2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №138
гр.София, 26.03.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1180 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба от С. А. С. с искане за отмяна на влязло в сила решение № 4580/ 14.11.2018 г. по гр.д. № 10062/ 2018 г. на Варненски районен съд, с което е допуснат развод по взаимно съгласие. Молбата касае утвърденото от бракоразводния съд споразумение между съпрузите относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на малолетното дете К. Ц. С.. Основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 ГПК са обосновани с твърдения, че в нарушение на чл. 4, ал. 2 ГПК съдът не е назначил на молителя преводач от руски, а въпреки противоречието в интересите на съпрузите, те са били представлявани от един адвокат, който молителят не е упълномощавал.
Ответникът по молбата Ц. Н. С. възразява, че: 1) молбата за отмяна на решението за развод е недопустима (чл. 303, ал. 2, пр. 1 ГПК), 2) адв. К. Д., която я е подала, не е изрично упълномощена и 3) са неверни твърденията, изложени в нея.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира молбата допустима. Съображенията са следните:
Първо, съгласно чл. 303, ал. 2, пр. 1 ГПК, не се допуска отмяна на решението, с което е постановен развод. Молбата обаче не касае онази част от решението, с която е прекратен бракът между съпрузите. Тя касае споразумението относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на малолетното дете, което бракоразводният съд е утвърдил. В тази част решението не се ползва със същата стабилност както решението в частта за прекратяването на брака (ТР № 60/ 12.08.1987 г. по гр.д. № 31/ 1987 г. ОСГК на ВК). Следователно молбата има допустим предмет.
Второ, чл. 34, ал. 2 ГПК изисква изрично пълномощно за предявяване на брачни искове. Същото важи и за подадената молба за отмяна. Представеното пълномощно на адв. Д. е общо, но с молба от 08.03.2018 г. действията й са потвърдени, а молителят уведомява съда да счита за изрична представителната власт. Съгласно чл. 101, ал. 2 ГПК, поправеното процесуално действие се смята за редовно към момента на извършването му. Първоначалната нередовност на молбата е изправена.
Трето, налице е надлежна процесуална легитимация. Молбата е от единия от съпрузите.
Четвърто, тя съдържа конкретни и надлежни твърдения, които са обективно годни да осъществят основанията за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 ГПК. Дали твърденията са верни и дали поне едно от сочените основания е осъществено, са въпроси, които подлежат на изследване и обсъждане с решението по чл. 307, ал. 3 ГПК.
П., решението, с което е допуснат развод по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване и е влязло в сила на 14.11.2018 г. (чл. 296, т. 1, вр. чл. 330, ал. 5 ГПК). Молбата за отмяна е от 11.12.2018 г. При всяко положение е спазен тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК.
Шесто, налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане молбата от С. А. С. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 ГПК на влязлото в сила решение № 4580/ 14.11.2018 г. по гр.д. № 10062/ 2018 г. на Варненски районен съд в частта, с която бракоразводният съд е утвърдил споразумението между съпрузите относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на малолетното дете.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.