О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 210
гр.София, 26.03.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4756 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК и се разглежда по реда до ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/ 27.10.2017 г. – арг. от § 74 от това изменение на ГПК.
Обжалвано е решение № I-56/ 19.07.2017 г. по гр. д. № 173/ 2017 г., с което Окръжен съд – Бургас, изменяйки решение № 444/ 29.03.2017 г. по гр. д. № 7044/ 2016 г. на Районен съд – Бургас, е осъдил Й. Т. К. да заплати на К. В. В. на основание чл. 250 ЗЗД сумата 13 932.05 лв. – невърнат влог, предоставен на 24.10.2013 г. по банковата сметка на Й. К. в [фирма], – ведно със законната лихва от 21.11.2016 г., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 14 279.78 лв.
Решението в осъдителната част се обжалва от Й. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправни въпроси, които обобщени и уточнени в духа на заявените касационни оплаквания (т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС) са следните: 1. Какво разграничава недопустимото решение, с което първата инстанция се е произнесла по непредявен иск от неправилното решение, с което първата инстанция неправилно е квалифицирала иска? 2. Какви са правомощията на въззивната инстанция във всяка от двете хипотези и тяхното упражняване разкрива ли особености, ако ответникът е направил възражение за прихващане, което първата инстанция е отказала да приеме за съвместно разглеждане? и 3. Има ли правомощие въззивната инстанция за пръв път да се произнесе по искане за присъждане на законни лихви върху паричното притезание по иска, ако в решението първата инстанция е отказала да го разгледа като несвоевременно заявено? Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи обжалваното решение, а допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довод, че въззивният съд ги е решил в противоречие с решения, с които ВКС е провел казуално и нормативно тълкуване на приложимите и приложените правни норми. Оплакванията по същество са, че решението е недопустимо (вместо да упражни правомощията от чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК въззивният съд е упражнил правомощия от чл. 271, ал. 1 ГПК), евентуално – неправилно поради съществено процесуално нарушение (при същите доводи, с които е обоснована неговата недопустимост, допълнени с предвиденото в чл. 273 ГПК поради своевременно заявено възражение за прихващане, което първата инстанция неправилно е отказала да приеме за разглеждане) и нарушение на материалния закон (приложен е институтът на договора за влог, вместо на договора за мандат). Претендират се разноските по делото.
Ответникът по касация К. В. възразява, че въззивното решение съответства на практиката на ВКС по подобни дела, а решението е правилно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Въззивното решение е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Налице е надлежна процесуална легитимация. Касатор е ответникът по иска, а искането да бъде отменено в осъдителната част съответства на обжалваемия интерес. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК, както и всички останали предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, а касационният контрол следва да се допусне. Съображенията са следните:
К. В. (ответник по касация и ищец по осъдителния иск) е обосновал качеството си на кредитор по паричното притезание с твърденията, че неговата майка Й. К. (касатор и ответник по иска) се е съгласила по нейна банкова сметка да бъде платена сумата 14 279.78 лв. – онази част от цената по договор по н.а. № 56/ 24.10.2013 г. за покупко-продажба на един апартамент в [населено място], която съответства на дела на К. В. като продавач (1/ 4 идеални части). Купувачите са платили цената на апартамента от 57 119.10 лв., а по банковата сметка на Й. К. са превели нейната и на К. В. част. Въпреки отправените покани обаче майката на К. В. не му предоставя получената за него от купувачите сума.
В исковата молба няма искане за присъждане на законната лихва върху паричното притезание след датата на предявяване на осъдителния иск.
Й. К. е оспорила иска по основание. Възразила е, че: 1) длъжник по претенция за част от цената (по вземане по чл. 200, ал. 1, пр. 1 ЗЗД) са купувачите, а не тя като един от тримата продавачи по договора; 2) всеки от продавачите е получил от купувачите своята част от цената и (евентуално): 3) била е надарена със сумата, съответна на дела на сина й. Оспорила е иска и по размер. Възразила е, че: 1) част от полученото от купувачите (сумата 1 800 лв.) е изтеглила и предала на брокер в погашение на нейното и на сина й задължение за възнаграждение за посредничеството по сключения договор; 2) друга част (сумата 1 700 лв.) е изтеглила на 03.01.2014 г. и предала на сина си и 3) тя е кредитор по насрещно вземане за сумата 11 100 лв. – увеличената стойност на друг апартамент в [населено място], собственост на сина й, в който Й. К. е живяла и подобрявала в периода 2013 г. – 2016 г. Видът и стойността на извършеното в този друг апартамент в [населено място] са описани с направеното в писмения отговор на исковата молба възражение за прихващане.
В доклада по делото първостепенният съд е квалифицирал иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Отказал е да приеме за съвместно разглеждане възражението за прихващане с мотиви, че претенцията е заявена според качеството на владелец, извършил подобрения в чужд имот, каквото Й. К. не притежава.
С първоинстанционното решение е възприета същата квалификация на иска, а той е отхвърлен с мотиви, че договорното основание на получената сума (по мандатно правоотношение) изключва възникването на вземането от неоснователно обогатяване. В решението е оставено без разглеждане искането за законни лихви с мотиви, че е несвоевременно заявено за пръв път в устните състезания.
Във въззивната жалба К. В. се е оплакал, че в решението първата инстанция погрешно е квалифицирала иска и е отказала да разгледа искането за законни лихви.
В отговора на въззивната жалба Й. К. е възразила, че тези оплаквания са неоснователни.
В определението по чл. 267 ГПК въззивната инстанция е преценила, че жалбата е допустима, докладвала е направените оплаквания, възраженията в писмения отговор на жалбата и е насрочила открито съдебно заседание.
В това заседание е препратила към предварителния доклад с определението по чл. 267 ГПК, съдебното дирене е приключено, а явилите се страни са проведели устни състезания.
С въззивното решение искът е квалифициран по чл. 250 ЗЗД. Съдът е приел, че първоинстанционното решение е допустимо (съдържа произнасяне по предявения иск), но първата инстанция е нарушила материалния закон (вместо да се произнесе по вземането за връщане на полученото по влог е отхвърлила вземане за връщане на полученото без основание). Достигнал е до извода, че е допустимо да поправи тази грешка и е уважил иска частично, възприемайки като основателно първото възражение на Й. К. по заявения размер. Липсват мотиви, защо и въззивната инстанция е счела, че е извън предмета на делото своевременно въведеното възражение за прихващане с индивидуализираното насрещно вземане. Присъдени са законните лихви върху сумата 13 932.05 лв. със съображения, че искането е своевременно, защото е направено в устните състезания пред първата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че при тази специфика на предмета на делото и на правомощията, които въззивният съд е упражнил при постановяване на обжалваното решение, всеки от повдигнатите въпроси има претендираното значение. К. контрол следва да бъде допуснат при основанията от чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК (общо и допълнително), тъй като въпросите следва да получат обобщени отговори, съответни на решенията, с които Върховния касационен съд е провеждал казуално и нормативно тълкуване по приложените и по приложимите за разглеждането и решаването на правния спор норми.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № I-56/ 19.07.2017 г. по гр. д. № 675/ 2017 г. на Окръжен съд – Бургас в осъдителните негови части.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена в полза на ВКС държавна такса в размер на 278.64 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване в зависимост от изпълнението на задължението за прилагане на документа за платена такса в дадения за това срок.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.