останалите въпроси, повдигнати в изложенията към касационната и насрещните жалби, касаят правилността на решението, а по тях настоящата инстанция следва да вземе отношение при разглеждане на заявените касационни основания в случай, че то е допустимо.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 173/23.06.2017 г. по гр. д. № 237/ 2017 г. на Окръжен съд – Перник.
УКАЗВА на В. И. Т. и на П. И. Т. да заплатят в 1-седмичен срок от съобщението по сметка на Върховен касационен съд държавна такса от 5.00 лв. за всеки един от двамата.
Делото да се докладва след представяне на платежните документи, но не по-късно от изтичане на срока, за насрочване или за връщане на насрещните касационни жалби от В. Т. и от П. Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.