3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 634
гр.София, 18.09.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1503 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 15/ 28.01.2019 г. по гр.д. № 458/ 2018 г., с което Шуменски окръжен съд, потвърждавайки решение № 323/ 22.10.2018 г. по гр.д. № 192/ 2018 г. на Великопреславски районен съд, по исковете на Н. Х. Н. срещу Териториално поделение на „Държавно горско стопанство“ [населено място] (ТП на Д. – В.), както следва:
· е признал за незаконно и е отменил наказанието „дисциплинарно уволнение“ по заповед № 190/ 22.12.2017 г. на директора на ТП Д. – В., с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) и
· е възстановил ищеца на длъжността „ръководител, Първи участък Г. – В. – старши лесничей при ТП „Държавно горско стопанство В. на „Североизточно държавно предприятие“ – [населено място] (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ).
Решението се обжалва от ТП на Д. – В. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (общо и допълнително) по следните въпроси (първите три – материално-правни, а четвъртият – процесуално-правен): 1. Следва ли при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието между нарушението и дисциплинарното наказание да се съобразят характерът на заеманата длъжност и как се отразява нарушението върху цялостната дейност на работодателя? 2. Следва ли при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ да се съобразят онези вредоносни последици от нарушението, който действително са настъпили? 3. За преценката дали нарушенията са системни по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ има ли значение дисциплинарното наказание, което е било наложено с предходна заповед на работодателя и още не е заличено? и 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата, които е приел на основание чл. 266, ал. 3 ГПК? Касаторът счита, че въпросите са включени в предмета на обжалване. По първите два извежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол с довод, че въззивният съд го е решил в противоречие съответно с решение № 163/ 13.06.2012 г. по гр.д. № 564/ 2011 и с решение № 75/ 10.06.2015 г. по гр.д. № 5735/ 2014 г., все на ВКС, IV-то ГО. По останалите два извежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с довода, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 189, ал. 1 КТ, чл. 190, ал. 1, т. т. 3 и 7 КТ) и допуснато съществено процесуално нарушение (чл. 236, ал. 2 ГПК). Претендира разноски.
Ответникът по касация Н. Х. Н. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски и пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че жалбата е с допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно, по трудов спор по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ответникът, а исковете са уважени. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата. Решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване, макар и само по първия материално-правен въпрос. Съображенията са следните:
В решението е прието, че в изпълнение на трудов договор ищецът Н. Н. е заемал длъжността „ръководител, Първи участък Г. – В. – старши лесничей при ТП „Държавно горско стопанство В. на „Североизточно държавно предприятие“ – [населено място]. Със заповед № 190/ 22.12.2017 г. трудовият договор е прекратен на основание чл. 360, ал. 2, т. 6 КТ – със заповедта е наложено наказанието „дисциплинарно уволнение“. Допуснатите нарушения от ищеца са описани в шестте пункта на заповедта.
Въззивният съд е намерил, че ищецът е извършил нарушенията по пункт първи и втори на заповедта. Нарушенията по пункт трети, четвърти и пети са недоказани, а пункт шести касае действия на ищеца в неработен ден, а за тях няма основание за реализиране на дисциплинарна отговорност.
За да признае за уволнението незаконно, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – основателен, въззивният съд е приел, че нарушенията по пункт първи и втори от заповедта са леки, а наложеното най-тежко дисциплинарно наказание на ищеца – несъразмерно (нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ). Преценката за тежестта на нарушенията въззивният съд е концентрирал единствено върху вредоносните последици за предприятието на работодателя. Намерил е, че от нарушенията по пункт първи (общо шест) е нанесена щета от 133.60 лв. на предприятието, където ищецът полага труда си, а от второто щети няма. Въззивният съд е пропуснал да забележи, че с длъжностната характеристика на ищеца са възложени функции по ръководство и контрол в поверения му горскостопански участък с обхват шест охранителни района; че със заповед № 20/ 10.03.2016 г. директорът на Североизточното държавно предприятие е наредил приемането и отчитането на отсечената дървесина да извършва комисия, а нарушението по пункт първи в заповедта за дисциплинарно уволнение е изразено в шест случаи в периода 31.08.2017 г. – 30.11.2017 г., при които ищецът сам е приемал отсечена дървесина и неточно я е остойностявал по най-ниската ценова категория „вършина“.
При тези мотиви на въззивния съд и с оглед констатираните пропуски, настоящият състав на Върховния касационен съд намира първия въпрос включен в предмета на обжалване. Въззивният съд го е решил в противоречие с решение № 163/ 13.06.2012 г. по гр.д. № 564/ 2011 г. на ВКС, IV-то ГО, постановено по реда на чл. 290 – 293 ГПК. В това решение е прието, че при преценката за тежестта на извършеното нарушение е от значение характера на изпълняваната работа; това, дали на служителя са възложени функции по управление и контрол при изпълнение на работата, т.е. трудови функции, сочещи за оказано от работодателя по-високо доверие и същевременно функции, свързани с по-високата степен на отговорност при изпълнение на работата. Следователно по първия материално-правен въпрос въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол. Налице са общото и допълнителното основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По останалите повдигнати въпроси настоящият състав ще вземе отношение с решението по делото при обсъждането на съответстващите им касационни основания.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 15/ 28.01.2019 г. по гр.д. № 458/ 2018 г. на Шуменски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена в полза на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 40.00 лв. ( по 20.00 лв. за всеки от исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ).
След представяне на платежния документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, а ако документът не бъде представен в рамките на срока – за прекратяване на касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.